Доспат (река)
| Доспат | |
Река Доспат след дъжд край село Борово (Потами) в Гърция |
|
| Дължина | 110 km 96,2 km в България (29-то място по дължина в България) |
|---|---|
| Разположение | Област Пазарджик Област Смолян Област Благоевград Област Източна Македония и Тракия |
| Извира от | Велийшко-Виденишки дял Западни Родопи на 800 m ЮЗ от вр. Гюлтепе |
| Образувана от | |
| Надм. в-на на извора | 1 610 m |
| Влива се в | ляв приток на Места → Бяло (Егейско море) |
| Надм. в-на на устието | 366 m |
| Водосборен басейн | 633,5 km2 (в България) (22,89% от водосборния басейн на Места в България) |
| Среден отток | 5,21 m3/s (при ХМС № 260, гр. Доспат) |
Водосборен басейн на река Доспат |
|
| Доспат в Общомедия | |
Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 110 км, от които на българска територия — 96,2 км, която ѝ отрежда 29-то място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.[1]
Съдържание |
Географска характеристика[редактиране]
Извор, течение, устие[редактиране]
Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6-7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволиненйна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир "Доспат". В този участък коритото ѝ е широко 6-8 м, с множество меандри, долината ѝ — 1,5-2 км, а дълбочината 1-1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км — на северозапад, а при устието на Осинска река — остър завой на юг. От тук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир "Тисаврос" се влива в него северно от селото.
Водосборен басейн, притоци[редактиране]
Площта на водосборния басейн на река Доспат на българска територия е 633,5 км2, което представлява 22,89% от водосборния басейн на река Места, само на българска територия.
- На югозапад и запад водосборния басейн на Доспат граничи с водосборните басейни на реките Бистрица, Канина и Златарица, леви притоци на Места и с още няколко по-малки нейни притоци.
- На север — с водосборния басейн на Чепинска река, десен приток на Марица.
- На североизток и изток — с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица.
- На югоизток — с водосборните басейни на реките Памайр и Музден, леви притоци на Места.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
-
-
- → Бичково дере
- ← Бригадирско дере
- → Широк дол
- → Шовардере
- → Дермендере
- → Усойна
- → Оджово дере
- → Тахталийско дере
- → Сребрев дол
- → Караасаново дере
- → Кутленска дере
- → Буков дол (влива се в язовир "Доспат")
- → Зимни дол (влива се в язовир "Доспат")
- ← Кърваво дере (влива се в язовир "Доспат")
- → Катачорлудере (влива се в язовир "Доспат")
- → Богданов дол
- → Сърнена река (Караджадере, най-голям приток)
- → Младово дере
- ← Осинска река
- ← Кочанска река (Жижевска река)
- → Милу Рема (в Гърция)
- → Цацани Рема (в Гърция)
- → Керазлик (в Гърция)
- → Вати Рема (в Гърция)
- → Мелисомандрас (в Гърция)
-
Хидроложки показатели[редактиране]
Подхранването на реката се разпределя както следва: подземно подхранване — 37%, дъждовно подхранване — 33%, снежно подхранване — 30%. Среден годишен отток при ХМС № 260 при град Доспат — 5,21 m3/s, като максимумът (около 85% от оттока) е в периода от декември до март, а минимумът — август.
Селища[редактиране]
По течението на реката в България са разположени 5 населени места, в т.ч. 2 града и 3 села, а в Гърция — 1 село:
- България
- Гърция
Стопанско значение[редактиране]
Голяма част от водите на язовир "Доспат" чрез подземен водопровод се прехвърлят във ВЕЦ "Тешел" и след като се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча.
През 2010 година стартира изграждането на каскада „Доспат“, която ще се състои от 8 язовира и ВЕЦа на територията на Община Доспат и Община Сатовча с обща мощност 7750 kW както следва:
- ВЕЦ 1 с кота 578,8, височина на стената 15 метра, ширина 80 метра и мощност на турбината 375 kW;
- ВЕЦ 2 с кота 595,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
- ВЕЦ 3 с кота 620,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
- ВЕЦ „Бръщен“ с кота 730,0 (водохващане) и кота 660,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 2500 метра. Две турбини с обща мощност 1750 kW;
- ВЕЦ „Црънча“ с кота 930,0 (водохващане) и кота 770,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 3000 метра. Три турбини с обща мощност 3000 kW;
- ВЕЦ 4 с кота 940,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
- ВЕЦ 5 с кота 963,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
- ВЕЦ 6 с кота 990,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW.[2]
По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
- На протежение от 18,3 км от разклона за град Сърница до село Барутин участък от второкласен път № 37 Ябланица — Панагюрище — Пазарджик — Барутин;
- На протежение от 26,9 км от ДГС "Селище" до път № 37, по левия бряг на реката, участък от третокласен път № 843 Велинград — Сърница — Доспат.
В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други по-малки риби, а преди построяването на язовир Тисаврос се е срещала и европейска змиорка.
Бреговете на язовир "Доспат" предоставят прекрасни условия за лагеруване и къмпингуване на хилядите любители на красивата и чиста природа в района.
Вижте още[редактиране]
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта[редактиране]
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране]
- Енциклопедия „Пирински край“, том 1, Благоевград, 1995.
- Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1981.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 180. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Мишева, Десислава. Хидроложка характеристика на река Доспат
- МОСВ - План за управление на речните басейни: Западнобеломорски район 2010 - 2015 г. Том IV Река Доспат
Бележки[редактиране]
|
|||||
| Арапица | Белица (Крусовитис) | Богдана | Бистрица (Алиакмонас) | Вардар (Аксиос) | Вода (Водас) | Венетикос | Галик (Галикос) | Голешово (Грусиотико Рема) | Гревенитикос | Гьолая (Арджан) | Доспат (Деспатис) | Драматица (Ангитис) | Колудей (Лудиас) | Лъджа (Ксиропотамос) | Мавронери | Места (Нестос) | Мъгленица (Могленицас) | Праморица | Рендина | Сакулева (Сакулевас) | Серовица | Ставропотамос | Струма (Стримонас) |
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |