Доспат (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Доспат.

Доспат
Δεσπάτης
Река Доспат след дъжд край село Борово (Потами) в Гърция
Река Доспат след дъжд
край село Борово (Потами) в Гърция
41.895° с. ш. 23.7981° и. д.
41.3906° с. ш. 24.0875° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Пазарджик
Област Смолян
Област Благоевград
Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дължина110 km
Водосб. басейн633,5 km²
Отток5,21 m³/s
Начало
МястоВелийшко-Виденишки дял
Западни Родопи
на 800 m ЮЗ от връх Гюлтепе
Координати41°53′42″ с. ш. 23°47′53.16″ и. д. / 41.895° с. ш. 23.7981° и. д.
Надм. височина1610 m
Устие
Мястоляв приток на МестаБяло (Егейско море)
Координати41°23′26.16″ с. ш. 24°05′15″ и. д. / 41.3906° с. ш. 24.0875° и. д.
Надм. височина366 m
Доспат в Общомедия
Водосборен басейн на река Доспат

Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 110 км, от които на българска територия – 96,2 км, която ѝ отрежда 29-о място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.[1][2]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6 – 7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволинейна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир „Доспат“. В този участък коритото ѝ е широко 6 – 8 м, с множество меандри, долината ѝ – 1,5 – 2 км, а дълбочината 1 – 1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км – на северозапад, а при устието на Осинска река – остър завой на юг. Оттук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир Черешовско езеро се влива в него северно от селото.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на река Доспат на българска територия е 633,5 км2, което представлява 22,89% от водосборния басейн на река Места, само на българска територия.

  • На югозапад и запад водосборния басейн на Доспат граничи с водосборните басейни на реките Бистрица, Канина и Златарица, леви притоци на Места и с още няколко по-малки нейни притоци.
  • На север – с водосборния басейн на Чепинска река, десен приток на Марица.
  • На североизток и изток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица.
  • На югоизток – с водосборните басейни на реките Памайр и Музден, леви притоци на Места.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Бичково дере
  • ← Бригадирско дере
  • → Широк дол
  • → Шовардере
  • → Дермендере
  • → Усойна
  • → Оджово дере
  • → Тахталийско дере
  • → Сребрев дол
  • → Караасаново дере
  • → Кутленска дере
  • → Буков дол (влива се в язовир „Доспат“)
  • → Зимни дол (влива се в язовир „Доспат“)
  • ← Кърваво дере (влива се в язовир „Доспат“)
  • → Катачорлудере (влива се в язовир „Доспат“)
  • → Богданов дол
  • Сърнена река (Караджадере, най-голям приток)
  • → Младово дере
  • Осинска река
  • Кочанска река (Жижевска река)
  • → Милу Рема (в Гърция)
  • → Цацани Рема (в Гърция)
  • → Керазлик (в Гърция)
  • → Вати Рема (в Гърция)
  • → Мелисомандрас (в Гърция)

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката се разпределя както следва: подземно подхранване – 37%, дъждовно подхранване – 33%, снежно подхранване – 30%. Среден годишен отток при ХМС № 260 при град Доспат – 5,21 m3/s, като максимумът (около 85% от оттока) е в периода от декември до март, а минимумът – август.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са отбелязани като Despoto dagh, Dospada Jailasi, Dozpat Jaïlassi. Според „Българския етимологичен речник“ името е производно от деспот с о вместо е – или под влияние на вокалната хармония в турския език или вероятно от *дêспат, акащ говор. Вероятно е по името на деспот Алексий Слав, владял Западните Родопи в началото на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.[3]

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката в България са разположени 5 населени места, в т.ч. 2 града и 3 села, а в Гърция – 1 село:

  • България
  • Гърция

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от водите на язовир „Доспат“ чрез подземен водопровод се прехвърлят във ВЕЦ „Тешел“ и след като се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча.

През 2010 година стартира изграждането на каскада „Доспат“, която ще се състои от 8 язовира и ВЕЦа на територията на Община Доспат и Община Сатовча с обща мощност 7750 kW както следва:

  • ВЕЦ 1 с кота 578,8, височина на стената 15 метра, ширина 80 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ 2 с кота 595,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ 3 с кота 620,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ „Бръщен“ с кота 730 (водохващане) и кота 660 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 2500 метра. Две турбини с обща мощност 1750 kW;
  • ВЕЦ „Црънча“ с кота 930 (водохващане) и кота 770 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 3000 метра. Три турбини с обща мощност 3000 kW;
  • ВЕЦ 4 с кота 940,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
  • ВЕЦ 5 с кота 963,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
  • ВЕЦ 6 с кота 990,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW.[4]

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други по-малки риби, а преди построяването на Черешовското езеро се е срещала и европейска змиорка.

Бреговете на язовир „Доспат“ предоставят прекрасни условия за лагеруване и къмпингуване на хилядите любители на красивата и чиста природа в района.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Тракийски думи и имена – С Архив на оригинала от 2008-10-20 в Wayback Machine.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 288.
  3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 414.
  4. Решение №СМ-02 – 03/2010 г.