Места

Тази статия е за реката. За селото в България вижте Места (село). За административната единица в Гърция вижте Места (дем).

---

Места
Изглед от Места
Дължина	273 km 126 km в България 147 km в Гърция
Координати	42°07′10″ с. ш. 23°35′10″ и. д.42.119444° с. ш. 23.586111° и. д. 42.119444, 23.586111
Разположение	България Гърция
Извира от	Рила
Образувана от	Черна Места Бяла Места
Надм. в-на на извора	2240 m
Влива се в	Егейско море
Водосборен басейн	2767 km2 в България

Места (на гръцки: Νέστος, Нестос) е река, която протича през югозападна България и през територията на Гърция. В българската част на север от нея се намира планината Рила, на запад - Пирин, а на изток - Родопите. Стари имена на реката, използвани през древността са Нестос, Несос и Местос. Образува се от сливането на реките Черна Места и Бяла Места, които извират от Рила. Долините на двете реки са стръмни и тесни, а водите им - много бързи. Река Места, под името Нестос, се влива чрез делта в Егейско море на територията на Гърция в огромен лиман на няколко километра източно от курортното селище Керамоти.

Извор

Река Места се образува от сливането на реките Бяла и Черна Места над гр. Якоруда. За условно начало е приет изворът на десния ѝ приток Бяла Места на 2240 m надморска височина. Намира се над езерото Грънчар в Източна Рила и има координати 42°07’10" северна ширина и 23°35’10" източна дължина. Водите от извора и тези, изтичащи от езерото Грънчар се сливат в река Грънчарница, която преди да се влее в Бяла Места приема няколко притока. Левите са малките рекички Ропалица, Янчова река и Джеенем дере, а десен приток е река Баненска. Черна Места води началото си от 2620 m надморска височина и извира от Източна Рила под имената Раждавица и Софан (Софаница).

Описание и релеф на поречието

Преди сливането си реките Бяла и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долината са стръмни и скалисти с наклон около 30°-40°. Дъното на долината е тясно като на места се разширява до 60-80 m. Коритото е каменисто, а дъното - чакълесто-каменисто. При вливането на Черна Места долината се разширява до 300-400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12-15 m. Двете реки се сливат североизточно от град Якоруда.

След сливането на притоците Черна Места и Бяла Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно широколистна растителност. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към с. Бабяк теренът вече е силно обезлесен. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.

Поречието на река Места

По-надолу, при вливането на р. Беличка (Белишка) долината на Места се разширява до около 1500 m. В тази част от поречието надлъжният наклон на коритото на реката е около 9‰. След вливането в нея и на р. Бабяк долината силно се стеснява, склоновете ѝ отново стават стръмни, залесени с храстовидна растителност, като само по околните била се издигат малки иглолистни гори. При достигането си до с. Елешница и гр. Добринище реката образува серия от красиви меандри.

След като приеме десния си приток Безбожка река, навлиза в източната част на Разложката котловина на 850 m надморска височина и прави голям завой на югоизток. Прорязва западния склон на родопския рид Дъбраш, където образува дългия, тесен и живописен пролом Момина клисура. Тук реката става тясна и дълбока, а наклонът на склоновете ѝ, обрасли със смес от иглолистни и нискостеблени гори, достига до 45°. Надлъжният ѝ наклон е 3-8‰ и постепенно намалява до 3‰ при вливането на р. Костена. Дълбочината ѝ е около 0,8 m, като на някои места достига и до 1 m, а дъното запазва същия чакълесто-песъчлив характер.

Проломът Момина клисура свързва Разложката с Гоцеделчевската котловина и на юг от него, на 500-600 m надморска височина, Места навлиза в Гоцеделчевското поле. Тук тя образува множество ръкави. Напречният профил на долината става трапецовиден, а склоновете ѝ - полегати с наклон от 10°-15°. Долината се разширява до около 3-4 km, като реката тече в източната ѝ част и залива широки речни тераси. Дъното се променя и преминава в песъчливо-глинесто. Реката запазва този си характер до навлизането ѝ в гръцка територия.

