Област Хасково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Област Хасково
Област Хасково на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Южен централен
Областен център Хасково
Площ 5 543 km²
Население (2011) 246 238 души
44,4 души/km²
Общини 11
МПС код Х
Официален сайт www.hs.government.bg
Административно деление на областта
Област Хасково в Общомедия

Област Хасково е една от 28-те области на България, разположена в южната част на страната, която граничи с Гърция и Турция. На територията на област Хасково се намира ГКПП Капитан Андреево. Областта заема около 5% от територията на страната с площ от 5 543 км2 - части от Източните Родопи и Горнотракийската низина, както и част от поречието на река Марица. Административен център на областта е град Хасково, а населението ѝ (по експресни данни от преброяванe 2011)[1] наброява 242 030 души.

Пощенските кодове на населените места в област Хасково са от 6300 (за град Хасково) до 6599. МПС-кодът ѝ е Х.

История[редактиране | edit source]

Първите селища по тези земи били организирани от тракийските племена през късната бронзова епоха. Археологически разкопки показват останки на укрепени селища, които датират от 5-ти век пр.Хр. от епохата на тракийското царство. През 1-ви век районът е бил под контрола на Римската империя. В края на 4-ти век, след разделянето на собствеността на земята на Римската империя, областта преминава в Източната Римска империя. През 8-ми век областта е завладяна от Първа българска държава и бил построен град Хасково; град, който трябвало да има фортификационни функции и едновременно да подсигурява основния път, който минава през областта. Градът е бил част от защитите крепости на империята.

Списък на населените места в Област Хасково[редактиране | edit source]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Димитровград[редактиране | edit source]

Бодрово, Брод, Бряст, Великан, Воден, Върбица, Голямо Асеново, Горски извор, Димитровград, Длъгнево, Добрич, Долно Белево, Здравец, Златополе, Каснаково, Крепост, Крум, Малко Асеново, Меричлери, Радиево, Райново, Светлина, Скобелево, Сталево, Странско, Черногорово, Ябълково

Община Ивайловград[редактиране | edit source]

Бели дол, Белополци, Белополяне, Ботурче, Брусино, Бубино, Бялградец, Ветрушка, Вис, Глумово, Горно Луково, Горноселци, Горско, Гугутка, Долно Луково, Долноселци, Драбишна, Железари, Железино, Ивайловград, Казак, Камилски дол, Карловско, Кобилино, Кондово, Конници, Костилково, Ламбух, Ленско, Мандрица, Меден бук, Нова ливада, Одринци, Орешино, Пашкул, Плевун, Планинец, Покрован, Попско, Пъстроок, Розино, Сборино, Свирачи, Сив кладенец, Славеево, Соколенци, Хухла, Черни рид, Черничино, Чучулига

Община Любимец[редактиране | edit source]

Белица, Васково, Вълче поле, Георги Добрево, Дъбовец, Йерусалимово, Лозен, Любимец, Малко Градище, Оряхово

Община Маджарово[редактиране | edit source]

Бориславци, Габерово, Голяма долина, Горни Главанак, Горно поле, Долни Главанак, Долно Съдиево, Ефрем, Златоустово, Маджарово, Малки Воден, Малко Брягово, Малко Попово, Румелия, Ръженово, Селска поляна, Сеноклас, Тополово

Община Минерални бани[редактиране | edit source]

Ангел войвода, Боян Ботево, Брястово, Винево, Караманци, Колец, Минерални бани, Сираково, Спахиево, Сусам, Сърница, Татарево

Община Свиленград[редактиране | edit source]

Варник, Генералово, Дервишка могила, Димитровче, Капитан Андреево, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Мезек, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Свиленград, Сива река, Сладун, Студена, Чернодъб, Щит

Община Симеоновград[редактиране | edit source]

Дряново, Калугерово, Константиново, Симеоновград, Навъсен, Пясъчево, Свирково, Троян, Тянево

Община Стамболово[редактиране | edit source]

Балкан, Бял кладенец, Воденци, Войводенец, Гледка, Голобрадово, Голям извор, Долно Ботево, Долно поле, Долно Черковище, Жълти бряг, Зимовина, Кладенец, Кралево, Лясковец, Маджари, Малък извор, Поповец, Пчелари, Пътниково, Рабово, Светослав, Силен, Стамболово, Тънково, Царева поляна

Община Тополовград[редактиране | edit source]

Българска поляна, Владимирово, Доброселец, Капитан Петко Войвода, Каменна река, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Светлина, Синапово, Срем, Тополовград, Устрем, Филипово, Хлябово, Чукарово

Община Харманли[редактиране | edit source]

Бисер, Богомил, Болярски извор, Браница, Българин, Върбово, Доситеево, Дрипчево, Иваново, Изворово, Коларово, Лешниково, Надежден, Овчарово, Орешец, Остър камък, Поляново, Преславец, Рогозиново, Славяново, Смирненци, Харманли, Черепово, Черна могила, Шишманово

Община Хасково[редактиране | edit source]

Александрово, Брягово, Войводово, Въгларово, Гарваново, Големанци, Горно Войводино, Гълъбец, Динево, Долно Войводино, Долно Големанци, Елена, Зорница, Клокотница, Книжовник, Козлец, Конуш, Корен, Криво поле, Любеново, Малево, Манастир, Мандра, Маслиново, Момино, Николово, Нова Надежда, Орлово, Подкрепа, Родопи, Стамболийски, Стойково, Текето, Тракиец, Узунджово, Хасково, Широка поляна

Население[редактиране | edit source]

Преброяване на населението 2011 (НСИ) окончателни данни за броя на населението: 246 238 [2]

Преброяване на населението 2001 (НСИ):

Брой на населението (2001): 277 483 / 277 478

Брой на населението (2011): 246 238 / 227 382

Етноси в област Хасково (2011)
Етническа група процент
българи
  
79.4%
турци
  
12.5%
цигани
  
7.0%
други и неопределени
  
1.1%


Етническа група (2011):[3]

Българи: 180 541 (79,40 %),
турци: 28 444 (12,50 %), цигани: 15 889 (6,99 %), други: 2 508 (1,10 %)

Религии в област Хасково (2011)
Религиозна група процент
православни
  
77.7%
мюсюлмани
  
11.9%
други и неопределени
  
10.4%


Вероизповедание (2011):[4]

Самоопределили се: 196 214 души:

Православни: 152 392 (77,67 %),
мюсюлмани: 23 314 (11,88 %), други: 20 508 (10,45 %)


Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2011 9,1‰ 15,7‰ -6,6‰
2010 9,4‰ 15,7‰ -6,3‰
2009 9,6‰ 15,1‰ -5,5‰
2008 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2007 9,0‰ 15,6‰ -6,6‰
2006 8,8‰ 15,5‰ -6,7‰
2005 8,5‰ 15,7‰ -7,2‰
2004 8,5‰ 15,1‰ -6,6‰

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]