Европейска змиорка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейска змиорка
Anguilla anguilla.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Actinopterygii Лъчеперки
разред: Anguilliformes Змиоркоподобни
семейство: Anguillidae Речни змиорки
род: Anguilla Змиорки
вид: Anguilla
anguilla
Европейска
змиорка
Научно наименование
Уикивидове Anguilla anguilla
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Muraena anguilla Linnaeus, 1758
  • Anguilla malgumora Kaup, 1856

Европейската змиорка или диалектно ягула (на латински: Anguilla anguilla) е хищна риба от семейство Речни змиорки на разред Змиоркооподобни. Тялото е тънко и удължено. Женските достига дължина 1,5—2 m и маса до 4 kg, а мъжките до 0,5 m и маса 0,5 kg. Официалният рекорд е 3,6 кг и е поставен в река Аар, Швейцария и 3,59 кг в река Ликеби край Карлскруна, Швеция.[2]

Разпространение[редактиране | edit source]

Живее в сладки водоеми, които са свързани с Атлантическия океан (Северна Америка, Европа и Африка), Средиземно море и Черно море. В България допреди 80 години e била широко разпространена в много реки. Среща в басейните на реките, които се вливат в Бяло море (Марица, Места, Струма), през които е стигала до Баташкото блато в Родопите и до град Септември, както и в притоците Харманлийска, Въча, Сазлийка и Стряма. По река Тунджа и нейните притоци се е придвижвала до бившето Стралджанско блато. Среща се също в някои крайчерноморски езера и в река Дунав.

В България през последните години се срещат единични екземпляри — за периода от 1964 до 1971 година са уловени само 9 броя от следните находища: даляна при нос Калиакра, река Луда Камчия при село Градец, Сливенски окръг, устието на река Камчия, устието на река Ропотамо.

Местообитание[редактиране | edit source]

Популациите на този генеративно морски и трифично сладководен вид навлизат във вътрешните водоеми само за отхранване. Най-подходящите биотопи са блата и езера с тинесто дъно и значително обрастване с водна растителност.

Размножаване[редактиране | edit source]

Когато достигне възраст 4—6 години змиорката навлиза в морски води и се отправя към Саргасово море, изминавайки близо 6 400 km, където се размножава и след това умира. Ларвите имат форма на върбов лист. За период от около 3 години ларвите се придвижват от Атлантическия океан и видоизменени като малки змиорки навлизат в сладките води, където отрастват.

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Все още е невъзможно култивирането на змиорката, тъй като тя не може да се размножава в контролирана среда - излюпванео на ларвите става само и единствено в Саргасово море, след което те се понасят по топлото течение Гълфстрийм. Тези които се отглеждат във фермите за змиорки са били уловени , като малки именно там , след което са били продадени и разпределени по новите си домове. През този период заради прозрачността на тялото си се наричат „стъклени“, а по-късно след настъпване на пигментацията минават през още два етапа на развитие, като са известни с имената си — жълти, и в по-късен етап — сребърни змиорки. Змиорката е риба, която се среща все по-рядко. В България е имало ферма за оглеждане на змиорки по бреговата ивица на язовир „Овчарица“, която е закрита и сега не функционира. Има стопанско значение в кожарството. Обект е предимно на спортен риболов. Кръвта на змиорката съдържа невротоксини, които наподобяват по действие змийските. При попадане на токсина в кръвта на човек може да доведе до отравяне.

Природозащитен статус[редактиране | edit source]

Критично застрашен вид в световен мащаб.[1] През последните 30 години изчезнал от повечето местообитания в България, включен в Червената книга.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) Freyhof, J. & Kottelat, M. Anguilla anguilla. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 октомври 2010.
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR EEL, EUROPEAN. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.

Литература[редактиране | edit source]

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. Рибите в България. Гея Либрис, София, 2000, ISBN 954-8232-21-9, с. 98
  • Прозек, Джеймс. Загадъчните змиорки. В сп. National Geographic България, бр 9 (59), септември 2010, Санома Блясък България, София, стр. 94—111