Алън Тюринг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алън Тюринг
Мемориална статуя на Алън Тюринг в Саксвийл Парк
Роден	на 23 юни 1912 в Лондон, Обединеното кралство
Починал	на 7 юни 1954 в Уилмслоу, Обединеното кралство
Гражданство	британско
Националност	британска
Професия	Математик, логик, криптоаналитик, информатик
Работил в	Манчестерски университет, Национална физична лаборатория (Великобритания), Кеймбриджки университет
Алма матер	Кеймбриджки университет, Принстънски университет
Известен с	Проблем за несигурност на знанието, Машина на Тюринг, Криптоанализ на Енигма, Автоматична изчислителна машина, Награда Тюринг, Тест на Тюринг
По-важни награди	Офицер на Ордена на Британската империя, Член на Лондонското кралско общество

Алън Тюринг е математик, логик и криптограф. Смятан е за един от бащите на компютрите. За британската общественост Тюринг е брилянтен математик, тъй като успява да разбие шифрите, с които Третият райх управлява войските си по време на Втората световна война.

[редактиране] Биография

Роден е в Лондон. Завършва Кеймбридж, а в Принстънския университет защитава докторат по математика.

Още преди да навърши тридесет години той вече представя основите на съвременните цифрови компютри и извежда теорията на изкуствения интелект. Умира трагично на четиридесет и една години на 7 юни 1954 г. в Уилмсло, Англия.

Не само неговата ексцентричност, но и брилянтните му математически способности са го отличавали от другите. През 1936 г. той публикува известната си статия "Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост" ^[1]. Той преформулира резултат на Курт Гьодел от 1931 г., който гласи, че аритметиката винаги ще съдържа твърдения, които не могат да бъдат доказани нито като верни, нито като неверни. Той представя машина, която може да извършва действия с произволни числа. Тази машина, която включва контролен блок, може да извършва няколко основни действия: четене, писане или изтриване на символи върху лента и избутване или пренавиване на лентата. Тази примитивна „Машина на Тюринг“ по-късно е използвана като модел за разработването на първите компютри.

През 1936 г. Тюринг е приет в Принстънския университет, където защитава докторантура по математика и работи с известния математик Джон фон Нойман. Връщайки се в Англия през 1938 г., той е нает от британските военни за секретния проект в Блечли Парк, който има за цел разгадаването на шифъра, използван за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската армия с използване на машината за шифриране „Енигма“. С помощта на британското разузнаване Съюзниците успяват да получат плановете на машината още в началото на войната, без това да стане известно на германците и в последствие дешифрират германските съобщения. Въпреки успехите на британското разузнаване, било е необходимо много време и е положен огромен труд. Тюринг помага за конструирането на „Бомбата“ — високоскоростен калкулатор, който ускорява декодирането чрез бързо тестване на хиляди различни възможности за разгадаване на шифъра. През 1944 г. той и неговите колеги създават „Colossus“, един от първите в света програмируеми електронни компютри. През 1946 г. той получава престижна награда за своята работа — „Орден на Британската империя“.

След войната Тюринг работи върху „Manchester Automatic Digital Machine“ (голям компютър за Манчестърския университет) и се убеждава, че няма голяма разлика между това как човекът и машината обработват информацията. Той предлага известния „Тест на Тюринг за изкуствен интелект“. Тюринг предлага машината да се разглежда като мислеща, ако човекът, водещ диалог с машината, не може да разбере, че това не е човек.

На тридесет и девет години Алън Тюринг е арестуван в Манчестър по обвинение в хомосексуалност, която според тогавашните закони представлява престъпление. За да избегне затвора, той се съгласява да се подложи на едногодишно лечение с естроген, като се е предполагало, че това ще промени неговата сексуална ориентация. Унизен от подобно лечение, което покрай другите неща предизвиква и уголемяване на гърдите му, той слага край на живота си през 1954 г., след като изяжда ябълка, потопена в цианид. Властите обявяват смъртта му за самоубийство. На 10 септември 2009 британският министър председател Гордън Браун обнародва дълго извинение ^[2], по повод на отношението към Тюринг, определяйки го като "ужасяващо". Гордън Браун изказва съжалението си от ужасяващото третиране на Тюринг и на хиляди други англичани, породено от съществуващите тогава в страната хомофобски закони.

[редактиране] Бележки

1. ↑ "On Computable Numbers, with an Application to the Entscheidungsproblem"
2. ↑ Думи на Гордън Браун, сайт на Даунинг Стрийт 10, 10 септември 2009

[редактиране] Външни препратки

• Трудове на Тюринг: Механичен интелект (включително електронно изчисляване)
• Трудове на Тюринг: Математика
• Трудове на Тюринг: Морфогенезис
• Трудове на Тюринг: Математическа логика (+ криптология)