Територията на България реката напуска южно от село Годешево през Хаджидимовския пролом. Места е реката с най-голяма средна надморска височина измежду реките в България. Средната ѝ надморска височина в българската част е 1318 m.. В Гърция са построени два язовира на река Места: Тисаврос и Платановриси. Реката се влива в Егейско море с широка делта.

На гръцка територия р. Места образува множество меандри и лагуни и на места е обрасла с гъсти гори. Формира два дълбоки пролома - първият е между между Родопите и планината Боздаг, а вторият - между планините Чалдаг и Руян. Влива се в Егейско море срещу остров Тасос, като образува обширна делта. Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.

Водосборен басейн

Момина клисура

Водосборният басейн на река Места е част от Западнобеломорския район, обхващащ освен нейния басейн, и този на р. Струма. Реката протича в югозападната част на България в район, признат като най-силната вододайна зона на страната. Места с нейния водосбор от 2767 km² заема 20% от площта и 32,6% от оттока на този район. Спрямо общите показатели за България водосборният басейн на Места покрива 2,49% от площта и формира 6,5% от общия воден отток на страната. Данните говорят, че тази зона е един от богатите на водни ресурси райони на България. Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион №7 "Източни Балкани".

Частта от водосборния басейн на река Места, попадаща в нашата страна, има следните граници:

• На юг достига до държавната граница между България и Гърция.
• На север достига до водосборните райони на реките Искър, Марица, Ибър и Крива река. След това границата се насочва на юг-югоизток като достига до водосборите на реките Яденица, Чепинска и Доспат. В този район река Места отводнява и по-ниските западни дялове на Родопите.
• На запад минава по билото на планината Славянка (Али ботуш). Между селата Гайтаниково и Голешово тръгва на север по билото на Пирин и обхваща източните склонове на планината. Тук опира до водосборите на притоците на р. Струма - Пиринска Бистрица, Санданска Бистрица, Влахина и Градевска. След местността Предела обхваща южните склонове на Рила и граничи с водосборите на реките Благоевградска Бистрица и Рилска.
• На юг, при селата Сатовча и Вълкосел границата върви по билото, отделящо водосбора на р. Доспат

Климат

Поречието на р. Места се характеризира с голямо климатично разнообразие - в горното ѝ течение климатът е умереноконтинентален, в средното - преходен, а в долното течение - средиземноморски.

• Температури - Температурният режим в района се обуславя главно от надморската височина, а голямата денивелация от извора до устието предполага и голямо температурно разнообразие. Долината на реката около гр. Гоце Делчев се характеризира с мека зима и средни температури около 0°С за януари и 20°-21°С за юни. Котловините и долините по средното течение на р. Места и около Разлог имат по-студена зима. Средните температури за януари са минус 1°-2°С, а за юни - 16°-20°С. Зимата е най-продължителна във високите части от поречието на реката и трае около 5 до 7 месеца, в зависимост от надморската височина. При най-силните студове температурата тук не пада под -26°С, а в най-големите горещини може да достигне до 30°-35°С.
• Валежи - Най-обилни сезонни валежи се наблюдават през зимата, като достигат най-високите си стойности през месец февруари. Средногодишното количество на валежите се покачва от 150-175 mm в долното течение на реката, минава през 600-650 mm за Разлог и достига до 1200 mm във високопланинските части от водосбора, попадащи в Рила и Пирин. Средногодишната стойност на валежите по поречието на р. Места е 534 mm. Снежната покривка е сравнително краткотрайна - 150-200 дни във високопланинските части и достига максимална дебелина над 100-150 cm.
• Ветрове - Особено характерен за Разложката долина и върховете около нея е фьонът, който духа с най-голяма сила през зимата. Топлите му въздушни струи разтопяват дебелите снегове по склоновете на Рила, което води до пролетното пълноводие на реката.

Хидрология

Река Места, протичаща през Западните Родопи

Голямата надморска височина на водосборния басейн дава отражение върху гъстотата на речната мрежа във водосбора на Места, като 85% от реките в басейна имат гъстота над единица. Този хидрографски показател се изменя от 0,73 km/km² (р. Туфча) до 2,53 km/km² (р. Софан).

Средният наклон на реката е 14,72‰ и варира от 10,9‰ при р. Доспат до 128‰ при р. Лееве. Средният наклон на повече от 80% от притоците ѝ е над 40‰. Характерна за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия, вариращ между 1,27 за р. Вотрачка до 2,13 – за р. Доспатска.

