Места

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За селото в България вижте Места (село). За административната единица в Гърция вижте Места (дем).

Места
гр. Νέστος (Нестос)
Nestos or Mesta River - Greece-Bulgaria.jpg
Изглед от Места
Дължина 273 km
126 km в България
(20-то място в България)
Разположение Flag of Bulgaria.svg България
Област Благоевград
Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Извира от сливането на реките Черна Места (лява съставяща) и Бела Места (дясна съставяща)
Образувана от
42°02′07″ с. ш. 23°42′37″ и. д. / 42.035278° с. ш. 23.710278° и. д.
Надм. в-на на извора 941 m
Влива се в Бяло море (Егейско море)
40°50′48″ с. ш. 24°48′19″ и. д. / 40.846667° с. ш. 24.805278° и. д.
Ширина на устието 80 m
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 3747 km2България 2767 km2, 2.49% от територията на България))
Среден отток 29,85 m3/s (при гр Хаджидимово)
Nestos map.jpg
Река Места на територията на двете страни

Места (на гръцки: Νέστος, Нестос) е река в Южна България, Област Благоевград и Северна Гърция, Област Източна Македония и Тракия[1]. Стари имена на реката, използвани през древността са Нестос, Несос и Местос. Образува се от сливането на реките Черна Места (лява съставяща) и Бела Места (дясна съставяща), на 941 м н.в., на 2,5 км североизточно от град Якоруда. Дължината на реката е 273 км, от които на българска територия 126 км, която ѝ отрежда 20-то място сред българските реки. След изграждането на големия язовир Тисаврос на гръцка територия дължината на реката се намалява на 246 км. Влива се под името Нестос чрез делта в Егейско море на територията на Гърция в огромен лиман на няколко километра източно от курортното селище Керамоти[2]. Реката отводнява югоизточните склонове на Рила, източните склоове на планините Пирин и Славянка, западните и югозападните склонове на Западните Родопи и северните и североизточните склонове на пленините Боздаг и Чалдаг в Гърция.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Извори[редактиране | edit source]

Река Места се образува от сливането на реките Бела и Черна Места над град Якоруда. За условно начало е приет изворът на десния ѝ приток Бела Места на 2240 m надморска височина. Намира се над езерото Грънчар в Източна Рила и има координати 42°07′10″ с. ш. 23°35′10″ и. д. / 42.119444° с. ш. 23.586111° и. д. 42°07’10". Водите от извора и тези, изтичащи от езерото Грънчар се сливат в река Грънчарница, която преди да се влее в Бела Места приема няколко притока. Левите са малките рекички Ропалица, Янчова река и Казанишка река (Дженемдере), а десен приток е Баненска река[3]. Черна Места води началото си от 2620 m надморска височина и извира от Източна Рила под имената Раждавица и Софаница (Софандере)[4][5].

Поречие[редактиране | edit source]

Преди сливането си реките Бела Места и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долините им са стръмни и скалисти с наклон около 30°-40°. Дъната им са тесни като на места се разширяват до 60-80 m. Коритата им са каменисто, а дъната — чакълесто-каменисто. При събирането на двете реки североизточно от град Якоруда долината на Места се разширява до 300-400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12-15 m[6] Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион №7 "Източни Балкани".[5].[7].

След сливането на притоците Черна Места и Бела Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно широколистна растителност и течението ѝ е с югозападно направление. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към село Дагоново теренът вече е силно обезлесен. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.[7]

Поречието на река Места

По-надолу, при вливането на река Беличка (Белишка) долината на Места се разширява до около 1500 m и посоката ѝ става югоизточна. В тази част от поречието надлъжният наклон на коритото на реката е около 9‰. След вливането в нея и на Бабешка река долината силно се стеснява, склоновете ѝ отново стават стръмни, залесени с храстовидна растителност, като само по околните била се издигат малки иглолистни гори. В района на село Елешница и град Добринище реката образува серия от красиви меандри.[7]

