Хомосексуалност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хомосексуалността означава романтично привличане, сексуално привличане или сексуални действия между представители на един и същ пол или джендър. Тя е вид сексуална ориентация и като такава представлява „траен модел на или предразположение към изпитване на чувства на привързаност или сексуално и романтично привличане“ предимно или изцяло към хора от същия пол. Тя се отнася още до чувството за идентичност на индивида на база на това привличане, свързаните с него поведения, както и чувството за принадлежност към общност от други, които споделят същите влечения.[1][2][3]

Терминът гей най-често се използва за хомосексуални мъже, а лесбийка е терминът за хомосексуалните жени. Понякога терминът гей се използва и като наименование на хомосексуалните жени особено в английски, и е синоним на хомосексуалността въобще.

Обектът на сексуално влечение е основната разлика между хомосексуалност, хетеросексуалност и бисексуалност, макар че става въпрос и за идентичност и чувство за принадлежност към групата на хомосексуалните или бисексуалните — някои мъже правещи секс с мъже, например, не чувстват подобна принадлежност. Тоест дори принадлежността, като собствена личностна идентификация, да липсва, все пак терминът „хомосексуален“ може също да се употребява за обозначение на сексуална активност със същия пол, без значение на фактическата сексуална ориентация.

Антрополозите определят три основни типа хомосексуална връзка: егалитарна, полово структурирана и възрастово структурирана. От тези три вида един обикновено е доминантен за дадено общество или култура в даден исторически период. (вж. Форми) Предвид че има различни биологически, исторически и психосоциални компоненти на секса и пола, нито един универсален етикет или определение няма да пасне на всички индивиди.

Съдържание

Етимология и употреба[редактиране | edit source]

Думата хомосексуалност в българския произлиза, е заета, от английското homosexuality [4][5], а в английски е формирана от гръцката представка homo („еднакъв“) и латинския корен sex („секс“ или „пол“). Думата е изкована от австро-унгарския журналист и борец за човешки права Карл Мария Кертбени през 1868. „Хомосексуален“ пък е едновременно прилагателно и съществително.

Като термин хомосексуалност може да се използва за описание на сексуална ориентация, сексуален опит или самоопределяне. Някои отхвърлят термина като твърде сух, дълъг за произнасяне, на английски дори за клиничен и дехуманизираш, като една от причините е, че според тях той свежда хомосексуалните отношения ограничаващо до секса, но не отразява чисто романтичните чувства, емоционалността и т.н. Така в английски език се налагат термините гей и лесбийка, което е валидно в някаква степен и у нас (специално в ЛГБТ общността), в случая заради тяхната конкретика. Първите им букви съответно присъстват в акронима ЛГБТ (още — ГЛБТ, където Б и Т се отнасят съответно до бисексуалните и транссексуалните). Други пък предпочитат вместо гей или лесбийка термина хомосексуален или дори пансексуален, предвид че биват възприемани от тях като категоризация на специфичната им сексуална ориентация повече, отколкото като маркер за принадлежност към ЛГБТ общността, като определена културна или социо-политическа група, с която те не се идентифицират, както е при предходните.

В българския език думата гей е съществително от мъжки род (един гей, гейове), но може да се използва и със синтактичната функция на определение (гей хора, гей мъже, гей жени, гей общност). Като синтактично определение гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но твърде често и хомосексуалните жени, а в някои случаи се употребява и генерално за всички нехетеросексуални. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (например лесбийска двойка) може да се използва „гей“ (гей двойка).

Въпреки че в миналото терминът хомосексуален е употребяван и в несексуален смисъл (например по отношение на девическите училища, тоест тук има значение на учащи от един (homo) пол (sex) ), поради включването с времето на значения за сексуалност в английски (иначе думата е с много стара употреба), днес думата се използва изключително за сексуално привличане и дори предните значения имат намалена употреба, тоест те са се архаизирали. Терминът „хомосоциален“ се използва за прояви, които не са специфично сексуални.

Използваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство или девиация не се употребяват в съвременната научна литература. Съществуват и други терминологични подходи, включително описателни такива, с цел да се контретизира спецификата на контакта. Например, мъж, който прави секс с мъже (МСМ) понякога се използва от медицинската общност, когато например се дискутира сексуалното поведение. „Еднополово влечение“ (в сексологията) пък се фокусира върху спонтанната сексуалност, но измества смисъла от идентификацията със социална или културна група и оставя отворена възможността за паралелно съществуващи други сексуални желания. Синоним на тази формулировка е „хомоеротично“ — термин, използван както в психологията, така и антропологията, за да означи чувства и влечения, така и в теорията на изкуството.

Терминът педерастия като синоним на хомосексуалност е неправилен от научна гледна точка, тъй като обозначава само един тясно ограничен вид любовни отношения — между зрели мъже и юноши, подобно на тези в Древна Гърция. Използвано по подобен начин, понятието андрофилия обозначава само част от хомосексуалните отношения, и по специално тези между мъже на еднаква възраст и със сходен социален статус.

Вулгарни и силно обидни синоними, маркиращи дискриминативни нагласи към ЛГБТ групите и използвани предимно жаргонно от някои хетеросексуални, са „педераслък“ (за хомосексуалност) и „педерас“ (без „т“ накрая) - за хомосексуален. „Педал“ в смисъл на "хомосексуален" е донякъде български еквивалент на английското жаргонно „faggot“ (с основно значение "кюфте от карантия") или руското „гомик“ (пренебрежителна деминутивна форма от "гомосексуалист"). (Вж. хомофобия и хетеросексизъм)

Различни неологизми също намират свое място в теорията за сексуалната ориентираност, като хетерофлекс (самоопределящо се като хетеросексуално лице, което от време на време „практикува“ еднополови контакти онлайн) или метросексуален за означаване на хетеросексуален мъж със стереотипна гей-външност и общи предпочитания за храната, мода, поведение и дизайн.

