Алцек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алцек.

Алцек
български кан
Лични данни
Други титли Гасталд
Роден 7 век
Починал (?)
Семейство
Династия Дуло (?)
Баща Кубрат (?)

Алцѐк (Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, гасталд, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе в Централна Италия.

Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, които били предвождани от най-малкия син на кан Кубрат — Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на кан Алцек българите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662-667), който прави Алцек гасталд и го изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселили в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе. [1]. Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за кан Алцек няма.[2]

На науката е известен и още един хан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е бил вожд на прабългарските орди в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на Фредегар. През 631 година избухнала междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите били разбити и се преселили в Бавария. Франкският крал Дагоберт I разрешил на Алцековите прабългари да се заселят в тези земи, но тайно заповядал на своите командри да избият българите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападали и изклали. Едва 700 от общо 9000-те Алциокови българи успели да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселили в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримуалд I (662-667) прави Алцек гасталд и го изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневенто, където в 668 г. се заселили в Сепино, Бояно и Изерния. Tази малка група прабългари се заселва в т.н. Пентаполис между Венеция и Равена, по-късно те отиват още по̀ на юг в Кампания [3][4] между Бари и Метапонтум срещу о-в Сицилия. Макар приела италианския език българската аристокрация запазва съзнанието за етническия си произход. В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име и до днес.

Някои историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност — най-малкият син на кан Кубрат, а други ги смятат за родственици — баща и син, но за тези хипотези, няма преки доказателства и почиват само на изследователски изводи.

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Павел Дякон. История на лангобардите, V, 29)
  2. Златарски. История, I, 1, с. 173).
  3. Miltenova, N. (1993). I Bulgari di Gallo Matese. Rome: Passaporto Editore
  4. Tombe con cavallo a Vicenne, MontidelMatese.it, March 9, 2007