След като приеме десния си приток Безбожка река, Места прорязва западния склон на родопския рид Дъбраш, където образува дългия, тесен и живописен пролом Момина клисура. Тук реката става тясна и дълбока, а наклонът на склоновете ѝ, обрасли със смес от иглолистни и нискостеблени гори, достига до 45°. Надлъжният ѝ наклон е 3-8‰ и постепенно намалява до 3‰ при вливането на Костена река. Дълбочината ѝ е около 0,8 m, като на някои места достига и до 1 m, а дъното запазва същия чакълесто-песъчлив характер.[7][1]

След като излезе от пролома Места навлиза от север в Гоцеделчевската котловина, намираща се на 500-600 m н.в.. Тук тя образува множество ръкави. Напречният профил на долината става трапецовиден, а склоновете ѝ - полегати с наклон от 10°-15°. Долината се разширява до около 3-4 km, като реката тече в източната ѝ част на котловината и образува широки речни тераси. Дъното се променя и преминава в песъчливо-глинесто. Реката запазва този си характер до навлизането ѝ в гръцка територия.[7]

На 2 км южно от село Годешево Места напуска пределите на България и през Хаджидимовския пролом навлиза в Гърция. Близо 100 км река Места, вече под гръцкото име Нестос продължава в югоизточна посока в дълбока, на места каньоновидна долина, слабо населена и гъсто залесена. Формира два дълбоки пролома — първият е между между Родопите и планината Боздаг, а вторият — между планините Чалдаг и Руян. В първия пролом на реката са построени два последователни язовира: Тисаврос (най-големият в Гърция и един от най-големите в Европа) и Платановриси.

Устие[редактиране | edit source]

След гръцкото село Статмос (югозападно от Ксанти) реката навлиза в Беломорската низина. Влива се в Егейско море срещу остров Тасос, като образува обширна делта.[1] Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.[2]

Водосборен басейн, граници, притоци[редактиране | edit source]

Момина клисура

Водосборният басейн на река Места е част от Западнобеломорския район, обхващащ освен нейния басейн, и този на река Струма. Реката протича в югозападната част на България в район, признат като най-силната вододайна зона на страната. Места с нейния водосбор от 2767 km2 заема 20% от площта и 32,6% от оттока на този район. Спрямо общите показатели за България водосборният басейн на Места покрива 2,49% от площта и формира 6,5% от общия воден отток на страната. Данните говорят, че тази зона е един от богатите на водни ресурси райони на България.[6] Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион №7 "Източни Балкани"[5]. Водосборният басейн на реката е с най-голяма средна надморска височина измежду реките в България. Средната ѝ надморска височина в българската част е 1318 m.[7].

Вододелни граници на водосборния басейн[редактиране | edit source]

Вододелните граници на водосборния басейн на река Места са следните:[6]

От западния край на бившата делта на реката воводелът се изкачва на север в планината Чалдаг до най-високият ѝ връх Мунджинос (1298 м), слиза от нея на северозапад и продължава на запад по билото на планината Боздаг (2232 м). Южно от гръцкото село Волакс завива на север и южно от село Беслен, Община Хаджидимово достига до българска територия. От там вододелът следи на запад българо-гръцката граница и през планината Стъргач достига до източната част на планината Славянка. След това границата на вододела завива на север, пресича Парилската седловина и проследява цялото главно било на Пирин на север-северозапад до седловината Предела. От седловината завива на североизток по билото на Югозападна Рила и достига до връх Черна поляна (2716 м) в Средния дял на Рила. В целия този описан участък водосборният басейн на Места граничи на югозапад, запад и северозапад с водосборния басейн на река Струма и по-конкретно с някои нейни леви притоци — Пиринска Бистрица, Санданска Бистрица, Влахинска река, Градевска, Благоевградска Бистрица и Рилска.

