Атанасовско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанасовско езеро

Атанасовското езеро е езеро, разположено в границите на Бургас, между кварталите Изгрев и Сарафово и западно от тях. То е част от Бургаския езерен комплекс и граничи на изток чрез Атанасковска коса, която представлява около 1 km дълга пясъчна коса с Черно море. Езерото е крайбрежно и предлага голямо разнообразие на растителния и животинския свят, като част от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие и са световно застрашени. Атанасовското езеро е свързано чрез множество канали с Черно море, посредством, които се отводнява. Общата площ на езерото е 7208,89 ха, с близо 9 км дължина и 4,3 км ширина, както до 1 м дълбочина.[1]

Обща информация[редактиране | edit source]

Поради високата соленост на водата на езерото от 20 до 27,5%, езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона, са силно зависими от тази дейност във вида в който се осъществява.[1] Началото на това производство е през 1906 година. През езерото преминава, по изкуствено построена дига новото шосе от Бургас за квартал Сарафово, Летище Бургас и за Варна. Стария път и ж.п. линията Бургас-Поморие преминават през Атанасовската коса, успоредно на бургаския плаж. Дигата разделя езерото на две, свързани както по-между си така и с Черно море посредством канали. Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава, заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 тона морска сол.

През 1980 година северната половина от езерото е обявена за природен резерват. Година по-късно южната част на езерото и териториите, попадащи в непосредствена близост до бреговете на цялото езеро са обявени за буферна зона към резервата. През 1999 година, съгласно изискванията на закона за защитените територии, резерватът е прекатегоризиран в категорията "поддържан резерват". През 2001 година на брега на Южната част на езерото, до бензиностанцията на "Лукойл" е изградено и функционира „Укритие за наблюдение на птици.“ През 2003 година е утвърден План за управление на защитената територия. През 2007 година бившата буферна зона е прекатегоризирана в защитена територия от категорията „защитена местност“. Съгласно закона за защитените територии резерватът се охранява и управлява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас, под контрола на МОСВ.

Фауна[редактиране | edit source]

Срещат се немалко бозайници: видра, дива котка, полевка и др. Среща се също етруската земеровка, която е най-малкият бозайник в света. От голямо значение е също видрата, която е със статут на световно застрашена.

От особено значени за флората на езерото са птиците. Това е едно от най-богатите от орнитоложка гледна точка места в България. Тук на неголяма територия се наблюдават над 70% от всички птичи видове, които се срещат на територията на България. Установени са над 300 вида птици, от които 12 са обявени за застрашени от изчезване в планетарен мащаб. Сред тях са са къдроглавият пеликан, малкият корморан, червеногушата гъска, белооката потапница и ливадният дърдавец. 17 вида птици, които гнездят на територията на Атанасовското езеро са включени в Червената книга на България: речна рибарка, средиземноморска чайка и други. Голямото разнообразие от птици, които могат да се наблюдават близо до Атанасовското езеро се дължи особено на миграционния път Виа Понтика, който минава през района. Най-голям брой птици могат да се видят тук по време на есенната миграция.

Идеята за изграждането на посетителски център за турсти-природолюбители датира от началото на 1990-те години.[2]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Птиците в България. Орнитологични важните места. Бургаското езеро. // Посетен на 2012-05-9.
  2. Боев, З., Д. Радойнова. 1991. Ще снесат ли птиците от Атанасовско езеро златни яйца? - в. "Черноморски фар", бр. 200 (961)/ 12.11.1991: 2.