Раковсково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Раковсково
България
Red pog.png
Раковсково
Област Бургас
Red pog.png
Раковсково
Общи данни
Население 103 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 19,855 km²
Надм. височина 57 m
Пощ. код 8257
Тел. код 0554
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 62102
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим)
Кметство
   - кмет
Обзор
Христо Янев
(ГЕРБ)

Раковсково е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Старото име на селото е Кору дере.Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век.Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ.Те си построили къщи на характерни за времето от керпич и дърво и покрити със слама на 1.5км Южно от селото в една местност.Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население. Избирали удобни места за засада, където изчаквали и минаващи търговци от Месамбрия за вътрешността на страната, нападали и плячкосвали стоката на керваните. Едно от тези места било в местността “Капиите” между село Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала. Така си живеели черкезите до Руско-турската освободителна война. Когото разбрали за настъплението на руските войски в региона, те панически побягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си Днес тази местност се нарича "Черкезкото село" .През този период на път от село Голица за Месамбрия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така пък започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Корудере. Втората вълна били през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи,изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.През 1931 година селото се изместило извън дерето, бил приет градоустройствен план с прави улици, изградили се нови къщи. Започнало да работи Държавно горско стопанство, което осигурявало поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд били изградени кметство, магазин и читалище. Селото се преименувало на името на идеолога на българското национално освободително движение Г.С.Раковски и вече се казвало Раковсково.Днес Раковсково е едно красиво и уютно място далеч от строгото ежедневие съхранило българския дух и традиция. Природата му е непокътната, а къщите добре поддържани. В големите си дворове жителите отглеждат зеленчуци и овошки с които се прехранват. В землището на селото се откриват средновековни български монети. През 1990 г. там са намерени две сребърни монети от времето на Иван Александър и синът му Михаил.




Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Златьова чешма - намира се на около 5 км от населеното място. Има целогодишно течаща вода и е много подходящо за излети сред природата.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]