Сергей Станишев
| Неутралността на тази статия е спорна. Моля, вижте съответната дискусия на беседата. Моля не премахвайте този шаблон, докато диспутът не бъде разрешен. |
| Сергей Станишев | ||||
|
Мандат
|
||||
| 17 август 2005 – 27 юли 2009 г. | ||||
| Назначен от | 40 Народно събрание | |||
| Президент | ||||
| - 2002–2012 | Георги Първанов | |||
| Зам.-министър-председател | ||||
| - 2005–2008 | Ивайло Калфин | |||
| - 2008–2009 | Меглена Плугчиева | |||
| - 2005–2009 | Даниел Вълчев | |||
| - 2005–2009 | Емел Етем Тошкова | |||
| Предшественик | Симеон Сакскобургготски | |||
| Наследник | Бойко Борисов | |||
| Роден | 5 май 1966 г. Херсон, СССР |
|||
| Гражданство | ← съветско и руско, българско → | |||
| Съпруг(а) | Моника Йосифова | |||
| Полит. партия | БСП (от 2005 г.), ПЕС (от 2011 г.) | |||
| Университет | МГУ, Москва | |||
| Професия | журналист • политик | |||
| Народен представител в: |
||||
|
||||
Сергей Дмитриевич Станишев[1] е български политик, 49-ти министър-председател на осемдесет и шестото правителство на България, между 17 август 2005 и 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. На 24 ноември 2011 г. Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти, а на 29 септември 2012 г. е избран за президент на ПЕС.[2]
По рождение е гражданин на Съветския съюз, а след разпадането му - на Русия (с имена на руски: Сергей Дмитриевич Станишев) до 1996 г.[3], когато придобива българско гражданство и се отказва от руското.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Ранни години[редактиране]
Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Херсонска област, Украинска ССР, СССР. Син е на Димитър Станишев — бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП, и на професор Дина Станишева, от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Има по-голям брат, роден през 1952 г. — архитект Георгий Станишев.
Средното си образование завършва в 35 СОУ „Добри Войников“ в София. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет с дипломна работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“.[4][5] През 1994 г. защитава дисертация за научна степен кандидат на науките (заменена с доктор в България) на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на 19 век“.[6] През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999–2000 г. — по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки, където защитава научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“.
Между 1985–1987 и 1994–1995 г. работи като журналист на свободна практика. Той е автор на над 50 публикации на външнополитическа тематика в български и чуждестранни издания. Автор на „Защото сме социалисти“.[7]
През 1995 г. е назначен за главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност“ на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия, където е „завеждащ отдел“ от 1996 до 2001 г.
Председател на БСП[редактиране]
През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. - за народен представител от 19-ти Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. - за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на „Коалиция за България“ (КБ). Избран е за депутат от 2-ри Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в 40-то НС до избирането му за премиер.
Министър-председател на България[редактиране]
Избран за министър-председател на Република България в правителството на Коалиция за България, НДСВ и ДПС на 16 август 2005 г. с гласовете на 168 народни представители, 67 са „против“, а нито един депутат не гласува „въздържал се“. Предложението за него е направено от дружество „Новае“ до Ахмед Доган, който на добра воля приема да го осъществи. Официално встъпва в длъжност на 17 август 2005 г. Съветници на министър-председателя са Георги Любенов, който по-късно става негов заместник в Партията на европейските социалисти и Иван Андонов.
На 1 януари 2007 г., по време на неговия мандат, Европейският съюз приема България за свой член, след като няколко предишни правителства подготвят членството на страната в тази структура. Забелязва се и значителен ръст в стандарта на живот, с почти двойно покачване на средната работна заплата в България от 354 лева (2006)[8] до около 600 лева (2009).[9] За същия период минималната пенсия скача от 85 на 136 лева.[10] Тройната коалиция също така въвежда най-ниския плосък данък в ЕС — 10%, с което се стимулира бизнес-активността. Правителството на Станишев също съумява да поддържа разходите за образование около 4,3% от БВП, като нарастването им за периода 2004–2007 г. е от 1,65 до 2,2 милиарда лева.[11] Науката е подпомогната чрез закупуването на суперкомпютър, който към ноември 2009 г. е 377-мият най-мощен в света[12] и се използва за медицински изследвания, сеизмологични и строителни изчисления.[13]
На 23 юли 2008 г., Европейската комисия спира междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на властите за борба с корупцията. В резултат на възникналото всенародно недоволство, опозицията начело с ДСБ, СДС и ГЕРБ стартира подписка за оставка на правителството,[14] на която са събрани над 1 милион подписа, ала подписката е приета несериозно от министър-председателя Станишев с думите: „Здравейте, циркаджии“.[15][16] Според Станишев подписката е фалшифицирана, тъй като се повтарят имена и подписи.[17] Следва кампанията на ДСБ „Серго, върви си“, която среща подкрепа и в електронен вид, като група във „Facebook“ и набира хиляди привърженици.
