Къдроглав пеликан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Къдроглав пеликан
Krauskopfpelikan Daehlhoelzli 22 Pelecanus crispus.JPG
Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни[2]
семейство: Pelecanidae Пеликанови
род: Pelecanus Пеликани
вид: P. crispus Къдроглав пеликан
Научно наименование
Уикивидове Pelecanus crispus
Bruch, 1832


Къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) е птица от семейство Пеликанови. Среща се и в България — в биосферен резерват Сребърна.

Птиците с най-голям клюн са пеликаните. Те са и едни от най-едрите летящи птици на Земята. Костите на огромния клюн, както и на целия скелет, имат множество кухинки, пълни с въздух. Това ги прави леки, без да намалява здравината им. Под долната си челюст пеликаните имат огромна кожна торба, в която поместват уловената риба.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Освен в Сребърна пеликани в Европа гнездят още само на 3 места - по Волга, делтата на Дунав и в Гърция.

Пеликаните обитават крайбрежията на големи водни басейни, богати на риба, като повечето се срещат край реки и езера.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Хранят се с рибакаракуда, шаран, бабушка, червеноперка.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женската снася 2-3 бледосини яйца, които се мътят 2 седмици. Перата на малките поникват за 10 дни. Гнездото на къдроглавите пеликани е построено от тръстикови стъбла и листа. Отвътре е застлано с меки пера и листа. Родителите хранят малките си с полусмляна риба. През размножителния период торбичките им стават ярко червени, което ги прави още по-красиви.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Къдроглавите пеликани днес гнездят из биосферния резерват "Сребърна". Там можете да наблюдавате наживо как пеликаните ловят риба или просто се реят във въздуха. Можете да чуете интересни разкази от местните хора. През 2008 година колонията пеликани загубила своите малки, защото диви прасета им разрушили яйцата и те трябвало да мътят нови, затова пеликанчетата се излюпили по-късно.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Къдроглав пеликан. Посетен на 21 февруари 2012
  2. По класификацията на Sibley и Monroe, създадена въз основа на генетични изследвания. В нея традиционния разред Пеликаноподобни (Pelecanimorfes) (към който принадлежи разглеждания вид), заедно с още 8 разреда, е обединен в разред Щъркелоподобни. Все още по-широко възприети са традиционните класификации (Wetmore (1960); Howard и Moore (1980) и др.).
  3. BirdLife International 2007. Pelecanus crispus. В: IUCN 2008. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 14 октомври 2008.

Снимки[редактиране | редактиране на кода]