На север водосборният басейн на Места има къса граница с водосборния басейн на река Искър, като вододелът следи най-високата част на Рила от връх Черна поляна до връх Ковач (2639 м) на изток и от там на север до връх Маришки Чал (2785 м).

От връх Маришки Чал започва границата с водосборния басейн на река Марица и с водосборните басейни на няколко нейни десни притоци — Ибър, Стара река, Крива река, Яденица, Чепинска река, Въча и Арда. Вододелът следи на изток до връх Белмекен (2627 м) най-високата част на Източна Рила. От върха границата рязко завива на юг, спуска се до Аврамовата седловина и от там продължава на югоизток по билото на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи до връх Виденица (1652 м). От върха вододелът завива на юг и след 3 км достига до българо-гръцката граница северозападно от село Буйново. Продължава на изток, а западно от Смолян — на югоизток, като следи държавната граница с Гърция по билата на Переликско-Преспанския дял и Ардинския дял на Западните Родопи и достига до връх Циганско градище (1827 м).

От връх Циганско градище вододелът се спуска на юг по склоновете на Родопите, преминава през най-високата част на планината Руян (част от Родопите) и достига до левите ръкави на бившата делта на Места. В този участък водосборният басейн на Места граничи с водосборния басейн на река Върба (Скечанска река), вливаща се директно в Бяло море (Егейско море).

Притоци[редактиране | edit source]

Притоците на река Места водят началото си от най-високите български планини — Рила, Пирин и Западните Родопи. Тя има около 30 по-големи и около 20 по-малки притоци[1], най големият от които е река Доспат, която се влива в Места на гръцка територия. Основни притоци[7][5]: → ляв приток, ← десен приток

  • Черна Места
  • Бела Места
  • ← Грамадна река
  • → Конарска река
  • ← Чесна
  • ← Джебре
  • → Гниле
  • ← Якорудищница
  • Белишка река
  • → Бабешка река
  • Изток
  • ← Ръждавица
  • Златарица
  • Добринишка река
  • ← Безбожка река
  • ← Осиковица (Лушинска река)
  • → Ванчово дере
  • → Садруле
  • → Гостунско дере
  • → Осеновско дере
  • → Дубрачко дере
  • ← Дръшандере (Безводица)
  • → Граднишка река
  • Ретиже
  • → Раздолско дере
  • ← Лъкинска река
  • → Требеш
  • ← Каменица
  • ← Костена река
  • → Колевица
  • → Бялата река
  • → Осиковска река
  • Брезнишка река (Туфча)
  • → Седишко дере
  • → Янковско дере
  • ← Сушица (Неврокопска река)
  • Канина
  • ← Гулувишка река
  • → Реката
  • ← Топлица
  • ← Лялево дере
  • → Чавдардере
  • Мътница
  • ← Перишко дере
  • Бистрица
  • ← Тепленско дере
  • → Селския дол
  • ← Бесленски дол
  • ← Джамбазки дол
  • ← Ракишко дере
  • → Дупекдере
  • → Скендере
  • → Бабински дол
  • → Дупелски дол (по границата с Гърция)
  • ← Ахладомилиас (в Гърция)
  • ← Милорема (в Гърция)
  • Доспат (най-голям приток, в България и Гърция)
  • → Куру (в Гърция)
  • → Памайр (в Гърция)
  • → Муздем (в Гърция)

Климат[редактиране | edit source]

Поречието на Места се характеризира с голямо климатично разнообразие — в горното ѝ течение климатът е умереноконтинентален, в средното — преходен, а в долното течение — средиземноморски.