В българския език, понятията хомосексуалност и хомосексуален (човек) все още са употребявани заедно с дерогативното хомосексуализъм в сексоложката литература[6][7] или са употребявани самостоятелно без дерогативни примеси в съвременната хуманитаристика, както и конкретно литературата по въпросите на хомосексуалността (джендър и куиър изследвания, феминизъм, постмодернизъм, съвременна критика, философия и прочее хуманитарни изследвания[8]). Хомосексуализъм, хомосексуалист са заемки от руски, където в последно време отпадат от употреба и са заместени от хомосексуалност и хомосексуален (виж руската статия за хомосексуалност в точка «Гомосексуальность» и «гомосексуализм»), те стереотипно грешно, но с постоянство на говоренето в медиите по въпросите на хомосексуалността се настаняват в езика, като говоренето в медиите е уподобявано впоследствие от широката общност, с идеята, че са думи от високия и научен езиков регистър (за разлика от гей и лесбийка или дори хомосексуалност), макар че реално тези думи отразяват една несъвременна езикова реалност (включително в Русия) в научната сфера, отпадайки постепенно от нея, и най-вече се приемат от повечето хомосексуални хора (и у нас и в Русия) като оценъчно негативни. Понятията хомосексуализъм и хомосексуалист са носители на конотацията за негативни поведенчески модели и имат характер на „етикет“, с който голяма част от хомосексуалните хора не желаят да се идентифицират или да бъдат идентифицирани. Другата причина е неравнопоставеността между понятията „хетеросексуалност“ и „хомосексуализъм“. Някои български ЛГТБ организации и активисти правят опити да наложат употребата на хомосексуалност и хомосексуален.[9]

Сексуалност и джендър идентичност[редактиране | edit source]

Американската психологична асоциация, Американската психиатрична асоциация и Националната асоциация на социалните работници на Калифорния, САЩ формулират:

Сексуалната ориентация се отнася до продължителни модели или диспозиции на изживяване на сексуални, афективни (емоционални) или романтични привличания основно към мъже, към жени или към двата пола. Тя също се отнася до индивидуалното чувство на лична и социална идентичност, базирана на тези привличания, поведения, които ги изразяват и членство в общността на други, които ги споделят. Макар сексуалната оринтация дефакто да варира сред континуум между изключително хетеросексуалността и преимуществено хомосексуалноста, обикновено дискусията става в термините на тези три категории: хетеросексуален (сексуално и романтично привличане основно или изключително към членове на другия пол), хомосексуален (сексуално и романтично привличане основно или изключително към членове на своя, собствения пол) и бисексуалност (в значителна степен сексуално и романтично привличане както към мъже, така и към жени). Сексуалната ориентация е отделна и различна от други компоненти на пола и сексуалността, включително биологическия пол (анатомични, психологични или генетични характеристики, асоциирани с това да си мъж или жена), джендър идентичността (психологическото чувство за принадлежност към това да си мъж или жена), социалната джендър роля (вярност, приобщеност, последователност и придържане към културни норми, определящи женското и мъжкото поведение).

Сексуалната ориентация е обичайно дискутирана като характерстика на индивидуалността, също както биологичния пол, джендър идентичността или възрастта. Тази перспектива е непълна, тъй като ориентацията е винаги дефинирана в отнасящи термини и необходимо включва отношение с други индивиди. Сексуалните актове и романтичните привличания се категоризират като хомосексуални или хетеросексуални според биологичния пол на индивидите, влючени в тях, като отнасящи се един към друг. Наистина, нещата се отнасят до акт или желанието за акт с друг човек, което индивидите изразяват в тяхната хетеросексуалност, хомосексуалност или бисексуалност. Това включва действия, толкова прости, като държане на ръце или целуването на някого. Така сексуалната ориентация е неразделно свързана с интимните лични отношения, които човешките същества формират едни между други, за да отговорят на техните дълбоко изпитвани нужди за любов, обвързване и интимност. В допълнение към сексуалното поведение, тези връзки обхващат несексуални физически чувства и емоции между партньори, срещани общи цели и ценности, обща подкрепа и продължително обвързване.

Следователно сексуалната ориентация е не посто персонална характеристика, която може да се дефинира в изолация. Много повече сексуалната ориентация на някого дефинира света, (малка) вселена, в която някой може да намери удовлетворяващи и задоволяващи отношения, което за много индивиди, обема, обхваща същностния компонент на личната идентичност.

[10]

Сексуалната идентичност[редактиране | edit source]

Хомосексуалността е свързана с така нареченото разкриване (coming out — излизане наяве, откриване), което в английския език се ползва като термин за взаимосвързаните осъзнаване, себеприемане, както и разкриване пред приятели или общността. Приема се, че вътрешното разкриване е разбирането на себе си и осъзнаването. Това е свързано и с вътрешното приемане. Разкриването пред приятели или колеги пък е свързано и с това, което се нарича трета фаза на разкриване — идентификацията, идентифицирането с ЛГБТ общността.

Полова идентичност[редактиране | edit source]

Сред първите автори върху хомосексуалността се наблюдава идеята, че сексуалната идентичност е свързана с половата идентичност, тоест една жена осъзнаваща себе си като жена не би трябвало да бъде хомосексуална. В действителност това не е така. Много от мъжествените, "мислещи по мъжки" силни жени са хетеросексуални, както и много лесбийки са женствени и осъзнаващи се като жени. В този смисъл джендър идентичността днес се смята за различна от сексуалността, като трансджендър хората имат различни като процент привличания към мъже, жени или и двата пола.

История[редактиране | edit source]

Съвременното разбиране и идентифициране на хомосексуалността до голяма степен е продукт на Западната култура от 19 и особено втората половина на 20 век. Тя не е идентична на проявите и схващанията за хомосексуалността в по-старите епохи и култури.

Африка[редактиране | edit source]

Най-старите запазени днес паметници, доказващи наличието на хомосексуални отношения, са от Древен Египет. Открити са множество релефи и рисунки, изобразяващи мъже в интимни пози, както и обща гробница на двама придворни сановници с текстове и изображения, потвърждаващи тяхната любов и съжителство.

Вероятно отглас на древногръцката легенда за любовта между Зевс и виночерпеца на боговете Ганимед е и обичаят сред арабските и персийските аристократи да държат за свои лични виночерпци млади християнски момчета, които им сервирали, а вечер споделяли леглата им. Традиционната педерастия сред мюсюлманските общества е добре засвидетелствана още от средновековието и съществува до днес. Пример за това е афганистанският обичай по-заможните мъже в племето да взимат под своя опека юноши, които спят в постелите им, за разлика от съпругите им, които обитават женските части на дома. В Мароко и Тунис до началото на 20 век, в обществените бани е имало младежи, които освен масаж и обезкосмяване са извършвали и сексуални услуги.

По сведения на Е. Еванс-Причард, сред племената азанде в Северно Конго било практика младите воини официално да встъпват в интимна връзка с юноши. За целта те трябвало да ги откупят от бащите им, точно както се откупва булка, и да ги отведат в домовете си. Този съюз продължавал няколко години и едва след това мъжете можели да се женят.

Европа[редактиране | edit source]

Най-старите европейски образци са от Древна Гърция, където еднополовите връзки между мъже понякога служат за педагогически инструмент и контрол над раждаемостта. Изследователи на епохата, като Кенет Доувър, обясняват че тези взаимоотношения не са били заместител на брака между мъж и жена, а са съществували като негова предпоставка и допълнение. Сред древните гърци била възприета педерастията, но не и отношенията между зрели мъже с равнопоставен социален статус. По традиция зрелият мъж (erastes — любовник) избирал юноша за свой любим (eromenos) и го превръщал в обект на посвещение и обожание. Очаквало се любовникът да осигури на любимия си необходимото обучение, да го закриля и насочва в процеса на възмъжаване, и да го издигне до съответния статус на свободен гражданин.

