Суперкомпютър
Суперкомпютър се нарича компютър, който за момента на създаването си притежава най-високите показатели на капацитет на обработка на данни и в частност, скорост на изчисленията.
Съдържание |
[редактиране] Употреба
Суперкомпютрите се използват за решаване на задачи, които изискват огромни количества изчисления в секунда. Такива са например проблеми от квантовата механика, метеорологични прогнози и изследвания на климата, моделиране на структури и свойства на химични съединения, биологични макромолекули, полимери и кристали, криптоанализ, физични симулации (например на самолет във въздушен тунел, на взривяване на ядрени оръжия, на ядрен синтез).
Основни потребители на суперкомпютри са големите световни университети, научноизследователски институти, военните ведомства.
Суперкомпютрите са представени през 1960та и са били проектирани предимно от Сиймор Крей (Seymour Cray) в Control Data Corporation (CDC), които водели пазара дo 1970та, когато Крей напуснал, за да създаде негова собствена компания, Cray Research. Тогава той превзел пазара на суперкомпютрите с новите си дизайни, като задържал позицията за пет години (1985-1990).
В днешно време суперкомпютрите са единственни по рода си поръчкови дизайни, създавани от традиционни компании като Cray, IBM и Hewlett-Packard, които са купили много от компютърните компании през 1980те заради техният опит.
За момента японският K computer, построен от Fujitsu е най-бързият в света, като бързината му надвишава тази на китайският Tianhe-1A три пъти.
[редактиране] В България
България разполага със суперкомпютър Blue Gene от 2008 г., разположен в Националния център за суперкомпютърни приложения.
