Доспат (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доспат
Dospat River Near Potamoi.jpg
Река Доспат след дъжд
край село Борово (Потами) в Гърция
Дължина 110 km
96,2 km в България
(29-то място по дължина в България)
Разположение Flag of Bulgaria.svg България
Област Пазарджик
Област Смолян
Област Благоевград
Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Извира от Велийшко-Виденишки дял
Западни Родопи
на 800 m ЮЗ от вр. Гюлтепе
Образувана от
41°53′42″ с. ш. 23°47′53″ и. д. / 41.895° с. ш. 23.798056° и. д.
Надм. в-на на извора 1 610 m
Влива се в ляв приток на МестаБяло (Егейско море)
41°23′26″ с. ш. 24°05′15″ и. д. / 41.390556° с. ш. 24.0875° и. д.
Надм. в-на на устието 366 m
Водосборен басейн 633,5 km2 (в България) (22,89% от водосборния басейн на Места в България)
Среден отток 5,21 m3/s (при ХМС № 260, гр. Доспат)
Dospat River Map.png
Водосборен басейн на река Доспат
Доспат в Общомедия

Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места. Дължината ѝ е 110 км, от които на българска територия — 96,2 км, която ѝ отрежда 29-то място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.[1]

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6-7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволиненйна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир "Доспат". В този участък коритото ѝ е широко 6-8 м, с множество меандри, долината ѝ — 1,5-2 км, а дълбочината 1-1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км — на северозапад, а при устието на Осинска река — остър завой на юг. От тук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир "Тисаврос" се влива в него северно от селото.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на река Доспат на българска територия е 633,5 км2, което представлява 22,89% от водосборния басейн на река Места, само на българска територия.

  • На югозапад и запад водосборния басейн на Доспат граничи с водосборните басейни на реките Бистрица, Канина и Златарица, леви притоци на Места и с още няколко по-малки нейни притоци.
  • На север — с водосборния басейн на Чепинска река, десен приток на Марица.
  • На североизток и изток — с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица.
  • На югоизток — с водосборните басейни на реките Памайр и Музден, леви притоци на Места.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Бичково дере
  • ← Бригадирско дере
  • → Широк дол
  • → Шовардере
  • → Дермендере
  • → Усойна
  • → Оджово дере
  • → Тахталийско дере
  • → Сребрев дол
  • → Караасаново дере
  • → Кутленска дере
  • → Буков дол (влива се в язовир "Доспат")
  • → Зимни дол (влива се в язовир "Доспат")
  • ← Кърваво дере (влива се в язовир "Доспат")
  • → Катачорлудере (влива се в язовир "Доспат")
  • → Богданов дол
  • Сърнена река (Караджадере, най-голям приток)
  • → Младово дере
  • Осинска река
  • Кочанска река (Жижевска река)
  • → Милу Рема (в Гърция)
  • → Цацани Рема (в Гърция)
  • → Керазлик (в Гърция)
  • → Вати Рема (в Гърция)
  • → Мелисомандрас (в Гърция)

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Подхранването на реката се разпределя както следва: подземно подхранване — 37%, дъждовно подхранване — 33%, снежно подхранване — 30%. Среден годишен отток при ХМС № 260 при град Доспат — 5,21 m3/s, като максимумът (около 85% от оттока) е в периода от декември до март, а минимумът — август.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката в България са разположени 5 населени места, в т.ч. 2 града и 3 села, а в Гърция — 1 село:

  • България
  • Гърция

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Голяма част от водите на язовир "Доспат" чрез подземен водопровод се прехвърлят във ВЕЦ "Тешел" и след като се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча.

През 2010 година стартира изграждането на каскада „Доспат“, която ще се състои от 8 язовира и ВЕЦа на територията на Община Доспат и Община Сатовча с обща мощност 7750 kW както следва:

  • ВЕЦ 1 с кота 578,8, височина на стената 15 метра, ширина 80 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ 2 с кота 595,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ 3 с кота 620,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
  • ВЕЦ „Бръщен“ с кота 730,0 (водохващане) и кота 660,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 2500 метра. Две турбини с обща мощност 1750 kW;
  • ВЕЦ „Црънча“ с кота 930,0 (водохващане) и кота 770,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 3000 метра. Три турбини с обща мощност 3000 kW;
  • ВЕЦ 4 с кота 940,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
  • ВЕЦ 5 с кота 963,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
  • ВЕЦ 6 с кота 990,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW.[2]

По долината на реката преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други по-малки риби, а преди построяването на язовир Тисаврос се е срещала и европейска змиорка.

Бреговете на язовир "Доспат" предоставят прекрасни условия за лагеруване и къмпингуване на хилядите любители на красивата и чиста природа в района.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Тракийски думи и имена - С
  2. Решение №СМ-02 - 03/2010 год.