Доспат (река)

Доспат
Река Доспат след дъжд край село Борово (Потами) в Гърция
Дължина	110 km 96,2 km в България (29-то място по дължина в България)
Разположение	България Област Пазарджик Област Смолян Област Благоевград Гърция Област Източна Македония и Тракия
Извира от	Велийшко-Виденишки дял Западни Родопи на 800 m ЮЗ от вр. Гюлтепе
Образувана от	41°53′42″ с. ш. 23°47′53″ и. д.41.895° с. ш. 23.798056° и. д.41.895, 23.798056
Надм. в-на на извора	1 610 m
Влива се в	ляв приток на Места → Бяло (Егейско море) 41°23′26″ с. ш. 24°05′15″ и. д.41.390556° с. ш. 24.0875° и. д. 41.390556, 24.0875
Надм. в-на на устието	366 m
Водосборен басейн	633,5 km2 (в България) (22,89% от водосборния басейн на Места в България)
Среден отток	5,21 m3/s (при ХМС № 260, гр. Доспат)
Водосборен басейн на река Доспат
Доспат в Общомедия

Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 110 км, от които на българска територия — 96,2 км, която ѝ отрежда 29-то място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6-7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволиненйна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир "Доспат". В този участък коритото ѝ е широко 6-8 м, с множество меандри, долината ѝ — 1,5-2 км, а дълбочината 1-1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км — на северозапад, а при устието на Осинска река — остър завой на юг. От тук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир "Тисаврос" се влива в него северно от селото.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на река Доспат на българска територия е 633,5 км², което представлява 22,89% от водосборния басейн на река Места, само на българска територия.

• На югозапад и запад водосборния басейн на Доспат граничи с водосборните басейни на реките Бистрица, Канина и Златарица, леви притоци на Места и с още няколко по-малки нейни притоци.
• На север — с водосборния басейн на Чепинска река, десен приток на Марица.
• На североизток и изток — с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица.
• На югоизток — с водосборните басейни на реките Памайр и Музден, леви притоци на Места.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

• → Бичково дере
• ← Бригадирско дере
• → Широк дол
• → Шовардере
• → Дермендере
• → Усойна
• → Оджово дере
• → Тахталийско дере
• → Сребрев дол
• → Караасаново дере
• → Кутленска дере
• → Буков дол (влива се в язовир "Доспат")
• → Зимни дол (влива се в язовир "Доспат")
• ← Кърваво дере (влива се в язовир "Доспат")
• → Катачорлудере (влива се в язовир "Доспат")
• → Богданов дол
• → Сърнена река (Караджадере, най-голям приток)
• → Младово дере
• ← Осинска река
• ← Кочанска река (Жижевска река)
• → Милу Рема (в Гърция)
• → Цацани Рема (в Гърция)
• → Керазлик (в Гърция)
• → Вати Рема (в Гърция)
• → Мелисомандрас (в Гърция)

Хидроложки показатели

Подхранването на реката се разпределя както следва: подземно подхранване — 37%, дъждовно подхранване — 33%, снежно подхранване — 30%. Среден годишен отток при ХМС № 260 при град Доспат — 5,21 m³/s, като максимумът (около 85% от оттока) е в периода от декември до март, а минимумът — август.

Селища

По течението на реката в България са разположени 5 населени места, в т.ч. 2 града и 3 села, а в Гърция — 1 село:

• България

• Област Пазарджик

• Община Велинград — Медени поляни, Побит камък, Сърница;

• Област Смолян

• Община Доспат — Доспат, Барутин

• Гърция

• Област Източна Македония и Тракия

• ном Драма

• дем Неврокоп — Борово (Потами)

Стопанско значение

Голяма част от водите на язовир "Доспат" чрез подземен водопровод се прехвърлят във ВЕЦ "Тешел" и след като се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча.

През 2010 година стартира изграждането на каскада „Доспат“, която ще се състои от 8 язовира и ВЕЦа на територията на Община Доспат и Община Сатовча с обща мощност 7750 kW както следва:

• ВЕЦ 1 с кота 578,8, височина на стената 15 метра, ширина 80 метра и мощност на турбината 375 kW;
• ВЕЦ 2 с кота 595,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
• ВЕЦ 3 с кота 620,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
• ВЕЦ „Бръщен“ с кота 730,0 (водохващане) и кота 660,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 2500 метра. Две турбини с обща мощност 1750 kW;
• ВЕЦ „Црънча“ с кота 930,0 (водохващане) и кота 770,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 3000 метра. Три турбини с обща мощност 3000 kW;
• ВЕЦ 4 с кота 940,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
• ВЕЦ 5 с кота 963,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
• ВЕЦ 6 с кота 990,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW.

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

• На протежение от 18,3 км от разклона за град Сърница до село Барутин участък от второкласен път № 37 Ябланица — Панагюрище — Пазарджик — Барутин;
• На протежение от 26,9 км от ДГС "Селище" до път № 37, по левия бряг на реката, участък от третокласен път № 843 Велинград — Сърница — Доспат.

В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други по-малки риби, а преди построяването на язовир Тисаврос се е срещала и европейска змиорка.

Бреговете на язовир "Доспат" предоставят прекрасни условия за лагеруване и къмпингуване на хилядите любители на красивата и чиста природа в района.

Вижте още

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни
• Списък на реките в България по дължина

Топографска карта

• Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Енциклопедия „Пирински край“, том 1, Благоевград, 1995.
• Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1981.
• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 180. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
• Мишева, Десислава. Хидроложка характеристика на река Доспат
• МОСВ - План за управление на речните басейни: Западнобеломорски район 2010 - 2015 г. Том IV Река Доспат

Бележки

Реки в Егейска Македония

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.