Света Анастасия (остров)
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Анастасия.
| Света Анастасия | |
| Страна |  България |
| Административна единица | Бургаска област |
| Акватория | Черно море |
| Координати | |
 |
|
| Площ | 0,022 km² |
| Най-висока точка | 12 m |
Света Анастасия е български остров в Бургаския залив в Черно море. Между 1945 и 1990 г. островът носи името Болшевик. Намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас, между нос Света Анастасия и нос Атия. Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,022 кв.км.
Съдържание |
[редактиране] История
Най раните данни за съществуването на манастира Света Анастасия на острова са от 15 век. В грамота от последната четвърт на 16 век се споменава, че манастира има свои метоси. В писмо до константинополския патриарх Йеремия II. манастира е описан като малък и беден. Няколко години по-късно той преминава под управлението на созополския манастир Св. Йоан Предтеча (на о-в Св. Иван). Това подчинение продължава до 1623 година, когато созополския манастир е окупиран от казаци и след това разрушен от турците. През 1656 година Евлия Челеби посещава острова и споменава за богат манастир с голям празник.[1]
Благодарение на дарители от Бургаския край, манастира „Света Анастасия“ е възстановяван няколко пъти след тежките пожари и пиратски набези през вековете. През 1802 г. е ремонтирана и изографисана манастирската църква св. Климент Охридски със средства от котленеца хаджи Матей, родоначалник на известния бургаски род Хаджипетрови. Така бил съхранен последният оцелял средновековен островен манастир по Западното Черноморие.[2] След създаването на Българската екзархия, манастирът остава на подчинение на константинополската патриаршия. През 1905 г., след дълги протести, манастирът „Света Анастасия“ е предаден от константинополската на българската патриаршия. Преди предаването игумена на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас.
След Деветоюнския преврат от 1923 година, занемареният островен манастир се превръща в удобно място за изолация на политически опоненти на правителството на Александър Цанков. Така през втората половина на 1923 година на острова са затворени 132 комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а една част от тях са освободени. След атентата в софийската църква Света Неделя през април 1925 година, островът отново е превърнат в затвор, като само в четири от килиите са затворени 90 арестанта. На 29 юли 43 от тях успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скрили в Странджа планина. Със съветска помощ избягалите успяват през Истанбул да стигнат Одеса. Голяма част от избягалите комунисти, сред тях и секретарят на бургаския окръжен комитет на БКП Теохар Бакърджиев, стават жертва на сталинистките репресии през 30-те години.[3]
Днес те се стопанисват отново от Българската православна църква. На остров Света Анастасия има фар, няколко сгради за нощувки, ресторант и църква, както и малък кей.
[редактиране] Кино
През 1958 г. режисьорът Рангел Вълчанов снима тук филма „На малкия остров“, а през 2010 година Камен Калев филма „Островът“.
[редактиране] Източници
- ↑ Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 297
- ↑ http://www.spiritofburgas.web244.com/history.html
- ↑ Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, стр. 235-236
[редактиране] Външни препратки
- „Остров Света Анастасия е рай за авантюристите“ в Journey.bg
- Снимки от остров Света Анастасия
- Откъс от книгата „Остров Света Анастасия“, Иван Карайотов, Изд. Либра-Скорп, ISBN 954-9306-18-6
.svg){kind=small}
