Европейска змиорка
| Европейска змиорка | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Критично застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Anguilla anguilla(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||
Европейската змиорка (Anguilla anguilla), диалектно ягула, е хищна риба от семейство Речни змиорки на разред Змиоркооподобни. Тялото е тънко и удължено. Женските достига дължина 1,5—2 m и маса до 4 kg, а мъжките до 0,5 m и маса 0,5 kg. Официалният рекорд е 3,6 кг и е поставен в река Аар, Швейцария и 3,59 кг в река Ликеби край Карлскруна, Швеция.[2]
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Живее в сладки водоеми, които са свързани с Атлантическия океан (Северна Америка, Европа и Африка), Средиземно море и Черно море. В България допреди 80 години широко разпространена в много реки. Среща в басейните на реките, които се вливат в Бяло море (Марица, Места, Струма), през които е стигала е до Баташкото блато в Родопите и до град Септември, както и в притоците Харманлийска, Въча, Сазлийка и Стряма. По река Тунджа и нейните притоци се е придвижвала до бившето Стралджанско блато. Среща се също в някои крайчерноморски езера и в река Дунав.
В България през последните години се срещат единични екземпляри — за периода от 1964 го 1971 година са уловени само 9 броя от следните находища: даляна при нос Калиакра, река Луда Камчия при село Градец, Сливенски окръг, устието на река Камчия, устието на река Ропотамо.
Местообитание [редактиране]
Популациите на този генеративно морски и трифично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най-подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност.
Размножаване [редактиране]
Когато достигне възраст 4—6 години змиорката навлиза в морски води и се отправя към Саргасово море, изминавайки близо 6 400 km, където се размножава и след това умира. Ларвите имат форма на върбов лист. За период от около 3 години ларвите се придвижват от Атлантическия океан и видоизменени като малки змиорки навлизат в сладките води, където отрастват.
Стопанско значение [редактиране]
Все още е невъзможно култивирането на змиорката, тъй като тя не може да се размножава в контролирана среда - излюпванео на ларвите става само и единствено в Саргасово море, след което те се понасят по топлото течение Гълфстрийм. Тези които се отглеждат във фермите за змиорки са били уловени , като малки именно там , след което са били продадени и разпределени по новите си домове. През този период заради прозрачността на тялото си се наричат „стъклени“, а по-късно след настъпване на пигментацията минават през още два етапа на развитие, като са известни с имената си — жълти, и в по-късен етап — сребърни змиорки. Змиорката е риба, която се среща все по-рядко. В България е имало ферма за оглеждане на змиорки по бреговата ивица на язовир „Овчарица“, която е закрита и сега не функционира. Има стопанско значение в кожарството. Обект е предимно на спортен риболов. Кръвта на змиорката съдържа невротоксини, които наподобяват по действие змийските. При попадане на токсина в кръвта на човек може да доведе до отравяне.
Природозащитен статус [редактиране]
Критично застрашен вид в световен мащаб.[1] През последните 30 години изчезнал от повечето местообитания в България, включен в Червената книга.
Източници [редактиране]
- ↑ а б ((en)) Freyhof, J. & Kottelat, M. Anguilla anguilla. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 8 октомври 2010.
- ↑ ALL TACKLE RECORDS FOR EEL, EUROPEAN. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
Литература [редактиране]
- Карапеткова, Мария, М. Живков. Рибите в България. Гея Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, с. 98
- Прозек, Джеймс. Загадъчните змиорки. В сп. National Geographic България, бр 9 (59), септември 2010, Санома Блясък България, София, стр. 94—111
