Топонимия
Топонимията [1] е наука, дял от ономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти, които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се орентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.
Съдържание |
[редактиране] Деление според големината на топонимите
Според големината си те се разделят в три основни групи:
[редактиране] Микротопоними
Това са названията на обекти без национално значение като ливади, герени, поляни и др.
[редактиране] Мезотопоними
Средноголеми обекти, имащи значение само за хората около селището, където се намират. Неголеми реки, възвишения и др.
[редактиране] Макротопоними
Това са обекти с национално значение като села, градове, големи реки и планини.
[редактиране] Деление според географския обект
В зависимост от това какъв географски обект се разглежда топонимите се разделят на няколко дяла:
[редактиране] Хидронимия
Това са названията на водните обекти - реки, езера, морета. В българския език имената на хидронимите са от различен произход
- Тракийски - Тунджа, Тимок, Струма
- Прабългарски - Камчия
- Келтски - Дунав
- Реки с неясна етимология - Въча
[редактиране] Оронимия
Имената на планини, върхове, низини. В българския език имената са от различен произход
[редактиране] Ойконимия
Тук влизат наименованията на населените места (ойконими - от гръцки οίκος + όνομα, „дом“, „поселище“ + „име“)
- Заварени предславянски - Айтос, Анхиало, Ахтопол, Дръстър
- Славянобългарски - Преслав, Кричим
- Турски - Кърджали
[редактиране] Хоронимия
Названия на граници.
[редактиране] Урбонимия
Имена на вътрешноградски обекти - паркове, площади
[редактиране] Дромонимия
Названия на пътища
