Хлябово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хлябово
България
Red pog.png
Хлябово
Област Хасково
Red pog.png
Хлябово
Общи данни
Население 482 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 52,666 km²
Надм. височина 404 m
Пощ. код 6568
Тел. код 04738
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 77325
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Тополовград
Божин Божинов
(ДСБ, ПДСД, ОДС, ВМРО-НИЕ)
Кметство
   - кмет
Хлябово
Янко Младенов
(незав.)

Хлябово е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, Област Хасково.

География[редактиране | edit source]

Село Хлябово е второто по големина селище в община Тополовград. Разположено е на обширна площ по северните склонове на Сакар. Землището му граничи със земите на Тополовград (на изток), със селата Българска поляна на запад, Орлов дол на север и Костур на юг. Хлябово е разположено на 10 км от Голямата звезда, където се кръстосват пътищата за Елхово, село Главан, Любимец, Свиленград, Харманли. Отстои на 80 км от Хасково, Стара Загора и Ямбол.

Селото е съставено от три махали: Южна (Горна), Северна (Долна) и Източна (Отвъдна). Границата между Южната и Северната махала е централния път Харманли - Елхово.

Планинско-хълмистото землище на Хлябово е разположено на около 50 000 дка площ —- обработваема земя, пасища и гори. Почвата е камениста, канелено-горска и не много плодородна. Горите са широколистни, предимно дъбови и букови, на места преобладава и габър.

История[редактиране | edit source]

Най-старите заселници, живели на днешната територия на село Хлябово са траките. Това твърдение е доказано от наличието на интересните мегалитни паметници — долмени, менхири, кромлехи. Те са най-запазените у нас. Говори се, че са връстници на Стоунхендж. Затова се счита, че землището на днешното село Хлябово е обитавано още от древността. За това свидетелстват и останките от римски и византийски крепости, военни съоръжения, пътища в диаметър от около 4-20 км около землището. Територията на Сакарския район за пръв път е включена в границите на България през 705 година, при кан Тервел (700-721).

Най-старите писмени документи за съществуването на с. Хлябово са турски данъчни регистри за събиране на поголовен данък (джизие). Първият датира от 11 юли 1618 г., а вторият е от 6 юли 1652 г. В тези документи селото фигурира под името ГЕРДЕЛЮ (ГЕРДЕМЕ) и е в състава на нахия Юскюдар (дн. с. Щит, Свиленградско), подчинено на кааза Едирне (дн. Одрин), която е била владение на султан Баязид хан. През 1618 г. в селото има 46 ханета (семейства), а 34 години по-късно с. Гердеме има 110 ханета или около 1200 жители. Това нарастване на Гердеме се дължи най-вече на прииждащите от цялата страна бягащи българи. Възможно е селото да се е уголемило, според легендата, от обединяването на няколко малки селища, които са страдали от турските разбойнически дружини. Имената на тези поселища, разположени на 4-5 км около днешното село, са: Гулефирчево, Пелифирчево, Гереня, Клепалото, Ирущенци, Евджика, Армудли (Крушево дн. Сакарци). Топонимията е съхранила имената на тези селища, някои останали като имена на местности. Все още не са провеждани по-задълбочени исторически и археологически проучвания.

С Указ № 462 от 21.12.1906 г. с. Гердеме е преименувано на с. Хлябово, с 1249 жители. Днес в селото живеят 800 жители.

Обществени институции[редактиране | edit source]

В с. Хлябово има черква, строена преди Освобождението, основно училище на 130 години, читалище с богата библиотека, целодневна детска градина, голяма търговска база със зала за тържества, цех за хирургически конци, машиностроителна фирма, но няма селско стопанство. Черквата "Свети Георги"

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

На около 4 км западно от селото, в местността Нъчеви чеири, близо до пътя за с. Българска поляна е разположен трикамерен долмен. Мястото е обозначено и има изградена пътека до долмена. Около селото има още шест добре запазени долмена - по един в местностите Гайдаров долап и Славова кория, и по два в местностите Евджика и Бялата трева. В местността Бялата трева се намира Царският долмен, който най-запазеният долмен в Югоизточна Европа.

Външни препратки[редактиране | edit source]