Централна Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Централна Италия

Централна Италия или Средна Италия (Italia centrale) е средната част на полуостров Италия, който се дели на Горна Италия, Централна Италия и Южна Италия. Разположена е от Апенинските планини между Специя и Римини до историческата северна граница на Неаполитанско кралство. Южната граница е от 1920-години по реките Тронто и Гариляно. Образувана е от регионите Тоскана, Умбрия, Марке и Лацио. В тези граници Централна Италия е една от петте италиански Маркрегиони. По диалект неофициално понякога към нея се смята Абруцо, по исторически причини понякога и Емилия-Романя.

Централна Италия има 11.675.578 жители.[1] Осем града имат над 100.000 жители.

Град Жители Регион
Рим 2.718.768 Лацио
Флоренция 364.710 Тоскана
Прато 185.603 Тоскана
Перуджа 163.287 Умбрия
Ливорно 160.949 Тоскана
Латина 115.490 Лацио
Терни 110.933 Умбрия
Анкона 101.424 Марке


Източници[редактиране | edit source]

  1. ISTAT на 31 декември 2007 г.