Подчертано планинският характер на териториите, през които протича Места, предопределя сравнително ниската им заселеност и респективно висока водообезпеченост - 8633 m³/жител/годишно, при средна стойност за страната 2235 m³/жител/годишно.

По химичен състав и физични свойства подземните води в района са пресни, предимно хидрокарбонатно-калциеви с минерализация под 0,5 g/l и с подчертана ниска твърдост. Във високопланинските зони те са по-меки, с минерализация под 0,2 g/l и съдържат значителни количества натрий и сулфати. В карстовите води обикновено се забелязва повишено съдържание на карбонати и магнезий.

Езерата в басейна на р. Места са разположени главно по високите части на планините Рила и Пирин. В тези райони преобладават екологично чисти, студени и бистри подземни води.

Притоци

Притоците на река Места водят началото си от най-високите български планини - Рила, Пирин и Западните Родопи. Тя има около 30 притока, най големият от които е р. Доспатска, която се влива в Места на гръцка територия. Леви притоци са реките Черна Места, Бабишка, Златарица, Матан дере, Градинишка, Канина и Сатовчанска Бистрица. Десните са Бяла Места, Беличка, Изток, Добринищка река, Безбожка река, Ретиже, Лъкинска река, Каменица, Костена река, Брезнишка река (Туфча), Неврокопска река и Мътница.

Отток

Количеството на годишния обем на отточните води на река Места, която е сред най-водоносните в страната се обуславя от:

• Води в хидрогеоложките и хидроложките структури, които се подхранват от Рила, Пирин и Западните Родопи.
• Води в карстови басейни и водоносни зони в кристалинни и пукнатинни масиви.
• Големите количества валежи във високите части на планините.

Река Доспат край Туховища, ляв приток на река Места

Формирането на оттока на река Места е основно дъждовен и дъждовно-снежен и е силно повлиян от дебелата снежна покривка по Рила и Пирин. Стръмните долини са причина за бързото оттичане на снежните и дъждовни води. Заради климатичното влияние на планините по водосбора на реката се различават два типа отточен режим - четири-фазов за горното течение и притоците там и двуфазов - за средното и долното ѝ течение. Оформят се и два минимума - зимен и летен. Водните количества при летния минимум обикновено са по-ниски от тези при зимния, а критичните периоди са през месеците август и септември. Обикновено маловодието на реката продължава от юли до ноември, но понякога зимното и лятно маловодие могат да се слеят. Такива случаи са наблюдавани през 1967-1968 г., 1969-1970 г. и от февруари 1990 до май 1991 г. През последното десетилетие периодите на маловодие се удължават.

В горното течение максимален отток на реката се отбелязва през месеците април, май и юни. В долното ѝ течение, поради влиянието на средиземноморския климат, се наблюдава и зимно пълноводие.

За периода от 1961 г. до 1998 г. се наблюдава нарастване на средногодишния отток по дължината на реката - в началото на река Черна Места е 1,462 m³/s, а при с. Хаджидимово - 29,85 m³/s. Езерата във водосборния басейн на реката играят регулираща роля и затова коефициентът на вариация, особено при притоците от Рила и Пирин е нисък, а оттокът - стабилен. По-големи колебания се наблюдават при притоците от Западните Родопи. С най-ниски модули на оттока са реките Златарица и Матан дере, а с най-високи - реките Беличка и Вотрачка, които освен това показват и голяма вариация.

Минерални води

В разнообразни части от поречието на р. Места, в пукнатини и карстови райони, се формират и текат пресни води, а в зоните в дълбочина - минерални води с различна температура. Големи карстови извори се намират в Разложката долина. По-важните от тях са Язо и Истока с дебит от 2105 до 940 l/sek и Кьошкото - с дебит от 200 до 400 l/sek. Водите им са с температура 7°-10°С, а общата минерализация варира от 0,19 до 0,25 g/l. Средният дебит на всички извори в този район е 1850 l/sek.

