Кан (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кан.

Паметник на кан Крум край Търговище
Паметник на кан Аспарух в Добрич

Кан или хан е предполагаема владетелска титла, която се използва от българските историци, за титла на прабългарските владетели до началото на IX век, поради липсата на достатъчно сведения в историческите извори от този период.[1] В другите езици тази титла е възприемана като една и не се разделя на две отделни титли, какъвто опит се прави у нас.

В научни трудове и популярни публикации историците от края на XX и началото на XXI век използват както формата кан [2], така и формата хан [3] Самото наименование на титлата "хан" произлизаща от Централна Азия е разпространено най-вече сред монголите и тюрките.

Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първият ред.

В паметни надписи през първата половина на IX в.[4] българският владетел Омуртаг, а след него и синът му Маламир, използват титлата KANAΣYBIΓI (известни са KANAΣYBHΓH и още няколко начина за изписване), в превод – „кана ювиги”, „канас юбиги” и др.[1][5]:(надписи 59 и 60)[6] В български текстове от по-късното Средновековие няколко ранни български владетели (Кардам, Крум) са наричани с титлата княз.[7] ;

Според историците акад. Владимир Георгиев [8]. , проф. Веселин Бешевлиев, ст.н.с. Божидар Димитров[9] , проф. д-р Георги Бакалов [10][11] „кан“ е правилната форма на титлата.

В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла архонт пред българската убиги. [12][5]:(надписи I.c. и III.)

В Именника на българските канове князe се назовават владетелите на Стара Велика България, а от владетелите на Дунавска България само до имената на Аспарух и Вихтун има поставена титла, която отново е „княз“. Владетелите на Стара Велика България Органа и Кубрат имат византийската титла патриций, докато заради оказаната помощ от страна на Тервел, византийският василевс му дава титла кесар. [5]:(надпис 81)

След приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България, канасубиги Борис I става МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН (Михаил, великий княз болгарский) . Според Димитър Съсълов титлата KNZZЪ произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и KNZZЪ (кирилица) са практически идентични. [13] По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“, „велик кан (хан)“.

Кан е изписано на петте мраморни ковчежета, които са положени в големи мраморни саркофази в Гробницата на българските владетели в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново. [14]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII - началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107
  2. Бешевлиев, В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София 1984, с. 140; Интервю на Б. Димитров, директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006; Овчаров, Н., Дървен град предхожда каменната Плиска (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); Бакалов, Г., Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3-4, 01.03.2002)
  3. Гюзелев, В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26-27; Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105
  4. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, София 1970, Притурка №15: Чаталарският Омортагов надпис, с. 579; Притурка №16: Търновският Омортагов надпис, с. 581 (изтеглени на 27.12.2007)
  5. а б в Средновековни надписи на паметници в днешна България на гръцки език – оригинални преписи. Посетена октомври 2013:
    • Омуртаг – + Κανα συβηγη Ωμουρταγ – "+ Кана сивиги Омуртаг" (надписи 59, 64 и 68, също тук)
    • Маламир – Κανα συβηγη Μαλαμηρ – "Кана сивиги Маламир" (надпис 58)
    Забележка: според правилата на класическия гръцки език, произношението на "συβηγη" наподобява "сюбиги", а според средновековния гръцки, като в случая от IX век, то е по-скоро "сивиги". Паралелен пример е постепенната промяна в произношението на византийската титла βασιλεύς ("император", "цар") от "басилеус" към "василевс".
    • Тервел – Τ/ΕΡΒ-ΕΛΛΙ/Υ-ΚΣΑ-ΡΟ[Σ] – Τερβελλίου κ(αι)σαρο[ς] – "Тервелиу кесарос" (надпис 81).
    Забележка: съчетанието 'ΚΣ' в "κ(αι)σαρο[ς]" е изписано с двете букви капа и сигма, а не просто с 'Ξ' (кси), което означава, че те трябва да се произнасят с отчетливо разделение помежду им.
    В повечето надписи, владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел "архонт", понякога допълнена с понятието "василевс" (тоест "велик владетел"), например –
    • Τερβελης ο αρχο[ν]τ[ον β]ασιλεαν – "Тервелис о архонт[он в]асилеан" (Мадарски надпис I.c.), и
    • Ομ[ου]ρταγ αρχων – "Ом[у]ртаг архон" (Мадарски надпис III).
  6. Бешевлиев, В., Първобългарски епиграфски паметници, с. 32, 124; Тырновская надпись хана Омуртага (814-831) о постройке нового ханского аула на Дунае (на руски); Иванов, И., СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА РАННОБЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAΣYBIΓI (26.12.2007)
  7. Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 109
  8. Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113
  9. novinar.bg
  10. [1]
  11. [2]
  12. Титлата „канас увиги“
  13. http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm
  14. Препогребваме Аспарух и още четирима владетели