Изследователят Жак Кораз пояснява, че в древен Крит жененият знатен мъж ухажвал любимия си младеж, водел го на обществени пирове със себе си, правел му подаръци, засвидетелствал уважение към родителите му. Когато момчето навършело пълнолетие, любовникът отивал в дома му със свои роднини и приятели и тържествено го поисквал от родителите му, при което оставял в замяна големи дарове. След това го отвеждал при собствения си род, където се устройвало празненство, както при сватба. Същата вечер осъществявали ритуално сношение, при което предаването на семето от зрелия мъж на възмъжаващия юноша представлявало последен етап от съзряването на момчето. Чрез семето то приемало мъдростта и оплодителните способности на вече зрелия и утвърден в обществото мъж и едва тогава се смятало готово да се ожени и да стане глава на семейство.

Сафо от Лесбос, нарисувана през 1904 от Джон Уилям Годуърд

Свидетелства за хомосексуалната любов между жени имаме от Древна Гърция и по-точно о. Лесбос, където между 630 и 612 година преди новата ера е родена писателката Сафо. Страстната ѝ любов и към двата пола е запазена в стихове, макар описание на физически актове да няма или предположенията за такива да са въпрос на дебат. Педагогически еротични отношения са също документирани от Спарта, заедно с атлетичната голота на жени. Платоновият Пир също споменава жени, които „не се интересуват от мъже, но имат женски привързаности“.

Все пак представата, че хомосексуалните връзки са широко разпространени в Древна Гърция е неточна, предвид че трябва да се прави разлика между отделните полиси — в дорийските държави като Спарта, Крит и Тива подобни връзки често са поощрявани, докато в Атина и в останалите гръцки полиси те са разпространени в ограничени кръгове и са осъждани от общественото мнение.[11]

Градовете-държави в Северна Италия, в частност Флоренция и Венеция, били известни с ширещите се в тях еднополови отношения между мъже, които били структурирани според античния модел (т.е. педерастия). Доказателства за това излагат Михаел Рок и Гуидо Ругиеро в последните си изследвания.

Америка[редактиране | edit source]

Сред индианците в Северна Америка, основната проява на еднополови отношения била свързана с т.нар. хора с двойствен дух. Това били момчета, които в ранна възраст приемали женска социална и сексуална роля, и продължавали живота си като жени. Те имали висок авторитет сред племето, защото се вярвало че имат шамански способности. Било обичайно мъжете да осъществяват сексуални контакти с тях, и били особено ценени за съпруги.

Хомосексуалните контакти били разпространени и сред племената от Латинска Америка. Доказателство за това са множеството гравюри и рисунки, изобразяващи екзекуции на „содомити“ от испанските завоеватели.

Азия[редактиране | edit source]

В Древна Индия хомосексуалните сношения се възприемали като част от култа към някои (андрогинни) божества, а също били широко разпространени сред аристокрацията. Било прието представители на транссексуалната каста хиджра да предоставят сексуални услуги на посещаващите храма знатни мъже. Смятало се, че с този акт се почитат боговете на плодородието.

В Източна Азия хомосексуалните отношения са били стандартна част от обществения живот, в Китай още от 600 г. пр.н.е., а в Япония — поне отпреди хиляда години. Такива отношения отново имали педерастичен характер и били повлияни от различията във възрастта и социалното положение. Подобни отношения, описвани от Цзяо Хшечин в „Хонг Лу Менг“ (Сън от червената стая) и „Ши Ту Чжи“ (Хроника на камъка), изглеждат също толкова обичайни, както и хетеросексуалните романси.

Млади мъже пият чай, четат поезия и правят любов. Свитък - рисунка върху коприна. Китай, династия Чин (18-19 век)

В Япония хомосексуалната традиция предполагала възрастните самураи да поддържат интимни контакти със своите ученици. Любовници-момчета имал дори шогунът. Хомосексуалните връзки били и част от манастирския живот в някои будистки манастири. Тези традиции се наричат шу-до (Пътят на младите) или наншоку (Мъжките цветове) - наименования, които са преки влияния от китайската традиция. И тук тези връзки били възрастово структурирани, т.е имали педерастичен характер.

В Тайланд до късния 20 век не съществувала концепцията за хомосексуалността. Т.нар. катоей (женствени момчета) били характерни за тайландското общество в продължение на векове. Те се обличали като момичета и на това не се обръщало особено обществено внимание, макар че традиционно родителите били разочаровани, ако някой от синовете им станел катоей. Будистките традиции, широко разпространени в Тайланд, приемали съществуването на трети пол.

Шах Аббас с виночерпеца си

В Централна Азия, в районите около Пътя на коприната, традициите на Изтока и Запада се срещали и това резултирало в появата на ясно очертана хомосексуална култура. Тя била центрирана върху т.нар. бачи (узбекски вариант на персийското бачхе — пасивен партньор), т.е. непълнолетни момчета, които пеели еротични песни и танцували с дрехи, грим и маниери, наподобяващи женските. Бачите били подготвяни за такива от деца и се занимавали с това до момента, в който им порастяла брада. Макар традицията да била прекъсната от сталинистките репресии и морални норми, ранните руски изследователи успели да документират тези практики.

Танцуващ бача, Самарканд, 1905-1915

Сред обществата от Меланезия, хомосексуалността е била интегрална част от културата. Сред племената от Папуа Нова Гвинея се счита за важна ритуална отговорност младежът да поддържа сексуална връзка с мъж, в периода на своето възмъжаване. В тази връзка, както и в Древна Гърция, младият партньор поемал пасивната роля. Вярвало се, че чрез спермата той поема мъдростта, знанието и способностите на зрелия мъж. Много меланезийски общества, обаче, са станали по-малко толерантни към хомосексуалността, след налагането на християнството от европейски мисионери.

Исторически личности[редактиране | edit source]

Смята се, че личности като Александър Велики[12][13], Платон[14], император Адриан[15], Вергилий[16], Леонардо да Винчи[17][18], Микеланджело[19] и др. са поддържали еднополови връзки и/или сексуални контакти. В този смисъл, те могат да бъдат наречени „хомосексуални“ или „бисексуални“, но това би било анахронизъм, тъй като по тяхното време социалната характеристика на сексуалността е била съвсем различна от днешната. Често, например, определен вид еднополови отношения или определена роля в тях, не са били възприемани като излизащи от хетеросексуалната рамка. Подобно е положението днес в Латинска Америка и в някои други мачистки култури.