Мраморите в Северен Пирин са напукани и имат карстов характер в различни форми - понори, въртопи и пещери, в които се наблюдава ненапорен воден поток. Редица извори водят началото си от пръстеновиден карстов басейн в Южната част на планината. По-важните представители са групата извори Тополица с общ дебит 250-1500 l/sek. Водите на трите най-големи извора тук излизат с температура 21°-22°С. Изворът Бистрец при с. Петрово е с минимален дебит 917 l/sek, а дебитът на този при с. Брестница е 57-167 l/sek. Температурата в по-малките извори е 13°-19°С. ОБщият дебит в района на Гоцеделчевския карст е 2000 l/sek.

Качество на водите

Река Места на гръцка територия

По протежение на цялата река, в българската част от течението ѝ, спрямо различни показатели, окачествяващи водите, те попадат в І, ІІ и ІІІ категория. По цялото течение на реката водата е с добри условия за напояване, а в някои части - и за развъждане на риба.

• Кислородно съдържание - В горното си течение, поради планинския характер на терена, кислородното съдържание на водите е високо и до вливането на р. Изток в нея те са от І категория. От там до 65-ия километър съдържанието на кислород намалява и водите ѝ попадат във ІІ категория. По-надолу, благодарение на добрата аерация, водите отново преминават към І категория до навлизането на реката в гр. Гоце Делчев. До вливането на р. Неврокопска водите са с добро качество и са подходящи за развъждане на риба. Неврокопска река оказва отрицателно влияние върху кислородното съдържание на водите и до границата с Гърция те отново спадат към ІІ категория. Само в този участък условията в реката не са благоприятни за риборазвъждане.
• Органично съдържание - По показателя БПК5 (биологичното потребление на кислорода) водите на р.Места са в допустимите граници за развъждане на риба, въпреки че по протежение на реката те са от І, ІІ и ІІІ категория. До навлизането на реката в гр. Якоруда съдържанието на органични вещества във водите ѝ е минимално и те попадат в І категория. След това, до вливането в нея на р. Изток, БПК5 се променя и реката преминава към ІІ категория. След устието на р. Изток органичното съдържание се увеличава и водите на р. Места стават от ІІІ категория. По-надолу, след 75-ия километър, водите започват да се самопречистват и отново преминават към ІІ категория, а след местността Момина кула, до гр. Гоце Делчев - и към І. Река Неврокопска и по този показател оказва отрицателно влияние и до границата водите на р. Места са отново II категория.
• Съдържание на нитратен азот (N-NO3) - До навлизането на реката в гр. Якоруда съдържанието на нитратен азот е ниско и водите са от І категория. След града до вливането на р. Изток - от ІІ, а оттам до 65-ия километър - от ІІІ. След това водите отново преминават към ІІ категория, която се запазва до границата с Гърция. След гр. Якоруда по този показател водите са годни за напояване, но не и за риборазвъждане.
• Съдържание на амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4) - По показателите, отчитащи това съдържание, категоризацията на водите съвпада с тази за съдържание на нитратен азот.

Напояване

Валежите през зимата и есента и топенето на снеговете осигуряват възможност за отглеждане на житни култури през пролетта и есента без допълнително напояване. За останалите култури, в нормални години, е необходимо допълнително напояване за увеличаване на добивите. Напояването на околните земеделски земи става основно от водите на р. Места и нейните притоци. Възможностите за увеличаване на поливните площи са изчерпани, поради ограниченията на околния релеф. Терените около реката са разделени на две напоителни зони, в които са съсредоточени главните напоителни системи:

• Първа зона - Обхваща главно Разложкото поле, разположено на около 900 m над морското равнище. В него се намират градовете Разлог и Банско, както и по-малките Добринище и Баня. Тук функционира напоителната система "Разлог". Напояваните площи са обединени в три масива. Първият ползва водите на Бела река, за втория е изградено водохващане на р. Беличка, а основният водоизточник за третия е р. Места.
• Втора зона - Това е втората по големина обработваема площ по течението на р. Места. Попада по-ниско от Разложкото поле и заема терени на 600 m надморска височина. Започва от с. Господинци и завършва при град Хаджидимово. Тук напояването се извършва от Напоителна система "Гоце Делчев". За площите на десния бряг на р. Места водохващането е изградено на р. Брезнишка, а за левия - на р. Места след вливането в нея на Брезнишка река.