  • Температури - Температурният режим в района се обуславя главно от надморската височина, а голямата денивелация от извора до устието предполага и голямо температурно разнообразие. Долината на реката около град Гоце Делчев се характеризира с мека зима и средни температури около 0°С за януари и 20°-21°С за юни. Котловините и долините по средното течение на реката и около Разлог имат по-студена зима. Средните температури за януари са минус 1°-2°С, а за юни - 16°-20°С. Зимата е най-продължителна във високите части от поречието на реката и трае от 5 до 7 месеца, в зависимост от надморската височина. При най-силните студове температурата тук не пада под -26°С, а в най-големите горещини може да достигне до 30°-35°С.
  • Валежи — Най-обилни сезонни валежи се наблюдават през зимата, като достигат най-високите си стойности през месец февруари. Средногодишното количество на валежите се покачва от 150-175 mm в долното течение на реката, минава през 600-650 mm в района на Разлог и достига до 1200 mm във високопланинските части от водосбора, попадащи в Рила и Пирин. Средногодишната стойност на валежите по поречието на Места е 534 mm. Снежната покривка е сравнително краткотрайна - 150-200 дни във високопланинските части и достига максимална дебелина над 100-150 cm.
  • Ветрове — Особено характерен за Разложката долина и върховете около нея е фьонът, който духа с най-голяма сила през зимата. Топлите му въздушни струи разтопяват дебелите снегове по склоновете на Рила, което води до пролетното пълноводие на реката.[5]

Почви[редактиране | edit source]

Река Места в Гърция

Преобладаващите почвени типове и в двата напоявани района са еднакви, въпреки разликите в надморска височина. Тава са излужени канелени горски, алувиални и алувиално-ливадни, делувиални и делувиално-ливадни почви.[8]

Хидрология[редактиране | edit source]

Общи хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Река Места, протичаща през Западните Родопи

Голямата надморска височина на водосборния басейн дава отражение върху гъстотата на речната мрежа във водосбора на Места, като 85% от реките в басейна имат гъстота над единица. Този хидрографски показател се изменя от 0,73 km/km2 Брезнишка река (Туфча) до 2,53 km/km2 (река Софан).[7]

Средният наклон на реката е 14,72‰ и варира от 10,9‰ при река Доспат до 128‰ при река Лееве. Средният наклон на повече от 80% от притоците ѝ е над 40‰. Характерна за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия, вариращ между 1,27 за река Вотрачка до 2,13 – за река Доспат.[7][5][1]

Подчертано планинският характер на териториите, през които протича Места, предопределя сравнително ниската им заселеност и респективно висока водообезпеченост - 8633 m3/жител/годишно, при средна стойност за страната 2235 m3/жител/годишно.[6]

По химичен състав и физични свойства подземните води в района са пресни, предимно хидрокарбонатно-калциеви с минерализация под 0,5 g/l и с подчертана ниска твърдост. Във високопланинските зони те са по-меки, с минерализация под 0,2 g/l и съдържат значителни количества натрий и сулфати. В карстовите води обикновено се забелязва повишено съдържание на карбонати и магнезий.[5]

Езерата в басейна на Места са разположени главно по високите части на планините Рила и Пирин. В тези райони преобладават екологично чисти, студени и бистри подземни води.[5]

Отток[редактиране | edit source]

Количеството на годишния обем на отточните води на река Места, която е сред най-водоносните в страната се обуславя от:

  • Води в хидрогеоложките и хидроложките структури, които се подхранват от Рила, Пирин и Западните Родопи.
  • Води в карстови басейни и водоносни зони в кристалинни и пукнатинни масиви.
  • Големите количества валежи във високите части на планините.
Река Доспат край Туховища, ляв приток на река Места

Формирането на оттока на река Места е основно дъждовен и дъждовно-снежен и е силно повлиян от дебелата снежна покривка по Рила и Пирин. Стръмните долини са причина за бързото оттичане на снежните и дъждовни води. Заради климатичното влияние на планините по водосбора на реката се различават два типа отточен режим — четири-фазов за горното течение и притоците там и двуфазов — за средното и долното ѝ течение. Оформят се и два минимума — зимен и летен. Водните количества при летния минимум обикновено са по-ниски от тези при зимния, а критичните периоди са през месеците август и септември. Обикновено маловодието на реката продължава от юли до ноември, но понякога зимното и лятно маловодие могат да се слеят. Такива случаи са наблюдавани през 1967-1968 г., 1969-1970 г. и от февруари 1990 до май 1991 г. През последното десетилетие периодите на маловодие се удължават.[9]