Прави впечатление, че фактите характеризиращи някоя историческа личност като хетеросексуална рядко предизвикват такива противоречия. Тенденцията сред историците да приемат хетеросексуалността на значими фигури по подразбиране, а да оспорват евентуалната им хомосексуалност, често се обяснява с хетеронормативността.

В наши дни[редактиране | edit source]

През последните десетилетия, донякъде поради сходното си положение, хомосексуалните хора в Западната цивилизация са развили обща култура. Въпреки това не всички хомосексуални се чувстват част от нея, а много от тях изрично отказват да бъдат идентифицирани с тази култура.

Демография[редактиране | edit source]

Броят на хомосексуалните и тяхното разпространение варира значително в различните източници. Този въпрос често е обект на спекулации и бива използван като пропагандно средство в подкрепа на различни про- и анти-гей настроения.

Дори когато проучванията се правят максимално съвестно и обективно, съществува сериозният проблем с идентификацията. А именно — поради негативната социална и емоционална натовареност на въпроса, много от хората, които имат хомосексуални желания и нужди или не ги признават, или въпреки това не се идентифицират като хомосексуални. Актуален е и въпросът за демографското определяне на хомосексуалността: следва ли да бъдат считани за хомосексуални тези хора, които не са имали никога хомосексуален контакт, но имат хомоеротични фантазии и изпитват хомоеротични чувства. Тези проблеми имат съществено отражение и в статистическото отчитане на хомосексуалните. Общата тенденция е, че в страни с по-либерална култура и с по-развита демокрация, повече хора дръзват да заявят своята сексуалност и в резултат там хомосексуалните са по-голям процент.

Повечето източници са единодушни по въпроса, че броят на поддържащите продължително време хомосексуални интимни контакти е далеч по-малък от тези, които са имали инцидентни такива. Докладите на Кинси — едно от най-мащабните проучвания на човешката сексуалност — посочват, че 37% от изследваните са имали поне един еднополов контакт, завършил с оргазъм,[20] а 10% „на възраст между 16 и 55 години са повече или по-малко преимуществено хомосексуално ориентирани в продължение на повече от три години“.[21] Според изследването на Алфред Кинси общият процент жени, които до 45-годишна възраст са имали някакъв хомосексуален контакт, довел ги до оргазъм, е 13%.

Закони, политики, общество[редактиране | edit source]

Хомосексуалността е законна Хомосексуалността е незаконна
  Еднополов брак   Друг вид партньорство (или извънбрачно съжителство)   Еднополовият брак се признава, но не е въведен   Не се признават еднополови двойки   Малко наказание   Голямо наказание   Изпращане в затвор   Смъртно наказание

В повечето демократични общества днес не съществуват възбрани върху хомосексуалните практики, над възрастта, която предполага взаимно съгласие за сексуалните актове. Все пак обществените настройки спрямо хомосексуалността варират през вековете от пълно отричане, през негласно толериране, към пълно приемане, с всички възможни степени между тях.

Съотношението между моралното осъждане на хомосексуалността и нейния легален статус е усложнено. Например, в Англия мъжеложството се счита за престъпление според средновековното каноническо право, поради позицията на Църквата. Въпреки това, преследването на това провинение постепенно отмира. Хомосексуализмът е официално забранен от Английския парламент през 19 век.

Преследването на неприкритите хомосексуални се среща в различни култури и идеологии. Въпреки че претендира за религиозна обосновка, избиването на хомосексуални в Нацистка Германия е един от съвременните примери за геноцид и гонения от система с расистка (а не религиозна) доктрина. В нацистките лагери и затвори са убити десетки хиляди хомосексуални (или набедени за такива) германци. Отделен, и вероятно много по-голям, е броят на загиналите хомосексуални евреи, цигани, поляци, инвалиди и други.

В прединдустриалните западни общества, хомосексуализмът се възприема от долната и горната класа, по-слабо от буржоата, за „неморален“. Със засилването на урбанизацията и обособяването на нуклеарното семейство, тези сексуални връзки биват осъждани и, в някои случаи, обявявани за незаконни.

Към 19 век, законодателствата позоваващи се на Френското гражданско право не съдържат забрани срещу хомосексуализма, докато онези, базирани на Британското право, имат „анти-содомитски“ закони. Екзекуциите по тях биват осъществявани до края на века.

В началото на 20 век се заражда движението за гей-права, като едно от проявленията на движението за граждански права. То довежда до промени в общественото възприемане и медийното представяне на хомосексуалността.

Законно положение на хомосексуалните отношения в Европа
  Еднополов брак   Друг вид партньорство   Нерегистрирано съвместно съжителство   Непризнаване   Конституцията определя брака като съюз между мъж и жена

Легализацията и законовата равнопоставеност на хомосексуалните отношения, наред с признаването на еднополовите бракове и гражданските съюзи, са едни от основните цели на гей-активизма.

В последните години, голям брой законодателства олекотяват или премахват разпоредби срещу хомосексуалното поведение, включително содомитски закони и закони забраняващи службата на хомосексуални хора в армията.

В България хомосексуалните отношения по взаимно съгласие между пълнолетни (18 г.) са декриминализирани през 1968 г. с приемането на нов Наказателен кодекс, в Унгария и Чехословакия — през 1961 г. В Англия и Уелс хомосексуализмът между пълнолетни лица (над 21 години) е разрешен през 1967 г, в Шотландия — през 1980 г., а в Северна Ирландия — през 1982 г.

В САЩ анти-содомитските закони са отменени с решение на Върховния съд през 2003 г.

През ноември 2008 щата Калифорния обявява за незаконно сключването на хомосексуални бракове. [22] Впоследствие, през 2012 г. решението е счетено за противоконституционно.[23]

В Китай няма специален закон срещу хомосексуализма, но хомосексуалните мъже често биват осъждани за хулиганство и наказвани със затвор.

В Индия, през 2009 г. Съдът на Ню Делхи отменя законовата разпоредба от 1861 г. (член 377 от Наказателния кодекс на Индия), който криминализира хомосексуалните отношения и наказва практикуващите ги с до 10 години затвор и глоба. [24]. През декември 2013 г., Върховният съд на Индия отменя това решение, с мотива, че въпросът трябва да бъде уреден от законодателната власт, а не от съда.[25] След излизането на решението на съда, множество политически фигури, сред които Соня Ганди, председател на Индийския национален конгрес, изразяват разочарование от решението на съда и заявават готовност да инициират законодателна инициатива за отмяна на член 377. [26]

В Япония няма закони срещу хомосексуалното поведение.

Военна служба[редактиране | edit source]

Военната медицина в редица страни по света изпитва резерви към приемането на хомосексуални в армията, а в някои страни — и към приемането на депатологизацията на тази сексуална ориентация.

