Арда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арда.

Арда
Arda river.JPG
Река Арда в района на гр. Маджарово
Дължина 272 km
241,3 km в България
(9-то място в България)
Разположение Flag of Bulgaria.svg България
Област Смолян
Област Кърджали
Област Хасково
Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Извира от северното подножие
на Ардин връх,
Западни Родопи
Образувана от
41°25′48″ с. ш. 24°36′35″ и. д. / 41.43° с. ш. 24.609722° и. д.
Надм. в-на на извора 1 455 m
Влива се в десен приток на МарицаБяло (Егейско море)
41°39′39″ с. ш. 26°29′41″ и. д. / 41.660833° с. ш. 26.494722° и. д.
Ширина на устието 140 m
Надм. в-на на устието 32 m
Водосборен басейн 5 795 km2 (10,9% от водосборния басейн на Марица), (в България — 5 201 km2
Среден отток 77 m3/s (при станция "Камилски дол")
Arda Mariza.jpg
Карта на течението на река Арда, оцветена в червено
Арда в Общомедия

Арда (древно име Харпесос, Арнесос, на гръцки: Άρδας, Ардас) е река в Южна България, Област Смолян, Област Кърджали и Област Хасково и Североизточна Гърция (под името Ардас), десен приток на Марица. Дължината ѝ е 272 km, от които на българска територия — 241,3 km, която ѝ отрежда 9-то място сред реките на България. Река Арда се явява най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на Марица след Тунджа. Реката отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Извор[редактиране | edit source]

Река Арда води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх (1 730 м), на 1 455 м н.в. Изворът се намира на 900 м североизточно от върха и на 1,5 км южно от село Горна Арда, Община Смолян и е маркиран с указателна табела.

Горно течение[редактиране | edit source]

Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон — до село Горна Арда на север, а след това до село Арда — на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям — около 189‰.

След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица — на североизток, а от село Кошница до Рудозем — изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100-150 м. При село Смилян има второ долинно разширение — до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25-30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.

При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци — на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.

При село Бял извор, където има ново долинно разширение, Арда завива на североизток и до вливането си в язовир "Кърджали" запазва тази посока, като тук броят на планинските ѝ меандри още повече се увеличава. В този участък от горното си течение реката тече в дълбок, скалист и мъчнопроходим пролом, особено в района на Дяволския мост (Шейтанкюпрю). Десните ѝ склонове са залесени с широколистни гори, а левите са голи и опороени от сипеи и срутища. Наклонът им достига до 45°, а коритото е с ширина от 50-60 м.

В целия този участък от село Средногорци до язовир "Кърджали" реkата тече между югоизточните разкланения на Преспанския дял и северозападните склонове на рида Жълти дял в Западните Родопи.

Средно течение[редактиране | edit source]

При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир "Кърджали") от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3-4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир "Кърджали" арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата — "Студен кладенец". Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения — Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.

Преди напускането на язовир "Студен кладенец" долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир "Ивайловград", на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира — малкото Маджаровско долинно разширение.

След град Маджарово водите на Арда навлизат в последния, най-долния от трите язовира — язовир "Ивайловград", като тук водното огледало на язовира ту се стеснява, ту се разширява в зависимост от участъците през които преминава реката. Последователно се редуват пролома Кован кая, Бориславското долинно разширение (последното по течението на реката) и Камилдолския пролом (последен по течението ѝ). В най-тясната част на пролома е изградена стената на язовир "Ивайловград".

Долно течение[редактиране | edit source]

Арда от моста между селата Саръхадър и Комарли {Кипринос - Комара}

С изтичането на водите ѝ от язовир "Ивайловград" започва долното течение на реката. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България, завива на изток-североизток и навлиза в Гърция. На гръцка територия реката тече на протежение от 32 км в широка и плитка долина, сред обширни обработваеми земи. Коритото ѝ е широко (на места до 400 м), осеяно с множество временни ипостояни островчета, а течението ѝ е бавно и мудно поради малкия надлъжен наклон — около 2‰.

