Равда
| Равда | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2 556 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 11,402 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Пощ. код | 8238 |
| Тел. код | 0554 |
| МПС код | А (Б) |
| ЕКАТТЕ | 61056 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Несебър Николай Димитров (независим) |
| Кметство - кмет |
Равда Андон Бакалов (МОРЕ) |
Равда е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, Област Бургас.
Съдържание |
[редактиране] География
Малкото село Равда е разположено между град Несебър и град Ахелой. Разположено е на 28 километра северно от Бургас, само на 1 километър от главното шосе.
[редактиране] История
След 1924 година в Равда се заселват бежанци от Егейска Македония, те са основно от Куфалово и Бозец, а няколко семейства са от Киркалово, Зорбатово, Баровица, Рамел, Пласничево, Кадиново и Вехти Пазар[1].
След демократичните промени Равда се превръща в популярна туристическа дестинация. Селото има развита инфраструктура, с много новопостроени хотели и добра плажна ивица.
[редактиране] Транспорт
Постоянен автобусен транспорт осигурява връзка на Равда с Бургас, Несебър и Слънчев бряг. Маршрутни таксита, минибусове и таксита се движат по един и същ маршрут. Частен воден транспорт до Бургас и Несебър може да се договори с лодкарите.
[редактиране] Културни и природни забележителности
Село Равда, заедно с местността, която го разделя от град Несебър, е летен морски курорт, известен в миналото с многобройните си детски, ученически и студентски почивни лагери. Редовни автобусни линии има до Бургас (на 30 мин) и Слънчев бряг и Несебър (на 20 мин). Днес курорта разполага с хотели, частни квартири, ресторанти и дискотеки.
[редактиране] Спорт
ФК "Равда 1954" се състезава във „В“ футболна група, отборът притежава стадион със 100 седалки и с размери на игралното поле 90/45.
[редактиране] Други
В селището има и първата в околността безплатна безжична интернет връзка.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.487