  • В България военните психиатри следвали подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от наборна военна служба. При обявена от донаборника хомосексуалност, лекарят на наборната военна комисия го изпраща на консултация във ВМА. Ако се установи хомосексуалност, следва освобождаване от казармата. Българският хелзинкски комитет също констатира тази практика:
„Въпреки че в България хомосексуалността на теория вече не се третира като болест, на практика военните психиатри откриват психични разстройство, които я съпровождат, и на това основание освобождават от военна служба поради негодност. Определено може да се каже, че военните психиатри следват подход на масово освобождаване на хомосексуалните лица от военна служба.“[27]

Преминали през тази процедура на освобождаване свидетелстват ([3]), че хомосексуалността им е констатирана посредством интервю и спорният във валидността си проективен тест на Сонди за диагностика на нагоните.[28]

Според проучване, намиращо се на сайта на Народното събрание на Република България:

  • Военната повинност е задължителна без оглед на сексуална ориентация в Швейцария, Ирландия, Русия, Швеция.
  • Хомосексуалната ориентация като основание за освобождаване от военна служба не е предвидена изрично, но се извлича по тълкувателен път в Полша, Австрия, Италия, Финландия.
  • В Гърция хомосексуалността е забранена сред офицерския състав на въоръжените сили. Ако се окаже, че едно лице е хомосексуално, то е длъжно да подаде оставка. Лицата на редовна военна служба се освобождават от такава, независимо от тяхното изрично желание да служат. Така е уреден въпросът и в Португалия.
  • Изрична забрана за военна служба на хомосексуални (за някои военни чинове) е предвидена в САЩ.

Според гей организации мотивите за неприемане на хомосексуални в армията се крият зад високите нива на емоционален стрес, породени от социалната стигматизация и хомофобията.[29]

Религия[редактиране | edit source]

Отношението на религиите към хомосексуалността е различно и варира. Според днешните интерпретации в Авраамистките религии (юдеизъм, християнство, ислям) секса в хомосексуалностата се разглежда като грях (приемайки само хомочувствителността, т.нар. хомофилия), докато будизмът, шинтоизмът и др. не я осъждат и възприемат като неправилна.

Давид и Йонатан в "любовна" прегръдка. Библейски мотив, гравюра - 1290 г.

Авраамистките религии, които са сред основните световни религии - християнство, юдаизъм, ислям, осъждат хомосексуалните контакти и връзки, макар да има и течения сред тях, които изказват различно мнение, т.е. не се включват в предното и дори подкрепят узаконяването на еднополовите бракове. Такива са, например, Канадската обединена църква, Унитарианската протестантска църква, Метрополитанската комуниална църква, конгрегациите на реформирания юдаизъм, квакерските конгрегации и др. В някои протестантски църкви свободно се назначават и открито-хомосексуални свещеници.

В Стария завет не само мъжеложството е посочено като престъпление, за което се полага смърт (убиване с камъни), но и всеки сексуален контакт между двама мъже (според Левит 18:22 и 20:13). Някои интерпретатори обаче обръщат внимание на текста от 2 Царе 1:26 и връзката на Давид и Йонатан (вж. Давид и Ионатан): „Жалея за тебе, брате Ионатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по-горе от женска любов.“ Някои изследователи, като Джон Босуел, оспорват традиционните вярвания за отхвърлянето на хомосексуалността от Библията.

Антропология[редактиране | edit source]

Множество изследвания, занимаващи се със социалната конструкция на еднополовите връзки, затвърждават позицията, че концепцията за хомосексуалността би била най-добре представена като „хомосексуалности“. Констатацията е, че еднополовите връзки са били и продължават да бъдат организирани в отчетливи категории в различните общества и в различно историческо време. Тези вариации са групирани от културния антрополог Стивън О. Мъри в три отделни асоциативни модела:[30]

Полово структурираната и възрастово структурираната хомосексуална връзка обикновено представят един партньор, приемащ „пасивна“ роля и един, приемащ „активна“ роля в много по-голяма степен отколкото при егалитарните връзки. В чисто сексуално отношение „пасивна“ е рецептивната роля, тоест приемането половият член на партньора чрез анален секс. Що се отнася до древногръцката култура този модел според някои изследователи е валиден не само за еднополовите връзки. Ученият-класик Дейвид Халпърин заявява, че в класическата епоха в Атина сексуалните обекти биват „не мъже и жени, а активни и пасивни, агресивни и подчинени“.[31] Еднополовият сексуален контакт в Древна Гърция е стриктно съобразяван със социалния статус на двамата участници в него, а оралният или анален контакт е недопустим, той е междубедрен.[32] При полово структурираната женска хомосексуалност в Тайланд, активните партньорки (томс) полагат усилия изцяло в полза доставяне на сексуално удоволствие на пасивните си партньорки (дее) и не позволяват на своите дее да им доставят удоволствие.

Някои антрополози популяризират идеята за четвърти тип хомосексуални взаимоотношения, класово-структурирана хомосексуалност, но болшинството изследователи считат че тя не е независима от останалите категории.

Обикновено в дадено общество и дадена епоха доминантна е само една от формите на хомосексуално общуване, което не означава непременно отсъствие на другите две. Историкът Риктър Нортън отбелязва в „Интеграционни и егалитарни модели“, че в Древна Гърция егалитарните модели на хомосексуална връзка са съществували паралелно с институционализираната педерастия, а практиката на сексуално общуване с непълнолетни е популярна практика и в наши дни, както в хомо, така и в хетеросексуална форма (Вж. ефебофилия, партенофилия). Егалитарната хомосексуалност е доминантна и все по-популярна форма на хомосексуална връзка (сексуална и емоционална) в западното общество, докато другите две форми са все по-слабо застъпени. Културната доминантност на западното общество, понякога прерастваща в културен империализъм, налага този модел на хомосексуално общуване и в други общества.

Етиология на хомосексуалността[редактиране | edit source]

Изживяването и изразяването на хомосексуалността са изключително разнообразни. Ето защо дори обичайно е за хомосексуални в хетеронормативни общества да обичат, а също и да се женят, и да имат деца от представители на противоположния пол — практика, която се прилага главно по социални причини в общества, отхвърлящи или не приемащи добре еднополовите връзки (в англоезичните страни жени служещи като подобни „прикрития“ на хомосексуални мъже дори са получили названието, се наричат жаргонно, beard или „брада“).

Друга причина е, че все пак хората, които са хомосексуални могат да желаят да продължат рода и за това имат деца в хетеросексуални връзки. В това отношение лесбийките могат да формират двойки и двойките на лесбийки са по-облагодетелствани, тъй като могат да имат бременност чрез изкуствено осеменяване.

Тези адаптации на всъпване в хетеросексуална връзка могат да бъдат разглеждани чисто като форми на ситуационно сексуално поведение, но в действителност имат много дълбоки корени в социалните роли, възприемане и прочее.