В горното течение максимален отток на реката се отбелязва през месеците април, май и юни. В долното ѝ течение, поради влиянието на средиземноморския климат, се наблюдава и зимно пълноводие.[9]

За периода от 1961 г. до 1998 г. се наблюдава нарастване на средногодишния отток по дължината на реката — в началото на река Черна Места е 1,462 m3/s, а при град Хаджидимово - 29,85 m3/s. Езерата във водосборния басейн на реката играят регулираща роля и затова коефициентът на вариация, особено при притоците от Рила и Пирин е нисък, а оттокът — стабилен. По-големи колебания се наблюдават при притоците от Западните Родопи. С най-ниски модули на оттока са реките Златарица и Матан дере, а с най-високи — реките Белишка и Вотрачка, които освен това показват и голяма вариация.[9]

Минерални води[редактиране | edit source]

В разнообразни части от поречието на Места, в пукнатини и карстови райони, се формират и текат пресни води, а в зоните в дълбочина - минерални води с различна температура. Големи карстови извори се намират в Разложката котловина. По-важните от тях са Язо и Истока с дебит от 2105 до 940 l/sek и Кьошкото — с дебит от 200 до 400 l/sek. Водите им са с температура 7°-10°С, а общата минерализация варира от 0,19 до 0,25 g/l. Средният дебит на всички извори в този район е 1850 l/sek.[5]

Мраморите в Северен Пирин са напукани и имат карстов характер в различни форми - понори, въртопи и пещери, в които се наблюдава ненапорен воден поток. Редица извори водят началото си от пръстеновиден карстов басейн в Южната част на планината. По-важните представители са групата извори Тополица с общ дебит 250-1500 l/sek. Водите на трите най-големи извора тук излизат с температура 21°-22°С. Изворът Бистрец при с. Петрово е с минимален дебит 917 l/sek, а дебитът на този при с. Брестница е 57-167 l/sek. Температурата в по-малките извори е 13°-19°С. ОБщият дебит в района на Гоцеделчевския карст е 2000 l/sek.[5]

Качество на водите[редактиране | edit source]

Река Места на гръцка територия

По протежение на цялата река, в българската част от течението ѝ, спрямо различни показатели, окачествяващи водите, те попадат в І, ІІ и ІІІ категория. По цялото течение на реката водата е с добри условия за напояване, а в някои части — и за развъждане на риба.[10]

  • Кислородно съдържание — В горното си течение, поради планинския характер на терена, кислородното съдържание на водите е високо и до вливането на река Изток в нея те са от І категория. От там до 65-ия километър съдържанието на кислород намалява и водите ѝ попадат във ІІ категория. По-надолу, благодарение на добрата аерация, водите отново преминават към І категория до навлизането на реката в Гоцеделчевската котловина. До вливането на Неврокопска река водите са с добро качество и са подходящи за развъждане на риба. Неврокопска река оказва отрицателно влияние върху кислородното съдържание на водите и до границата с Гърция те отново спадат към ІІ категория. Само в този участък условията в реката не са благоприятни за риборазвъждане.
  • Органично съдържание — По показателя БПК5 (биологичното потребление на кислорода) водите на Места са в допустимите граници за развъждане на риба, въпреки че по протежение на реката те са от І, ІІ и ІІІ категория. До град Якоруда съдържанието на органични вещества във водите ѝ е минимално и те попадат в І категория. След това, до вливането в нея на река Изток, БПК5 се променя и реката преминава към ІІ категория. След устието на същата органичното съдържание се увеличава и водите на Места стават от ІІІ категория. По-надолу, след 75-ия километър, водите започват да се самопречистват и отново преминават към ІІ категория, а след местността Момина кула, до град Гоце Делчев — и към І. Река Неврокопска и по този показател оказва отрицателно влияние и до границата водите на Места са отново II категория.
  • Съдържание на нитратен азот (N-NO3) - До град Якоруда съдържанието на нитратен азот е ниско и водите са от І категория. След града до вливането на река Изток — от ІІ, а оттам до 65-ия километър — от ІІІ. След това водите отново преминават към ІІ категория, която се запазва до границата с Гърция. След град Якоруда по този показател водите са годни за напояване, но не и за риборазвъждане.
  • Съдържание на амониев азот (N-NH4) и фосфати (PO4) - По показателите, отчитащи това съдържание, категоризацията на водите съвпада с тази за съдържание на нитратен азот.[10]

