Батбаян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Батбаян
владетел на Велика България
Лични данни
Управление 665-671
Роден 7век
Починал към 690
Предшественик Кубрат
Семейство
Династия Дуло
Баща Кубрат
Потомци Бат Тимер Джураш

Батбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Велика България.

Повечето историци идентифицират Батбаян с Безмер от „Именник на българските ханове“.[1] Счита се, че е най-големият от петимата синове на Кубрат. По време на управлението на Кубрат, Батбаян, като най-голям негов син е начело на бащиното си племе — това на утигурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни български племена — Котраг управлява кутригурите (котраги) , а Аспарух — оногурите - най-голямото племе. След смъртта на баща си Батбаян застава начело на племенното обединение. Без сплотяващата воля на Кубрат обаче единството на държавата бързо се разпаднало и избухнали конфликти между братята и водените от тях племена. След падането на Велика България под хазарска зависимост територията, която владее Батбаян, започва да се нарича Кара Булгар, а българите там черни българи. Те се съвзели от удара на нашествениците и запазили до голяма степен своята самостоятелност. Местоживелищата им били между реките Дон - на изток, на запад - Днепър, Донец - на север и на юг - Черно и Азовско море. Един персийски зограф пише за тях: "Това е храбър, войнствен и внушаващ страх народ. Вътрешните българи воюват с всички руси, но търгуват с всички, които живеят до тях. Те притежават стада, оръжие и военни съоръжения." Батбаян продължава да владее Кара Булгар до смъртта си през 690 г. като полу-зависим от Хазарския хаганат. След смъртта му на престола го наследява неговият син Бат Тимер, по прякор Джураш. Векове след това Константин VII Багренородни отново ги отбелязва в своя труд "За управлението на империята" и с това показва значението им за стратегическите цели на империята. Константин Багренородни употребява термина "Черна България", което ясно говори за наличието на още една българска държава в Азия.

Източници[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Димитров, Х.. Историческата действителност в "Именника на българските ханове". // Преслав 4. 1993. с. 245.
Кубрат кан на Велика България (665 – 671) Бат Тимер Джураш