Що се отнася до ситуационната хомосексуалност, тя се свързва с хомосексуалните актове в затвори или казарми, където въдворените и служащите имат контакти само с представители на своя пол продължително време.

Биологични обяснения[редактиране | edit source]

Въпреки големия брой изследвания и до днес се водят дебати по въпроса за причините за хомосексуалността. Нито един от предложените досега отговори на този въпрос не са еднозначно подкрепени с доказателства. Основните становища са, че хомосексуалността е продукт на вродени конституционални, генетични или хормонални фактори, или че е придобито под въздействието на разнообразни социални фактори след раждането поведение. Съвременното научно мнозинство защитава позицията, че различните форми на хомосексуалността се определят от комплексни фактори.[33][34]

Пренатални хормони и сексуална ориентация[редактиране | edit source]

Множество са доказателствата, свързващи влиянието на хормоналните нива по време на пренаталното развитие със сексуалната ориентация. Невробиологията на маскулинизацията на мозъка е относително добре разбрана от науката днес. Естрадиолът и тестостеронът, катализиран от ензима 5-алфа-редуктаза до дихидротестостерон, действат на андрогенните рецептори в мозъка и ги маскулинизират. Когато обаче има проблем с рецепторите (напр. при синдромът на андрогенна нечувствителност) или твърде много андроген (напр. при вродената надбъбречна хиперплазия) се наблюдават физиологични и психологични изменения у индивида.[35] Съществуват становища, че както мъжката, така и женската хомосексуалност са резултат от вариации в тези именно процеси.[36]

През 40-те и 50-те години в САЩ бременни жени с предишни спонтанни аборти са третирани със синтетичния хормон диетилстилбестрол (DES). Целта е да се компенсира недостигът на плацентни хормони, нужни за поддържането на бременността. Забележителното при този препарат е, че той е сходен с тестостерона, но не засяга развитието на половите органи; засяга единствено мозъка и така само нервната система бива изложена на необичайни хормонални нива по време на ембрионалното развитие. Едно изследване върху жени третирани с DES показва, че гледащите на себе си като на лесбийки сред тях са 25% — число в пъти повече от очакваното.[37] Изследването обаче се позовава на малочислени респонденти, а резултатите му не са напълно потвърдени.[38]

Физиологични разлики[редактиране | edit source]

Няколко изследвания към настоящия момент, включително работата на невролога Симон Льо Ве, показват че са налице разлики между физиологията на хетеросексуалните и хомосексуалните мъже. Такива разлики са открити в структурите на мозъка, вътрешното ухо и в обонянието.

В края на 80-те години учените откриват група от четири невронни струпвания в предния дял на човешкия хипоталамус. Наречени са интерстециални ядра от предния хипоталамус (INAH) и са номерирани с индекс от 1 до 4. Изглежда INAH2 и INAH3 са полово диморфни (различни при мъжете и жените), и най-вече INAH3. През 1991 г. неврологът Симон Льо Ве провежда изследване върху тези образувания и установява, че полово диморфното INAH3 е с по-малки размери при мъже с хомосексуална ориентация, сравнени с мъже с хетеросексуална ориентация.[39] Това изследване на Льо Ве е критикувано заради малочислените обекти на изследване и факта, че много от тях са починали от СПИН, докато изследваните хетеросексуални — не са. Въпреки това към настоящия момент няма доказателства за това, че HIV или действието на СПИН могат да изменят размера на INAH3. По-късни изследвания потвърдиха половата диморфност на INAH3, без да открият такава при другите три интерсцетиални ядра.[40] Самият Льо Ве споделя няколко години след изследването си:

Важно е да се отбележи какво не съм открил. Не съм доказал, че хомосексуалността е генетично детерминирана или че има някаква генетична причина човек да бъде гей. Не съм доказал, че хомосексуалните мъже са родени такива, което е най-честата грешка при интерпретацията на работата ми. Не съм открил и „гей център“ в мозъка. По-малко вероятно е INAH3 да е някакво специално гей-ядро в мозъка, отколкото да е част от верига ядра отговорни за сексуалното поведение на мъжете и жените ... Предвид, че изследвах мозъци на възрастни, не можем да сме сигурни, че различията са били налице при раждането, а не са се появили по-късно.[41]

През 2004 г. здравният университет в Орегон докладва, че е открил клетъчна група в хипоталамуса на овцете (oSDN), потенциално аналогична на INAH3, която е два пъти по-голяма при овни, ориентирани към женски, отколкото при ориентираните към други мъжки екземпляри.[42] Същите учени откриха, че хомосексуалните овни имат по-ниски концентрации на ензима ароматаза отколкото хетеросексуалните овни. Този ензим участва в преобразуването на хормона тестостерон в естроген.

Докладвани са различия и в други мозъчни структури. Някои изследователи претендират да са открили анатомични предпоставки за функционалната симетрия в мозъците на гей-мъжете. Равномерното разпределение на мозъчните функции, характерно за жените, до голяма степен се определя от влакната, свързващи двете полукълба чрез мазолестото тяло. В предната част на мозъка се намира друга такава свръзка, наречена антериална комисура. Тя е с по-големи размери при жените и у гей-мъжете (в сравнение с хетеросексуалните мъже).[43]

Към настоящия момент изследванията върху хомосексуални жени не показват същите тенденции.


Психология[редактиране | edit source]

Хомосексуалността е премахната като психично разстройство от десетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10) с решение на четиресет и третата генерална асамблея на Световната здравна организация (СЗО) на 17 май 1990 г.[44]

Поведенчески науки[редактиране | edit source]

Рихард Фон-Крафт Ебинг в своята книга Psychopathia Sexualis разделя церебралните (или мозъчни) неврози на 4 категории. Към една от тях, параестезия, той класифицира и хомосексуалността. След като интервюира много хомосексуални като лекар, съдебен експерт и след като прочита някои работи свързани с хомосексуалността, Крафт Ебинг достига до заключението, че хомосексуалните не страдат от душевна болест или перверзия. Неговата еволюционистка теория смята хомосексуалността за аномален процес, произхождащ от бременността, еволюциоращ в сексуална инверсия (обръщане) на мозъка. През 1901 г. в статия в "Jahrbuch für sexuelle Zwischenstufen", той променя термина аномален на диференциация. Различните контексти и детайлите в направените от Ебинг описания на „случаи на хомосексуалност“, отчетливо демонстрират неговото желание да подчертае смущаващите и перверзни аспекти в живота на изучаваните обекти, свързвайки ги с тяхната сексуална ориентация.[32] Трудът на Ебинг полага псевдонаучните основи на стереотипите за хората с хомосексуална ориентация, които се запазват почти цяло столетие: че хомосексуалните са сексуално свръхактивни, но повърхностни астеници, неспособни да поддържат зрели връзки и предразположени към психични разстройства.[32]

В началото на 20 век ранните теоретични дискусии на полето на психоанализата приемат като факт бисексуалността като етап в психологическото развитие на личността. Мащабните изследвания на Алфред Кинси през 40-те години и скалата на половата ориентация на д-р Фриц Клайн през 80-те установяват едно условно разделение, постулирано от техните предшественици.

