Академик Андрей Славов Тошев е български дипломат, учен и политик. Той е министър-председател на България в 52-то правителство (1935).
Роден в Ески Заара, Андрей Тошев учи в Одрин и завършва естествени науки в Женева и в Брюкселския свободен университет (1891).[1] След това е учител в Солунската българска мъжка гимназия, в Стара Загора, във Варна и във Военното училище в София. През 1900 става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. От 1903 до 1905 е български търговски агент (консул) в Битоля. Последователно е български официален представител в Черна гора (1905-1906), Гърция (1906-1908), Сърбия (1908-1913), Османската империя (1913-1914), Швейцария (1915-1916), Австро-Унгария (1917-1918) и Австрия (1918-1920).
Тошев (четвърти на най-горния ред, №2) с преподаватели от Солунската девическа гимназия.
- „Ранни спомени 1873-1879“ (1890)
- „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901)
- „Югозападна България във флористично отношение“ (1902)
- „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911)
- „Балкански войни“ (в два тома; 1929, 1931)
- „Бегли спомени“ (1931)
- „Полша в културно отношение“ (1931)
- „Сръбско-българската разпра“ (1932)
- „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933)
- „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941)
- „Бегли спомени за Македония“ (1941)
- „Из Беломорието и Македония“ (1942)
- „България и нейните съседи“ (1943)
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 95.
