Централна Италия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централна Италия или Средна Италия (Italia centrale) е средната част на полуостров Италия, който се дели на Горна Италия, Централна Италия и Южна Италия. Разположена е от Апенинските планини между Специя и Римини до историческата северна граница на Неаполитанско кралство. Южната граница е от 1920-години по реките Тронто и Гариляно. Образувана е от регионите Тоскана, Умбрия, Марке и Лацио. В тези граници Централна Италия е една от петте италиански Маркрегиони. По диалект неофициално понякога към нея се смята Абруцо, по исторически причини понякога и Емилия-Романя.
Централна Италия има 11.675.578 жители.[1] Осем града имат над 100.000 жители.
| Град | Жители | Регион |
|---|---|---|
| Рим | 2.718.768 | Лацио |
| Флоренция | 364.710 | Тоскана |
| Прато | 185.603 | Тоскана |
| Перуджа | 163.287 | Умбрия |
| Ливорно | 160.949 | Тоскана |
| Латина | 115.490 | Лацио |
| Терни | 110.933 | Умбрия |
| Анкона | 101.424 | Марке |
Източници [редактиране]
- ↑ ISTAT на 31 декември 2007 г.