Много съвременни изследвания, най-забележителните от които „Сексуалното поведение на мъжа“[45] (1948) и „Сексуалното поведение на жената“[46] (1953) на проф. Алфред Кинси, установяват, че мнозинството от хората са имали някакво хомосексуално преживяване или са изпитвали хомоеротично чувство и са в една или друга степен бисексуални. Съвременни научни изследвания предполагат, че мнозинството от човешката популация е бисексуално, придържащо се по-скоро към променлива сексуална скала, отколкото към строга категоризация, както обикновено западното общество разглежда природата на половата ориентация. Изследването на Кинси установява, че приблизително четири процента от възрастните американци остават преимуществено хомосексуални за цял живот, близо 46% от изследваните мъже са „реагирали“ сексуално на представители и на двата пола, а 37% са имали поне една хомосексуална връзка, довела ги до оргазъм. Въпреки това, натискът на социални стереотипи като полово-ролевото поведение, принуждават хората по-скоро да се категоризират в определена група, отколкото да осъществят сексуален опит, отговарящ напълно на естественият им порив.[47]

Поведенческа модификация[редактиране | edit source]

В миналото широко разпространена е била идеята, че сексуалната ориентация на хомосексуалните лица трябва да бъде променена. С тази цел са използвани химически, хирургични и психологически средства за терапия. Днес те вече са останали в миналото, поради неуспеха, който претърпяват, както и поради промяна на насоките и целите на терапията с хомосексуални пациенти.[48]

Някои консервативни религиозни и психоаналитични групи, най-вече в САЩ, все още смятат, че хомосексуалността е не само променимо, но и патологично състояние. Въз основа на някои психоаналитични теории (като Едиповия комплекс) и методи са разработени различни психологични подходи за промяна на сексуалната ориентация, известни под общото название репаративна (поправяща) или инверсионна (обръщаща) терапия.

Някои от пациентите, подложили се на този оспорван метод за психологична интервенция твърдят, че са променили успешно сексуалната си ориентация и са създали успешно хетеросексуални семейства.[4] Те често се обединяват в т.нар. групи на бивши гейове или екс-гейове (Ex-Gay).

Всички водещи национални организации в областта на психичното здраве в САЩ изразяват официално безпокойството си относно терапиите, целящи промяна сексуалната ориентация. Към днешна дата няма адекватно научно изследване, което да показва, че терапията, предназначена за промяна на сексуалната ориентация (наричана понякога репаративна или конверсионна терапия), е безопасна и ефективна.[49]

Психоанализа[редактиране | edit source]

Според Зигмунд Фройд има биографична обусловеност при хомосексуалността, макар да не се изключва и конституционналния характер на ориентацията като при това той поставя ударение върху мъжката хомосексуалност. Според него хомосексуалните не са имали възможност за мъжка идентификация в детството си.[50] Самият той предпочита термина инвертирани и съответно процеса инверсия.[51] Фройд подразделя поведението на хомосексуалистите на три основни разновидности:

  • Абсолютно инвертирани - Предпочитат само и единствено своя пол, а противоположния предизвиква у тях сексуално отвращение и хлад.
  • Двойно инвертирани (или бисексуални) - Проявяват привличане и към двата пола.
  • Случайно инвертирани - Поради известни външни условия, от които най-голям процент заема недостъпността на нормален сексуален обект и подражанието и за това избират обект от своя пол.[52] По-късно той добавя, че хомосексуалността се дължи на изключително интензивно фиксиране върху майката след, което последва идентификация с нея.[53]. По-късно през 1915 г. в добавка към книгата си относно сексуалността Фройд пише: „При инверсионният тип може без изключение да се потвърди преобладаването на архаични конституции и на примитивни психични механизми.“[54] Идеята на Карл Юнг за хомосексуалността е свързана с последствията от майчиния комплекс: „Последствията от майчиния комплекс се различават в зависимост от това, дали той се проявява при син или дъщеря. Типичните ефекти при сина са хомосексуалност и донжуанство, а понякога и импотентност. При хомосексуалността цялата хетеросексуалност на сина е свързана с майката в една несъзнавана форма.“[55] Вилхелм Щекел също пише по въпроса за хомосексуалността, но за разлика от Фройд не признава обичайните теории за конституционалния характер на ориентацията. Щекел смята, че хомосексуалността е невроза и се корени в миналото на хората с този тип ориентация и като причина дава омраза към майката, която може да бъде скрита под интензивна привързаност към нея. Той открива, че много от хомосексуалните са отглеждани, възпитавани и наказвани само от жени, при което развиват дълбок страх от тях.[56]. И по-нататък Щекел смята, че зад страха от жената се крие един по-общ страх от живота.[57] Карл Абрахам смята, че женския кастрационен комплекс може да доведе до хомосексуалност сред жените като подчертава, че такива жени биха били в мъжката роля в отношенията си.[58] Шандор Ференци пък въвежда понятията „активна“ и „пасивна“ хомоеротика. Според него пасивният хомосексуален се чувства като жена и търси зрели и силни мъже, а активният се чувства като мъж и търси младежи с женствени черти. Според него пасивните хомосексуални в повечето случаи са натрапливи невротици, което идва от това, че тяхната способност за отдаване е била нарушена при предходна фаза на развитието им.[59] Той нарича пасивните хомосексуални „субектни хомоеротици“, а активните „обектни хомоеротици“.[60] Хелене Дойч поставя главно ударение върху женската хомосексуалност. Според нея връзката както при хомосексуалните мъже, така и при жените имитира връзката мъж-жена, а също така и отношенията майка-дете, при които има симбиоза, която се появява и в отношенията между хомосексуалните жени. Според нея причините не се крият само в един лош баща, но и в провал в отношенията с майката, при което момичето остава с един „копнеж по нея“, който се удовлетворява във връзка с друга жена.[61] Медард Бос, битиен аналитик, причислява хомосексуалността към перверзиите и смята, че те (перверзиите) са изява на „страхово-мрачно-отчаяно битие-в.света, на което поради биографични мотиви, е отказан опитът от сливането с половия партньор“.[62]

Съвременната западна психология подлага методите и теориите на класическата психоанализа на ревизия и критика.[63] Съвременни психоаналитици, като Ричард Исай, не само изоставят патологичната лексика на предшествениците си, но и преосмислят някои от теоретичните им построения.