Селища[редактиране | edit source]

Въпреки голямата си дължина, поради планинския терен през който протича реката, населените места по нейното течение са малко на брой — 7 в България и 5 в Гърция. Особено характерно това явление се наблюдава на гръцка територия където на протежие от близо 100 км има само 3 малки села.

Селища в България[редактиране | edit source]

Селища в Гърция[редактиране | edit source]

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Напояване[редактиране | edit source]

Валежите през зимата и есента и топенето на снеговете осигуряват възможност за отглеждане на житни култури през пролетта и есента без допълнително напояване. За останалите култури, в нормални години, е необходимо допълнително напояване за увеличаване на добивите. Напояването на околните земеделски земи става основно от водите на реката и нейните притоци. Възможностите за увеличаване на поливните площи са изчерпани, поради ограниченията на околния релеф. Терените около реката са разделени на две напоителни зони, в които са съсредоточени главните напоителни системи:

  • Първа зона — Обхваща главно Разложкото поле, разположено на около 900 m над морското равнище. В него се намират градовете Разлог и Банско, както и по-малките град Добринище и село Баня. Тук функционира напоителната система "Разлог". Напояваните площи са обединени в три масива. Първият ползва водите на Бела река, за втория е изградено водохващане на Белишка река, а основният водоизточник за третия е река Места.
  • Втора зона — Това е втората по големина обработваема площ по течението на Места. Попада по-ниско от Разложкото поле и заема терени на 600 m надморска височина. Започва от село Господинци и завършва при град Хаджидимово. Тук напояването се извършва от Напоителна система "Гоце Делчев". За площите на десния бряг на Места водохващането е изградено на Брезнишка река, а за левия — на Места след вливането в нея на Брезнишка река[8].

Енергодобив[редактиране | edit source]

Във водосборния басейн на реката са изградени язовирите "Доспат" и "Широка поляна"[1], както и четири водноелектрически централи. ВЕЦ "Якоруда" използва езерни води, ВЕЦ "Разлог" преработва води от водохващането на р. Бяла и допълнително от мощен карстов извор, а ВЕЦ "Топлика" е построен на напоителен канал. Част от водите във водосборния басейн се прехвърлят чрез канала "Грънчар" към каскадите "Белмекен-Сестримо", "Доспат-Въча" и "Баташкия водносилов път". Теоретичният потенциал на реката, заедно с притоците ѝ е изчислен на 2600 Mwh от повърхностния отток и 1540 Mwh от речния отток. Приема се, че технически използваемият потенциал възлиза на 1588 Mwh.[11]

Транспорт[редактиране | edit source]

Долината на реката представлява естенствен коридор, който се е използвал от древността за лесно и бързо изграждане на пътища за превоз на хора и стоки. На българска територия по долината на реката преминават два второкласни пътя от Държавната пътна мрежа:

Флора и фауна, защитени територии[редактиране | edit source]

Флора[редактиране | edit source]

Около половината от водосборния басейн на река Места е заета от гори. Те представляват 49% от водосбора, заемат обща площ от около 1200 km2[1] и са разположени в планинския пояс до около 2000 m надморска височина. От тях 68% са иглолистни, 6% са широколистни и 26% - нискостеблени.

