Леска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Леска.

Леска
Hazel Catkins.jpg
Цъфтяща обикновена леска в ранна пролет
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fagales
семейство: Betulaceae Брезови
род: Corylus Леска
Научно наименование
Уикивидове Corylus
Linnaeus, 1753
Видове

Вижте текста.

Лешникови ядки

Леска или лешник (Corylus) е род покритосеменни растения от семейство Брезови (Betulaceae). Те са листопадни дървета и големи храсти, разпространени в умерения пояс на Северното полукълбо.

Ядките на всички видове леска могат да се използват за храна от хората, но стопанско значение има само обикновеният лешник (C. avellana) и донякъде цариградският лешник (C. maxima).

Значение[редактиране | edit source]

Лешникът е популярно лакомство още от древността. Гърците и римляните са ги яли, заради невероятния им вкус. Още тогава ядката, кората и листата са се използвали за лекуване на различни болести.

И днес лешникът се счита за символ на мир и здраве, богатство и власт.

Хранителна стойност[редактиране | edit source]

Лешниците са добър източник на Витамин Е, който е силен антиоксидант. Те от своя страна спомагат за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак. Също така, има високо съдържание на фолиева киселина, която спомага за умножаването на клетките. Лешниците се препоръчват като част от диетата на бременните, като разбира се, не трябва да се злоупотребява с количеството.

Лешник
(Nuts, hazelnuts)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 3 μg
β-каротин 11 μg (1%)
Тиамин (B1) 0.643 mg (54%)
Рибофлавин (B2) 0.113 mg (9%)
Ниацин (B3) 1.8 mg (11%)
Пантотенова к-на (B5) 0.918 mg (18%)
Пиридоксин (B6) 0.563 mg (43%)
Фолиева к-на (B9) 113 μg (28%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 6.3 mg (7%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 15.03 mg (100%)
Витамин K 14.2 μg (12%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 114 mg (11%)
Желязо, Fe 4.7 mg (59%)
Магнезий, Mg 163 mg (41%)
Фосфор, P 290 mg (41%)
Калий, K 680 mg (14%)
Натрий, Na 0 mg (0%)
Цинк, Zn 2.45 mg (22%)
Мед, Cu 1.725 mg (192%)
Манган, Mn 6.175 mg (268%)
Селен, Se 2.4 μg (4%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Произход и разпространение[редактиране | edit source]

Родината на лешниците е Мала Азия /днешна Турция/. Като цяло те най-често се срещат в Средиземноморските държави.

Турция е първата страна-производител и износител на лешници в света. По данни на Организацията за агрокултури и храни (ОАХ) на ООН тя държи 70% от производството и 82% от износа на ядката в света. Годишното производство на лешници е средно за Турция 500 хил. тона, Италия – 125 хил. тона, Испания и САЩ – по 25 хил. тона.

Специфики на растежа[редактиране | edit source]

Леската достига между 3 и 5 метра височина и има тънък ствол. Тя е много гъсто покрита с листа, които имат кръгла, овална или сърцевидна форма. Леската не цъфти през пролетта. Тя расте от януари до април върху богат на калций хумус, който съдържа много влага. Затова най-добре вирее през прохладно и влажно лято.

Плодът на леската е предпазен от прицветници, които впоследствие образуват твърди черупки. Когато лешникът узрее, черупката става жълто-оранжева.

Видове[редактиране | edit source]

Съхранение[редактиране | edit source]

Плодът на леската трябва да се съхранява на прохладно и сухо място, заради съдържанието на мазнини. Излагането на светлина и топлина, води до образуване на гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]