Кан (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кан.
Ambox scales.svg
 Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен.
Паметник на кан Крум край Търговище
Паметник на кан Аспарух в Добрич

Кан (или хан) е владетелска титла, която се използва от историците, за титла на българските владетели до началото на IX век, поради липсата на достатъчно сведения в историческите извори от този период.[1] Самата титла не е засвидетелствана в нито един средновековен документ, отнасящ се до българските владетели, включително и в „Именник на българските канове“, където се споменава титлата княз. Самото наименование на титлата "хан" произлизаща от Централна Азия е разпространено най-вече сред монголите и тюрките.

В научни трудове и популярни публикации историците от края на XX и началото на XXI век използват както формата кан [2], така и формата хан [3].

Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първият ред.

В паметни надписи през първата половина на IX в.[4] българският владетел Омуртаг, а след него и синът му Маламир, използват титлата KANAΣYBIΓI (известни са KANAΣYBHΓH и още няколко начина за изписване), в превод – „кан ювиги”, „кан сюбиги”, „канас убиги” и др.[1][5]. В български текстове от по-късното Средновековие няколко ранни български владетели (Кардам, Крум) са наричани с титлата княз.[6] ;

Според историците акад. Владимир Георгиев [7]. , проф. Веселин Бешевлиев, ст.н.с. Божидар Димитров[8] , проф. д-р Георги Бакалов [9][10] „кан“ е правилната форма на титлата.

В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла архонт пред българската убиги. [11]

В Именника на българските канове князe се назовават владетелите на Стара Велика България, а от владетелите на Дунавска България само до имената на Аспарух и Вихтун има поставена титла, която отново е „княз“. Владетелите на Стара Велика България Органа и Кубрат имат византийската титла патриций, докато заради оказаната помощ от страна на Тервел, византийският василевс му дава титла кесар.

Кан е изписано на петте мраморни ковчежета, които са положени в големи мраморни саркофази в Гробницата на българските владетели в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново. [12]

След приемането на християнството и утвърждаването на славянската азбука в България, канасубиги Борис I става МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН (Михаил, великий княз болгарский) . Според Димитър Съсълов титлата KNZZЪ произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и KNZZЪ (кирилица) са практически идентични. [13] По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“, „велик кан (хан)“.

Съдържание

[редактиране] Вижте също

[редактиране] Литература

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Източници

  1. ↑ а б Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII - началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107
  2. ↑ Бешевлиев, В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София 1984, с. 140; Интервю на Б. Димитров, директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006; Овчаров, Н., Дървен град предхожда каменната Плиска (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); Бакалов, Г., Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3-4, 01.03.2002)
  3. ↑ Гюзелев, В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26-27; Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105
  4. ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, София 1970, Притурка №15: Чаталарският Омортагов надпис, с. 579; Притурка №16: Търновският Омортагов надпис, с. 581 (изтеглени на 27.12.2007)
  5. ↑ Бешевлиев, В., Първобългарски епиграфски паметници, с. 32, 124; Тырновская надпись хана Омуртага (814-831) о постройке нового ханского аула на Дунае (на руски); Иванов, И., СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА РАННОБЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAΣYBIΓI (26.12.2007)
  6. ↑ Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 109
  7. ↑ Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113
  8. ↑ novinar.bg
  9. ↑ [1]
  10. ↑ [2]
  11. ↑ Титлата „канас увиги“
  12. ↑ Препогребваме Аспарух и още четирима владетели
  13. ↑ http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кан_(титла)&oldid=5512035“.