Вардар
Вижте пояснителната страница за други значения на Вардар.
| Вардар | |
 Каменният мост на Вардар в Скопие |
|
| Дължина | 388 km |
|---|---|
| Координати | |
| Разположение |  Република Македония Гърция |
| Извира от | Вруток |
| Влива се в | Егейско море |
| Водосборен басейн | 25 000 |
| Среден отток | 174 m3/s |
Ва̀рдар (на македонска литературна норма: Вардар, на гръцки: Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис) е най-дългата и значима река в географската област Македония, протичаща през територията на Република Македония и Гърция.
Дължината на Вардар в Република Македония е 301 км, а до устието ѝ — 388 km. Целият среден пад на Вардар е 2,1%, а средният дебит при устието е 174 m3/s.
Съдържание |
Път [редактиране]
Извира край селото Вруток, на няколко километра югозападно от Гостивар в котловината Полог. Изворът се намира на 683 метра надморска височина. От извора тече през Полога, като минава през Гостивар и събира притоците Лакавица, Маздрача и Пена. След това през Дервентската клисура навлиза в Скопската котловина, минава през Скопие и събира водите на Лепенец, Треска, Маркова река и Пчиня.
През Таорската клисура, в която се влива Кадина река, навлиза във Велешката котловина и минава през Велес. Тук във Вардар се вливат Тополка и Бабуна. След това през Велешката клисура реката навлиза в Тиквешията, където в нея се вливат двата ѝ най-големи притока Църна (Черна), ляв и Брегалница, десен.
През Демиркапийската клисура и след нея в Гевгелийско-Валандовската котловина и при Гевгели стига границата с Република Гърция. След границата реката минава през последния си пролом - Циганска клисура, излиза в Солунското поле, минава между градовете Боймица (Аксиуполи) и Ругуновец (Поликастро) и се влива в Бяло море в Солунския залив с обща делта с Караазмак и Бистрица.
Етимология [редактиране]
Най-разпространената теория за произхода на името на реката е, че то призлиза от Bardários, което е през тракийски език от прото-индоевропейски *(s)wordo-wori- означава 'черна вода'.[1] Това име може да се смята като превод на сходното наименование Αξιός също с тракийски корени, което означава 'неблестящ',[2] Името Βαρδάριος също се е използвло понякога от елините през 3-ти век пр.н.е. Не е известно кога името Аксиос е заменено с Вардар, включително и на гръцки във формата Вардарис.
Някои хипотези свързват това име с подобни имена на реки в Централна Азия, например големите реки Сърдаря и Амударя, както и по-малките Чебдар, Шахдара и Кудара. Според тях вероятно името е дадено от Куберовите българи. Думата даря е с ирански корен и означава река, море или океан.
В 15 век (вакъфа на Мехмед бей 1461/1462 година) Вардар е спомената като Велика река.
Галерия [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Orel, Vladimir. A Handbook of Germanic Etymology. Leiden, Netherlands: Brill, 2003: 392.
- ↑ Mallory, J.P. and D.Q. Adams. Encyclopedia of Indo-European Culture. London: Fitzroy and Dearborn, 1997, p. 146
| Арапица | Белица (Крусовитис) | Богдана | Бистрица (Алиакмонас) | Вардар (Аксиос) | Вода (Водас) | Венетикос | Галик (Галикос) | Голешово (Грусиотико Рема) | Гревенитикос | Гьолая (Арджан) | Доспат (Деспатис) | Драматица (Ангитис) | Колудей (Лудиас) | Лъджа (Ксиропотамос) | Мавронери | Места (Нестос) | Мъгленица (Могленицас) | Праморица | Рендина | Сакулева (Сакулевас) | Серовица | Ставропотамос | Струма (Стримонас) |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