  • Иглолистните гори са представени от бор, ела, смърч, бяла и черна мура. Заемат високите части на Рила над Якоруда, североизточната част на Пирин над Банско и Разлог и Западните Родопи. Поречието на реката е единственото място в България със сериозно разпространение на бяла и черна мура. Те обхващат широк горски пояс над Банско и Разлог.
  • Широколистните гори са основно букови и обхващат отделни неголеми петна около Якоруда и водосбора на река Златарица. Единствената букова гора с по-голяма площ се намира по горното течение на Корнишка река и нейните притоци.
  • Нискостеблените гори са групирани в отделни неголеми горички край Разлог и по долното течение на р. Места.[5]

В долното течение на реката на гръцка територия се полагат усилия за възстановяване на автентичния вид на унищожената природа. По делтата върху 60 хектара са засадени нови гори с типични за местността дървесни видове и храсти. Денивелацията между реката и върховете на скалите на някои места достига до 1000 метра и това дава възможност там да виреят най-различни типове гори — средиземноморски, влажни и планински.[2]

Фауна[редактиране | edit source]

Река Места в ном Ксанти, Гърция

Горното и средно течение на Места, на територията на България, се обитават от маришка мряна (Barbus cyclolepis), черна мряна, костур, кротушка, клен (речен кефал), скобар, щипок, а в последните години — и щука.[12][13] Тук могат да се срещнат още речна и дъгова пъстърва, шаран и речна змиорка.[1]

Днес делтата на Места е известна главно с големия брой на редки и защитени птици — над 220 вида. Впечатляваща е и с уникалната си дива природа и биологичното разнообразие от видове. Обитавана е от около 320 вида птици, измежду които редки видове орли, пеликани, ибиси, както и постоянна популация от над 5000 розови фламинго. Наличието на различни видове гори е предпоставка за сериозно разнообразие от животински и растителни видове.[2]

Влечугите са представени от голямо количество костенурки.[2]

Защитени територии[редактиране | edit source]

В България районът на Места през 2007 г. е обявен както за защитена зона за опазване на дивите птици, така и за защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.[14]

От 1989 г. районът на делтата на реката в Гърция е защитен по Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение и по "Натура 2000". Делтата е част от неотдавна създадения национален парк "Източна Македония и Тракия". Той обхваща територия от около 1100 km2 от Кавала до община Родопи. В него са обединени още 2 големи и 18 малки сладководни езера, 22 сладководни и солени лагуни с обширни солени блата, обрасли с тръстики, както и 50 km с пясъчни дюни по крайбрежието.[2]

В град Хрисуполи, дем Кавала, през 1990 г. е създаден музей за защита на природата на р. Нестос (Места). В него е изнесена полезна информация за влажните лонгозни гори и екосистемите на делтата на реката. В градината на музея могат да се видят модели на пясъчните дюни, езерата и естествената растителност край реката във вид на хербаризирани растения, храсти и дървета.[2]

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия България/т.4/Изд. Българска академия на науките/София,1984 г.
  2. а б в г д е ж Keramoti, най-хубавия плаж на Балканите
  3. В повечето източнице за начало се приема река Ропалица, която води началото си от Ропалишките езера
  4. Седемте чудеса на България - Река Места
  5. а б в г д е ж з и к л Басейнова дирекция Западнобеломорски район - План за управление на речния басейн на р. Места
  6. а б в г Природна съкровищница - Река Места
  7. а б в г д е ж з и Общи хидроложки данни за р. Места
  8. а б Напояване по р. Места
  9. а б в Средногодишен, максимален и минимален отток на р. Места
  10. а б Качество на водите на р. Места
  11. Водоползване за енергодобив, р. Места
  12. Хванах.сом/Възможен улов на р. Места
  13. Мониторинг на риби
  14. Решение № 122 ОТ 2 март 2007 Г. за приемане на списъка на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна


Външни препратки[редактиране | edit source]