Ахтопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ахтопол
Ахтопол (България)
Red pog.png
Ахтопол
42° с. ш. 27° и. д. / 42.1° с. ш. 27.95° и. д. (G)
Общи данни
Население 1 425 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище 28.704 km²
Надм. височина 20 m
Пощ. код 8280
Тел. код 0590
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 878
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ахтопол
Атанас Желязков
(ГЕРБ)
Плажът на Ахтопол
Плажът на Ахтопол
Изгрев над Ахтопол
Лодки в Ахтопол

Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град по Българското Черноморие. Той се намира в Община Царево, Област Бургас, близо до границата с Турция и има население от 1 444 души.

Съдържание

[редактиране] География

[редактиране] Местоположение

Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.

[редактиране] Климат

[редактиране] Релеф

[редактиране] История

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[1]

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. Малко по-късно градът също е завладян от османците. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.[1]

В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.[1]

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

[редактиране] Население

[редактиране] Брой на населението

[редактиране] Религии

Православност.

[редактиране] Политика

[редактиране] Кмет

[редактиране] Общински съвет

[редактиране] Икономика

Основният поминък на град Ахтопол е туризмът.

[редактиране] Забележителности

До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от 12 век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[1]

През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.

[редактиране] Спорт

Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб "Ахтопол". Отборът е основан през 1992-а година под името "Черно море" (Ахтопол) и се състезава три години в Южната "Б" областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006-а година отново се включва в Южната "Б" областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

[редактиране] Личности

[редактиране] Източници

  1. а б в г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици