Компютърна архитектура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Компютърната архитектура отразява най-общите принципи на взаимодействие на хардуера и софтуера при организацията на изчислителния процес. Тя не разглежда конкретните конструктивни особености на компютъра, управлението и предаването на данните вътре в централния процесор и др. под.

Терминът "архитектура" сред многото си други значения има значение и на "структура на нещо". Именно това значение се употребява при описание на организацията на компютърните системи.

Архитектурата на компютъра, според Джон фон Нойман, се състои от три основни блока - памет, процесор (изчислително устройство) и входно-изходни устройства. Чрез тези три блока практически се изразяват и представят всички основни характеристики в архитектурата на компютъра, а от гледна точка на квалифицирания потребител те са основното и единствено значимото за него. Архитектурата характеризира хардуера, неговите изчислителни ресурси и особености, и рефлектира изцяло върху програмното осигуряване. Преценката за възможностите на компютъра и необходимия хардуер за изпълняване на конкретни задачи и програми по автоматизираната обработка на информацията, използването на една или друга операционна система, работа в Интернет мрежата, слушане на музика и гледане на видео и други започва от изучаването на архитектурата.

Ст. Щраков (ЮЗУ- Благоевград) дава следното определение за компютърна архитектура:

Компютърната архитектура е съвкупност от характеристики и параметри, определящи функционалната, логическа и структурна организация на компютрите. Това понятие включва принципите на построяване и функциониране на компютърните системи, заедно с основните програмни средства за работата му. Архитектурата на съвременните компютърни системи е многостепенна йерархия на апаратните и програмни средства, които изграждат системата. Всяко ниво допуска многовариантно изпълнение и комплектация.