Камчия (резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Камчия.

Резерват „Камчия“
Kamchiareserve.jpg
Устието на Камчия
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.0196° с. ш. 27.8794° и. д.
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
м. Камчийски пясъци
Данни
Площ 849,75 хектара
Построен 29 юни 1951
Създаден 29 юни 1951

Ка̀мчия е биосферен резерват в България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Камчия е обявен за резерват с Постановление № 14289 от 29.06.1951 г. на Министерството на горите. Заради важното си природозащитно и екологично значение през 1977 година е включен в световната мрежа от биосферни резервати като част от програмата „Човек и биосфера“ на ЮНЕСКО за опазване на най-представителните екосистеми на планетата. Целта е запазването на лонгозните гори по долното течение на река Камчия.

Местонахождение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в долното течение на река Камчия (в местността Камчийски пясъци) землищата на общините Аврен и Долни чифлик. Резерватът се намира на около 25 km южно от град Варна, в близост до курортите Камчия и Шкорпиловци.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Гората е наречена лонгоз и целта на резервата е да се запази нейният естествен вид. Гората на места достига до 50 м височина. В лонгозната гора се срещат около 40 вида дървета: летен дъб, елша, бяла топола, дива круша, върба, мъждрян и др., но преобладават полски бряст и ясен. Голяма част от дърветата са на възраст над 150 години и с височина над 35 метра. Храстите са представени от червена къпина, глог, шипка, дрян, леска и др. От особено голямо значение са и лианите, които образуват завеса на по-влажните места. Те са представени от скрепка, дива лоза, имел и др. На територията на резервата се намира едно от най-големите находища на блатно кокиче в България. В реката се срещат лилии и други водолюбиви растения. Крайречните заливни гори около устието на р. Камчия, включени в границите на едноименния резерват, днес са най-представителният образец на лонгозните гори, разпространени в източната част на Балканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия, при които тя се развива.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Бозайници[редактиране | редактиране на кода]

Лисица

В гората се срещат много бозайници: сърна, елен, дива свиня, лисица, дива котка и др.

В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България 800 м н. в. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата (L. lutra) – включена в Европейския червен списък и Берлинската конвенция.

Птици[редактиране | редактиране на кода]

В района на резервата са установени 258 вида птици, което съставя 66% от установените в България видове. От тях 56 присъстват в Червената книга на България. Резерват Камчия е единственото място в България, където зимува червеноглавата потапница. Отбелязани са 118 вида птици с неблагоприятен европейски природозащитен статус (според критериите на Birdlife International), от които 32 вида гнездят. Сред редките за България и Европа птици, размножаващи се в резервата са черният щъркел (C. nigra), малкият креслив орел (A. pomarina), соколът орко (F. subbuteo.), големият ястреб (A. gentiles), осоядът (P. apivourus), както и седем (от общо 9) вида от кълвачите, разпространени в Европа. Специално за гнезденето на средния пъстър кълвач и полубеловратата мухоловка резерват „Камчия” е едно от най-важните места за тези видове в Европа. Общо 47 вида гръбначни животни от фауната на резервата са включени в Червената книга на България.

Риби[редактиране | редактиране на кода]

Рибите са представени от около 40 вида, като 8 от тях са мигриращи от Черно море. В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Седем вида от рибното разнообразие на резервата са включени в националната Червена книга – див шаран (C. carpio), кавказко попче (K. caucasica), деветиглена бодливка (P. platygaste).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]