Почви

Река Места в Гърция

Преобладаващите почвени типове и в двата напоявани района са еднакви, въпреки разликите в надморска височина. Тава са излужени канелени горски, алувиални и алувиално-ливадни, делувиални и делувиално-ливадни почви.

Енергодобив

Във водосборния басейн на реката са изградени язовирите "Доспат" и "Широка поляна", както и четири водноелектрически централи. ВЕЦ "Якоруда" използва езерни води, ВЕЦ "Разлог" преработва води от водохващането на р. Бяла и допълнително от мощен карстов извор, а ВЕЦ "Топлика" е построен на напоителен канал. Част от водите във водосборния басейн се прехвърлят чрез канала "Грънчар" към каскадите "Белмекен-Сестримо", "Доспат-Въча" и "Баташкия водносилов път". Теоретичният потенциал на реката, заедно с притоците ѝ е изчислен на 2600 Mwh от повърхностния отток и 1540 Mwh от речния отток. Приема се, че технически използваемият потенциал възлиза на 1588 Mwh.

Флора

Около половината от водосборния басейн на река Места е заета от гори. Те представляват 49% от водосбора, заемат обща площ от около 1200 km² и са разположени в планинския пояс до около 2000 m надморска височина. От тях 68% са иглолистни, 6% са широколистни и 26% - нискостеблени.

• Иглолистните гори са представени от бор, ела, смърч, бяла и черна мура. Заемат високите части на Рила над Якоруда, североизточната част на Пирин над Банско и Разлог и Западните Родопи. Поречието на р. Места е единственото място в България със сериозно разпространение на бяла и черна мура. Те обхващат широк горски пояс над Банско и Разлог.
• Широколистните гори са основно букови и обхващат отделни неголеми петна около Якоруда и водосбора на р. Златарица. Единствената букова гора с по-голяма площ се намира по горното течение на р. Корнишка и нейните притоци.
• Нискостеблените гори са групирани в отделни неголеми горички край Разлог и по долното течение на р. Места.

В долното течение на реката на гръцка територия се полагат усилия за възстановяване на автентичния вид на унищожената природа. По делтата върху 60 хектара са засадени нови гори с типични за местността дървесни видове и храсти. Денивелацията между реката и върховете на скалите на някои места достига до 1000 метра и това дава възможност там да виреят най-различни типове гори - средиземноморски, влажни и планински.

Фауна

Река Места в ном Ксанти, Гърция

Горното и средно течение на река Места, на територията на България, се обитават от маришка мряна (Barbus cyclolepis), черна мряна, костур, кротушка, клен (речен кефал), скобар, щипок, а в последните години - и щука. Тук могат да се срещнат още речна и дъгова пъстърва, шаран и речна змиорка.

Днес делтата на р. Места е известна главно с големия брой на редки и защитени птици - над 220 вида. Впечатляваща е и с уникалната си дива природа и биологичното разнообразие от видове. Обитавана е от около 320 вида птици, измежду които редки видове орли, пеликани, ибиси, както и постоянна популация от над 5000 розови фламинго. Наличието на различни видове гори е предпоставка за сериозно разнообразие от животински и растителни видове.

Влечугите са представени от голямо количество костенурки.

Защитени територии

В България районът на р. Места през 2007 г. е обявен както за защитена зона за опазване на дивите птици, така и за защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

От 1989 г. районът на делтата на р. Места в Гърция е защитен по Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение и по "Натура 2000". Делтата е част от неотдавна създадения национален парк "Източна Македония и Тракия". Той обхваща територия от около 1100 km² от Кавала до община Родопи. В него са обединени още 2 големи и 18 малки сладководни езера, 22 сладководни и солени лагуни с обширни солени блата, обрасли с тръстики, както и 50 km с пясъчни дюни по крайбрежието.

В град Хрисуполи, дем Кавала, през 1990 г. е създаден музей за защита на природата на р. Нестос (Места). В него е изнесена полезна информация за влажните лонгозни гори и екосистемите на делтата на реката. В градината на музея могат да се видят модели на пясъчните дюни, езерата и естествената растителност край реката във вид на хербаризирани растения, храсти и дървета.

Външни препратки

• ((en)) Басейна на река Места

Реки в Егейска Македония

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.