Хербарий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хербарий (от лат. herba - трева) e колекция от изсушени растения, която се използва за научноизследователски и учебни цели. Растенията се монтират върху картонени листа, като върху етикет се отбелязва видовата принадлежност на растението, кога и къде е събрано, от кого е събрано и определено. Хербарните колекции имат важно значение за изследването на флората. В книгите може да се срещне много интересен начин на правене: По средата се слага растението;долу в левия ъгъл ако растението има плод той се слага там, в десния ъгъл се слага съвсем обикновен етикет, на които се пише името на растението и съответно на друг език(по желание) и накрая ако Ви остане място напишете нещо интересно за растението.Потърсете листа от шестил (вид дърво с много красиви, разчленени листа)и съберете от всички багри.Цветовете на шестила са разнообразни и биват от тъмно кафяви до жълти.След като се сдобиете с листа ги сложете между хартия и ги затиснете с няколко книги.Така те ще се изгладят.След като са изсъхнали ги вземете и ги поставете върху тънък картон или по-дебел лист хартия и ги залепете с прозрачно тиксо по края им.Бъдете много внимателни защото сухите листа са изключително крехки могат лесно да се пречупят.Като приключите със залепването можете да сложите своята хербария в рамка и да я окачите на стената.

[[Файл:Файл:3 s.jpg]]

Всеки от нас положително е имал някога възможност да ви­ди сухи и изсушени растения и да им се възхищава. Може би дори не си даваме сметка, че те ни съпровождат почти през целия живот. Още. в училище сме правили традиционния хербарий, а по-късно в писмата или в книгите грижливо сме скътвали изсушена четирилистна детелина. И сватбения букет увиваме грижливо в целофан и го прибираме старателно, за да му се радваме от време на време. Не на последно място са и изсушените билки, към които протягаме ръка, когато не се чувстваме добре. Повечето от растенията може да се запазят дълги години. Изненадващо доказателство са растенията въз вероятно най-стария хербарий (от 1530 г.), който се съхранява в Рим. Как да се грижим за сухите и изсушените цветя? Как най-добре да ги запазим или подредим, за да не изгубят своята хубост? Може би след сухите треви и имортелите най-красива е кип софилатя, която се суши най-лесно и често и с която украсяваме напие, когато живите цветя са малко. С нея и с още много други подобни цветя се правят венци. Сухите цветя се запазват съвсем лесно и подреждането им във вази зависи от личния вкус и предпочитания. Много повече сръчност изискват подбирането, изсушаването, запазването и използването само на цвета или на цели растения. При малко знания и повече търпение и умение може да запазим естествената им структура и красота, като ги подредим във вид на малки картини в рамка или ги притиснем между две стъкла и ги закачим на стената, на остъклени вътрешни стени и пр. Добре е да знаем начина и техниката на събирането, обработването и запазването на отделни цветчета, листа или цели растения. Винаги избираме растенията според поставената цел. Някои събираме и изсушаваме, за да правим миниатюри, а други —за големи и разнообразни пана. Растенията, които имат различна структура дори след изсушаването и пресуването, изискват различни начини на подреждане, за да лежат добре едно до друго. Може да запазим в почти непроменено състояние цветята, които харесваме или обичаме, и при аранжирането им да проявим своето умение и вкус. Повечето от тях ще намерим в градината, на горската поляна или по ливадите. Обикновено най-чаровни са простите цветенца, които в природата често остават незабелязани. Търсенето и събирането на подходящи цветчета и цели растения по същество не се различават много от работата по приготвянето на хербарий. Трябва само много по-внимателно да се отнасяме към всяко растение. И най-малката механична повреда се отразява неблагоприятно върху крайния резултат. Не събираме растения, нападнати от неприятели или болести (плесен, ръжда и т. н.), въпреки че привидно изглеждат здрави. По време на приготвянето и изсушаването тези недостатъци се проявяват неблагоприятно върху оцветяването.