Устие[редактиране | edit source]

Река арда се влива отдясно в река Марица на турска територия, на 32 м н.в., на 1,6 км североизточно от гръцкото село Кастаниес и на 1,8 км западно от турското Караагач, недалеч от град Одрин. Ширината на устието ѝ е 140 м, над което е изграден мостът на жп линията СофияИстамбул.

Водосборен басейн, граници, притоци[редактиране | edit source]

Водосборен басейн[редактиране | edit source]

Цялата площ на водосборният басейн на Арда възлиза на 5 795 км2, което представлява 10,9% от водосборният басейн на река Марица. На българска територия площта му възлиза на 5 201 км2 или 89,7% и обхваща около 90% от Област Кърджали (без най-североизточните и най-югоизточните ѝ части), около 40% от Област Смолян (югоизточната част), югоизточната част на Област Хасково (части от общините Ивайловград, Любимец и Стамболово и цялата Община Маджарово) и много малка част от Област Пловдив (югоизточната част от Община Асеновград).

Граници на водосборния басейн[редактиране | edit source]

Границата на водосборния басейн на Арда започва от десния бряг на устието ѝ, изкачва се по най-източните разклонения на Източните Родопи и достига до българо-гръцката граница южно от село Драбишна, Община Ивайловград. От там продължва на северозапад по билото на рида Сърта и на югозапад по билото на рида Ирантепе до село Чал (Община Крумовград), където завива на юг и по билото на рида достига до българо-гръцката граница в рида Мъгленик, южно от село Черничево, в района на Джанаваров връх. В този описан участък водосборният басейн на Арда граничи на югоизток и юг с водосборните басейни на Луда река (десен приток на Марица) и няколко малки десни притоци на Марица.

След това вододелът продължава на запад и северозапад по билата на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник и Ардински дял, като следи държавната граница между двете държави и достига до връх Средния връх (1 950 м), южно от село Мугла. В този участък водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Филиури и Сушица, вливащи се директно в Бяло (Егейско море и реките Аркудорема и Дяволска , леви притоци на река Места на гръцка територия.

На северозапад и север водосборният басейн на Арда граничи с водосборните басейни на реките Въча, Чепеларска, Мечка, Каялийка, Харманлийска, Бисерска и още няколко малки реки, всички десни притоци на Марица. Вододелът започва от Средния връх, продължава на североизток през връх Голям Перелик (най-високата точка във водосборния басейн на реката) и по билото на Преспанския дял достига до връх Сини връх (1 537 м, южно от село Тополово. От там завива на изток, а при седловината Китката на югоизток. Продължава в същата посока по билото на рида Чуката, а след това на изток по билото на рида Гората и достига до левия бряг на устието на Арда.

Притоци[редактиране | edit source]

Карта на водосборният басейн на реката на българска територия
Един от множеството красиви меандри на Арда
Дяволският мост на река Арда
Река Арда между язовирите "Студен кладенец" и "Ивайловград"
Изглед към Арда при гр. Маджарово
Река арда на българо-гръцката граница
Арда в района на Саръхадър (Кипринос)

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Река Арда има дъждовно-снежно подхранване, но е силно подложен на средиземноморското влияние. Реката, заедно с нейния водосборен басейн е единствен в страната разположен успоредно на бреговата беломорска линия и отстои на 40 до 60 км от нея. Поради тази причина максималният отток на реката е през зимния сезон — декември-февруари, а минималният — през август и септември. Среден годишен отток при станция "Камилски дол" 77 m3/s, като Арда се явява третата по водоностност река в България след Марица и Струма и представлява 13,43% от целия речен отток на страната, който е с обем от 2 507 млн. м3 годишно.

  • среден отточен модул — 14 l/s/km2 (най-голям в България);
  • водообезпеченост — 7 583 м3/год. на 1 жител във водосборния басейн (най-голям в България, поради малката гъстота на населението в басейна);
  • среден наклон на течението — 5,8%;
  • коефициент на извитост (меандриране) — 1,9 (един от най-големите в България);
  • гъстота на речната мрежа — 1,32 км/км2.

