Вардар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вардар.

Вардар
Vardar Stone Bridge Skopje.jpg
Каменният мост на Вардар в Скопие
Macedonia relief location map.jpg
41.7591° с. ш. 20.8319° и. д.
40.5075° с. ш. 22.7175° и. д.
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Macedonia.svg Република Македония
Flag of Greece.svg Гърция
Дължина 388 km
Водосборен басейн 25 000 km²
Отток 174 m³/s
Начало
Място Вруток
Координати 41°45′32.61″ с. ш. 20°49′54.83″ и. д. / 41.759059° с. ш. 20.831899° и. д.
Надм. височина 683 m
Устие
Място Егейско море
Координати 40°30′27″ с. ш. 22°43′03″ и. д. / 40.5075° с. ш. 22.7175° и. д.
Вардар в Общомедия

Ва̀рдар (на македонска литературна норма: Вардар, на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Република Македония и Гърция.

Дължината на Вардар в Република Македония е 301 км, а до устието ѝ — 388 km. Целият среден пад на Вардар е 2,1%, а средният дебит при устието е 174 m3/s.

Път[редактиране | редактиране на кода]

Извира край селото Вруток, на няколко километра югозападно от Гостивар в котловината Полог. Изворът се намира на 683 метра надморска височина. От извора тече през Полога, като минава през Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервентската клисура навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на Лепенец, Треска, Маркова река и Пчиня.

През Таорската клисура, в която се влива Кадина река, навлиза във Велешката котловина и минава през Велес. Тук във Вардар се вливат Тополка и Бабуна. След това през Велешката клисура реката навлиза в Тиквешията, където в нея се вливат двата ѝ най-големи притока Църна (Черна), ляв и Брегалница, десен.

През Демиркапийската клисура и след нея в Гевгелийско-Валандовската котловина и при Гевгели стига границата с Република Гърция. След границата реката минава през последния си пролом - Циганска клисура, излиза в Солунското поле, минава между градовете Боймица (Аксиуполи) и Ругуновец (Поликастро) и се влива в Бяло море в Солунския залив с обща делта с Караазмак и Бистрица.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространената теория за произхода на името на реката е, че то призлиза от Bardários, което е през тракийски език от прото-индоевропейски *(s)wordo-wori- означава 'черна вода'.[1] Това име може да се смята като превод на сходното наименование Αξιός също с тракийски корени, което означава 'неблестящ',[2] Името Βαρδάριος също се е използвло понякога от елините през 3-ти век пр.н.е. Не е известно кога името Аксиос е заменено с Вардар, включително и на гръцки във формата Вардарис.

Някои хипотези свързват това име с подобни имена на реки в Централна Азия, например големите реки Сърдаря и Амударя, както и по-малките Чебдар, Шахдара и Кудара. Според тях вероятно името е дадено от Куберовите българи. Думата даря е с ирански корен и означава река, море или океан.

В 15 век (вакъфа на Мехмед бей 1461/1462 година) Вардар е спомената като Велика река.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Orel, Vladimir. A Handbook of Germanic Etymology. Leiden, Netherlands: Brill, 2003: 392.
  2. Mallory, J.P. and D.Q. Adams. Encyclopedia of Indo-European Culture. London: Fitzroy and Dearborn, 1997, p. 146