Направо към съдържанието

Къдроглав пеликан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Къдроглав пеликан
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
семейство:Пеликанови (Pelecanidae)
род:Пеликани (Pelecanus)
вид:Къдроглав пеликан (P. crispus)
Научно наименование
Bruch, 1832
Разпространение
Къдроглав пеликан в Общомедия
[ редактиране ]

Къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) е птица от семейство Пеликанови (Pelecanidae). Среща се и в България – в биосферен резерват Сребърна, защитена местност Калимок-Бръшлен и в Персински блата.

Птиците с най-голям клюн са пеликаните. Те са и едни от най-едрите летящи птици на Земята. Костите на огромния клюн, както и на целия скелет, имат множество кухинки, пълни с въздух. Това ги прави леки, без да намалява здравината им. Под долната си челюст пеликаните имат огромна кожна торба, в която поместват уловената риба.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Освен в Сребърна, пеликани в Европа гнездят още само на 3 места – по Волга, делтата на Дунав и в Гърция.

Пеликаните обитават крайбрежията на големи водни басейни, богати на риба, като повечето се срещат край реки и езера.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Хранят се с риба – каракуда, шаран, бабушка, червеноперка.

Женската снася 2 – 3 бледосини яйца, които се мътят 2 седмици. Перата на малките поникват за 10 дни.

Гнездото на къдроглавите пеликани е построено от тръстикови стъбла и листа. Отвътре е застлано с меки пера и листа. Родителите хранят малките си с полусмляна риба. През размножителния период торбичките им стават ярко червени, което ги прави още по-красиви.

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Къдроглавите пеликани гнездят из биосферния резерват „Сребърна“. Там може да се види на живо как пеликаните ловят риба. През 2008 година колонията пеликани губи своите малки, защото диви прасета им унищожават яйцата и е трябвало да мътят нови, затова пеликанчетата се излюпили по-късно.

Към 2023 година в България има няколко колонии на къдроглави пеликани – Сребърна, блато Песчина, Мъртво блато[4] и ЗМ Калимок-Бръшлен.

  1. Pelecanus crispus (Bruch, 1832). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Къдроглав пеликан. Посетен на 21 февруари 2012
  3. BirdLife International 2007. Pelecanus crispus[неработеща препратка]. В: IUCN 2008. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 14 октомври 2008.
  4. Трета колония къдроглави пеликани гнезди у нас