Средният наклон за притоците на Арда е в границите между 11‰ (река Върбица) и 78‰ (Черешовска река). Гъстотата на речната мрежа варира от 0,71 км/км2 (Кулиджийска река) и 3,41 км/км2 (река Оваджик), като само 3 реки притежават гъстота под единица, 14 реки над единица, а останалите между 2 и 3. Коефициентът на извитост (меандриране) варира от 1,2 (Малка река) до 2,4 (река Върбица).

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени общо 50 населени места, от които в България 41, в т.ч. 3 града и 38 села, а в Гърция — 9 села.

Селища в България[редактиране | edit source]

Селища в Гърция[редактиране | edit source]

По течението на Арда в Гърция са разположени 9 села:

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Водите на реката в средното ѝ течение са хванати и урегулирани чрез каскада от три язовира ("Кърджали", "Студен кладенец" и "Ивайловград"), като в основите на язовирните им стени са изградени ВЕЦ, произвеждащи евтина електроенергия. Започнато е и изграждане на 4-ти, най-горен язовир — "Горна Арда". Зимните пълноводия правят река арда хидроенергиен феномен, дължащ се на пълното покритие на максималните нужди от електроенергия в системата, съвпадащо с речното пълноводие. Това съвпадение почти премахва необходимостта от сезонни обеми в язовирите. Големите водни маси и малките наклони дават отражение върху схемите за използване на водите. Те се свеждат преди всичко до язовирни стъпала по главното русло на реката със значителни обеми без напорни деривации или с къси такива.

Освен за производство на електроенергия малка част от язовирните води се използват и за напояване на земеделски земи в по-горе изброените долинни разширения.

По долината на реката преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Растителен и животински свят[редактиране | edit source]

Поречието на реката е било едно от най-добре залесените поречия в цяла България. Вследствие обаче на безплановото им използване в миналото и безогледната им експлоатация голяма част от горите са изсечени, поради което днес обширни площи са обезлесени или покрити със слаби закелевели гори.

Общо в поречието на на Арда 2 170 км2 са заети от нискостеблени и иглолистни гори, което представлява около 40% от цялата водосборна площ. Доминиращо влияние имат нискостеблените гори представени от цер, благун, космат дъб със средиземноморски елементи като червена хвойна и плюскач. Карстовият район между селата Орешари-Долно Черковище е почти изцяло от гори от келяв габър, примесен с маклен и мъждрян. Срещат се също и храсталаци от драка и люляк, примесени със смин. Могат да се открият и единични дървета от бадемолистна круша и фисташка. Иглолистните гори сас съсредоточени в западната част на водосборния басейн, докато нискостеблените са разпръснати в останалата част на поречието, главно в граничните райони и долното течение на реката.

Горното течение на реката е сравнително слабо залесено — едва 35% до град Рудозем, като тук преобладават иглолистните гори и отчасти нискостеблените.

Най-слабо залесено е средното течение на реката, където има само отделни малки закелевели горички. Изключение прави южната гранична ивица на водосборния басейн с ширина между 5 и 10 км, където горните течение на реките Върбица и Крумовица и техните притоци, водещи началото си от Южните Родопи са заети от гъсти нискостеблени гори. След устието на десния приток на Арда Кулиджийска река, която служи за естествена граница между незалесените и залесените части на поречието, нискостеблените гори имат широко разпространение, като процентът на залесеност достига до 70%. Този си харастер поречието запазва до напускането на реката на българска територия.

Археологически, архитектурни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Поречието на Арда и долините на притоците ѝ още от дълбока древност са били предпочитано място за създаване на селища. В района на град Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. г.пр.Хр., като много от намерените предмети при археологическите разкопки са във фонда на Регионалния исторически музей. В това отношение не правят изключение и откритите наскоро тракийски култови комплекси "Перперикон" и "Татул". Почти на всяко възвишение по завоите на реката е имало изградени крепости и наблюдателни кули, като руините на много от тях са запазени и до днес. Такива са крепостите "Кривус" при село Башево, "Патмос" край хижа "Боровица", "Моняк" край Кърджали и други.

За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на село Дядовци (Община Ардино). Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово и Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.

Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка, а във водите им се срещат различни видове риба, превръщайки се в любимо масто за много запалени рибари.

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]