Непоследователното управление на кабинета на Станишев и изтичащата информация за корупция във властта водят до тежка загуба за БСП на парламентарните избори през 2009 г. и тя минава в опозиция. Министри от следващия кабинет на Бойко Борисов предават на прокуратурата редица данни за злоупотреба с държавни и европейски средства на министри от кабинета на Станишев. Въпреки тежката загуба на изборите и последвалите партийни скандали Станишев отказва да подаде оставка и остава начело на БСП.
Следваща политическа кариера[редактиране]
След загубата на премиерския пост Станишев става депутат в следващото народно събрание. На 24 ноември 2011 г. Станишев е утвърден единодушно от президиума на Партията на европейските социалисти за неин временен председател, след като предишният лидер Паул Нюруп Расмусен се оттегля по здравословни причини. На 29 септември 2012 г. Станишев е избран за президент на ПЕС.[18]
След атентата на летище Сарафово, Бургас и направеното по-късно обосновано предположение от правителството за връзка на терористите с организацията Хизбула[19] се изказва против публичното обявяване на съпричастността на групировката с атентата до безспорното установяване на случая.[20] В същия дух се изказват и всички опозиционни сили, представени в парламента.[21] Впоследствие становището на опозицията е отразено на сайта на организацията, като е изтъкната специално позицията на Станишев като председател на ПЕС.[22] След цитирането му на сайта е потърсен от британската медия БиБиСи за коментар, при което той заявява, че за него е важно на първо място националната сигурност, както и „балансирана политика“ с арабския свят.[23] Неговата и на социалистическата партия позиция, че не поддържат прибързаните изводи до окончателното приключване на разследването, е посочена за тревожна и като поддържаща и подкрепяща Хисбула от председателя на Европейската народна партия.[24]
Скандал[редактиране]
Неговото име, както и на приятелката му Моника Йосифова, е замесено в лобисткия скандал Хорхегер в Австрия заради пари, завъртени няколко пъти, получени за PR кампания за България при управлението на Тройната коалиция (2005 - 2009).[25]
Семейство[редактиране]
Сергей Станишев е син на македонския българин Димитър Яков Станишев и Дина Сергеевна Мухина. Има по-голям брат Георгий Станишев. Станишев също декларира, че се смята за македонски българин.[26]
На 19 май 2013 г. сключва брак[27] с Моника Йосифова, с която имат дъщеря Дария.
Цитирана литература[редактиране]
Бележки[редактиране]
- ↑ Председател на НС на БСП. // Официален сайт на Българската социалистическа партия. Посетен на 11.02.2013.
- ↑ Станишев бе избран за президент на ПЕС
- ↑ Сергей Станишев — биографична хроника
- ↑ В-к „Новинар“ 11.01.2009 — „Клуб на знаещите“
- ↑ В-к „Монитор“ 30.01.2009 — „Пет прочути братя и сестри…“
- ↑ Руменов, Калин. Ако Станишев, Първанов и компания работеха, каквото са учили…. // Новинар, 2007. Посетен на 24 април 2008.
- ↑ „Защото сме социалисти“ — кратък курс mediapool.bg
- ↑ 354 лева средна работна заплата през третото тримесечие, expert.bg, 7 ноември 2006
- ↑ През 2009 г. година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2% на сто по-висока от 2008-ма г., БНР, 21 февруари 2009 г.
- ↑ Минималната пенсия става 136 лв. от юли, средната — 288 лева — Tax.bg
- ↑ Преглед на стопанската политика. Отчет 2004-2007
- ↑ Родният суперкомпютър: беше ли в топ-100?
- ↑ Подготвят софтуера за „Блу Джин“
- ↑ Стартира подписка на опозицията за „уволнение на правителството“
- ↑ Станишев: Здравейте, циркаджии!
- ↑ DW, „Здравейте циркаджии!“ (посетен 25.11.2012 г.)
- ↑ Подписката срещу правителството отива в прокуратурата
- ↑ Сергей Станишев | ПЕС (англ.)
- ↑ „PoligrafF“, 07.02.2013 Главният прокурор не споделя изводите на Цветанов за „Хизбула“.
- ↑ "Лидерът на опозиционната БСП и на ПЕС Сергей Станишев подчерта, че намесването от българското правителство на „Хизбула“ в нападението в Бургас е слабо обосновано и заплашва националната сигурност". в-к Труд: „Хизбула“ отрече за атентата и цитира Станишев.
- ↑ Опозицията против обвинението срещу „Хизбула“, било рано за заключения. в-к 24 Часа, 06.02.2013 г.
- ↑ Копие от страницата на сайта на Хисбула, 6 февруари 2013
- ↑ Станишев пред ВВС: Правителството прибърза за атентата в Бургас, vesti.bg, 7 февруари 2013
- ↑ ((en)) EPP Alarmed by Bulgarian Socialists 'Siding' with Hezbollah, novinite.com, 6 февруари 2013
- ↑ Статии за лобистския скандал Хорхегел, в. Дневник
- ↑ Стандарт, 22 януари 2012, стр. 1, 4.
- ↑ Сергей Станишев и Моника Йосифова вдигнаха скромна сватба
Външни препратки[редактиране]
В Общомедия има медийни файлове по темата Сергей Станишев
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Сергей Станишев- (бълг.) Биография, новини и изказвания на страницата на Министерски съвет
|
|||||
|
|||||||||||||||
|
|||||
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |