Доспат (река)

Доспат
Река Доспат след дъжд край село Борово (Потами) в Гърция.
Дължина	110 км, (96,2 км) в България
Разположение	България, Гърция
Извира от	Родопи, Гюлтепе 41°53′44″ с. ш. 23°47′54″ и. д.41.895556° с. ш. 23.798333° и. д. 41.895556, 23.798333
Надм. в-на на извора	1610 метра
Влива се в	Места 41°23′25″ с. ш. 24°05′15″ и. д.41.390278° с. ш. 24.0875° и. д. 41.390278, 24.0875°′″ °′″ , ,
Надм. в-на на устието	366 метра
Водосборен басейн	633,5 km2
Среден отток	5.21 м3/сек.
Басеин на река Доспат с притоци и канали от и към реката.

Доспат, позната още като Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура (на гръцки: Δεσπάτης, Деспатис) е река в България и Гърция, в Западните Родопи, ляв приток на река Места. Названието Сура е тракийско и означава „река“.

Доспат извира на 800 метра югозападно от високия 1643 метра Шипоко (Гюлтепе) във Велийшко-Виденишкия дял на Родопите. Вливала се в река Места при село Борово (Потами), на територията на Гърция, но след 1997 година делтата ѝ е залята от язовира Тисаврос. Има водосборна площ 633,5 км². На българска територия реката е дълга 96,2 километра.

В река Доспат се вливат десните притоци Осинска река (16 км) и Кочанска река (15,7 км) и левите Сърнена река (39,2 км) и Владовица. Реката пълни чашата на язовирите Доспат и Тисаврос. След спирането на блоковете на АЕЦ Козлодуй, голяма част от енергийните нужди на страната се поемат от ВЕЦ-овете. Водата на река Доспат, както и на притокът ѝ Сърнена река, се отклонява към ВЕЦ-ове. Изворите на другите притоци на реката пък обслужват битовите нужди на населението. Реките от високите части на рид Дъбраш са свързани чрез тунели или канали с язовира и така по-голямата част от водата от водосбора на река Доспат се губи. След язовир Доспат в коритото на реката тече единствено вода от долчинки и канализации.

През 2010 година стартира изграждането на каскада „Доспат“, която се състои от 8 язовира и ВЕЦа на територията на община Доспат с обща мощност 7750 kW както следва:

• ВЕЦ 1 с кота 578,8, височина на стената 15 метра, ширина 80 метра и мощност на турбината 375 kW;
• ВЕЦ 2 с кота 595,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
• ВЕЦ 3 с кота 620,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и мощност на турбината 375 kW;
• ВЕЦ „Бръщен“ с кота 730,0 (водохващане) и кота 660,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 2500 метра. Две турбини с обща мощност 1750 kW;
• ВЕЦ „Црънча“ с кота 930,0 (водохващане) и кота 770,0 (ВЕЦ). Водата се отвежда до ВЕЦа посредством тръбопровод с дължина 3000 метра. Три турбини с обща мощност 3000 kW;
• ВЕЦ 4 с кота 940,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
• ВЕЦ 5 с кота 963,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW;
• ВЕЦ 6 с кота 990,0, височина на стената 15 метра, ширина 50 метра и две турбини с обща мощност 625 kW.

В миналото река Доспат е била много буйна. В Доспатската долина, днес потопена, реката е можела да се пресече единствено с кон. От Доспат на юг е можела да се пресече само чрез няколкото брода и моста. При обилен валеж шумът от плискащата се в скалите на каньона Рата вода е можел да се чуе дори в села като Кочан и Жижево.

В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други, по-малки риби, а преди построяването на язовир Тисаврос се е срещала и европейска змиорка.

Източници

• Енциклопедия „Пирински край“, том 1, Благоевград, 1995.
• Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1981.
• Мишева, Десислава. Хидроложка характеристика на река Доспат
• МОСВ - План за управление на речните басейни: Западнобеломорски район 2010 - 2015 г. Том IV Река Доспат

Бележки

Реки в Егейска Македония

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.