Няма научно издържани доказателства, че каквито и да било ефекти от средата, като възпитание или образование, са отговорни за развитието на нетипична сексуална ориентация (бисексуалност, хомосексуалност).[64][65]

Хомосексуално поведение при животните[редактиране | edit source]

Рой и Сайло са два мъжки пингвина в партньорство, отглеждани в Ню Йоркската зоологическа градина, които подобно на тези на картината са с международна известност, когато след като стават двойка, на мъжките е дадено яйце, което не е имало кой да го мъти и те го отглеждат като здраво женско пингвинче на име Танго.[66]

Хомосексуално поведение се наблюдава и е налично и у животните, особено у онези видове, които водят социален начин на живот, в частност морските птици и бозайниците, маймуните и човекоподобните маймуни. Такова поведение е наблюдавано при около 1 500 вида, за 500 от които е добре документирано.[67][68]

Жанет Ман, професор по биология в Джорджтаунския университет във Вашингтон, САЩ, е сред специалистите занимавали се с теории за хомосексуалното поведение у животните, по-специално у делфините. Според нея този тип поведение е еволюционно предимство, минимизиращо вътрешновидовата агресия, особено сред мъжките индивиди.

Някои учени смятат че хомосексуалното поведение при животните може да бъде променено. Към настоящия момент се провеждат научни експерименти за промяна на сексуалната ориентация на хомосексуални овце.[69]

Според изследователя Брус Бейгъмил "животинското царство [прави секс] в много по-голяма сексуална многообразност - включително хомосексуална, бисексуални и нерепродуктивен секс, отколкото научната общност и обществото като цяло са били преди склонни да приемат." [70]

Възгледи върху хомосексуалността[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

В миналото, особено Средновековието[71], е бил широко разпространен възгледът, че хомосексуалността представлява отклонение от нормата. Сред най-ранните причини за това е негативното отношение на някои християнските конфесии към него. По-късно е бил добавен възгледът, че тъй като хомосексуалните контакти не водят до създаване на поколение, хомосексуалността води до липса на поколение, не се предава, и по тази причина няма как да е естествена.

20 век[редактиране | edit source]

Повечето изследователи смятат, че няма рязко разграничение между хомосексуални и хетеросексуални индивиди, и че всеки човек притежава в някакво процентно съотношение и двата вида наклонност (още от Фройд, който казва, че всеки е бисексуален).

През 1973 г., Американската асоциация по психиатрия изключва хомосексуалността като вид психическо заболяване от своето Диагностично и статистическо ръководство за психическите разстройства (DSM). В своя етически кодекс, Американската психологична асоциация забранява и третира като неетични опити за промяна на сексуалната ориентация чрез психологични средства. Американската академия по педиатрия препоръчва на детските лекари да следят сексуалното развитие на юношите, с оглед да се предотврати вредата от неправилно и дискриминационно отношение спрямо хомосексулани подрастващи. Целта е хомосексуалните младежи да получават разбиране, подкрепа и адекватно образование за сексуалността и сексуалното здраве. Подобно на Американската психологична асоциация, академията по педиатрия изтъква вредата от опити за промяна на сексуалната ориентация.

През 1991 г. Световната здравна организация също премахва хомосексуалността от Международната статистическа класификация на заболяванията и свързаните здравни проблеми (ICD-10).

Емпиризъм или биогенетизъм[редактиране | edit source]

Виж статията Емпиризъм или биогенетизъм.

Някои организации и групи, най-често хомофобски, или изповядващи виждания, които заклеймяват хомосексуалността, често поддържат тезата, че хомосексуалността е въпрос на избор на индивида, или е вид заболяване. Много от тях се аргументират с довода, че хомосексуалността няма как да се предаде по наследство (виж по-горе), и по тази причина няма как да е естествена.

На противоположната позиция застават правозащитни организации и групи, като организации по защита на човешките права, на малцинствата или конкретно на правата на ЛГБТ общностите. Те поддържат позицията, че при хомосексуалността няма елемент на избор от страна на индивида и че сексуалната ориентация е изцяло вродена. Вероятно тази позиция в някаква степен е породена и като реакция на предишната.

По тези причини, въпросът дали хомосексуалността е вродена или придобита често се свързва с отношението към хомосексуалните. Съответно, той често се политизира, и отношението към него сред пряко ангажирани хора или групи може да бъде пристрастно.

Възгледът, че сексуалността на всеки човек е негово право на избор, премахва връзката на научния спор „вродена или придобита“ с отношението към хомосексуалните индивиди и намалява политизирането на въпроса.

Данни от изследвания[редактиране | edit source]

Генетични изследвания[редактиране | edit source]

От 70-те години на 20век и досега за изясняване формирането на сексуалната ориентация се правят изследвания свързани с унаследимостта, тоест генетични изследвания. Много често това е свързано и с изследвания върху близнаци. В „Генетично изследване на мъжката сексуална ориентация“ на Дж. Майкъл Бейли и Ричард Пилард от 1991 г., биват анкетирани хомосексуални мъже и техните братя — еднояйчни, двуяйчни близнаци и неблизнаци. Оказва се, че и двамата братя са хомосексуални при 52% от еднояйчните близнаци, при 22% от двуяйчните, при 9,2% от неблизнаците и при 11% от доведените (некръвни) братя. При подобни изследвания сред жени делът на сестри със съвпадаща хомосексуална ориентация е както следва: 48% при еднояйчните близначки, 16% при двуяйчните, 14% при неблизначките, 6% при некръвните сестри.

Хомосексуално поведение може да се предизвика у животни в лабораторията по няколко начина. Например, хомосексуални мъжки мишки могат да бъдат създадени, като се подложи на физиологичен стрес майката по време на бременността. Неотдавна учени създадоха чрез генно инженерство хомосексуални плодови мушици, като имплантираха в тях ген, чиято мутация в дивата природа се знаеше, че е свързана с хомосексуално поведение. По-горните изследвания показват, че хомосексуалността при лабораторните животни може да се предизвика както от генетични, така и от външни фактори по време на вътреутробното развитие.

Сравнителни изследвания на генома на хетеросексуални и хомосексуални мъже сочи към няколко региона, по които те може би се различават: сегмента Xq28, локуса D7S798 в сегмента 7q36, и локуса D8S505 в сегмента 8p12. Тези находки все още се нуждаят от потвърждаване от други източници.

Изследвания на мозъчната активност[редактиране | edit source]

Други изследвания се концентрират върху активността на различните мозъчните дялове. Еднозначността на тези изследвания се оспорва от други, които показват, че при известен процент хетеросексуални лица мозъчните структури и/или тип активност са както при хомосексуалните и/или транссексуалните лица. На тази база някои изследователи предполагат, че вероятно сексуалността на човека се определя не само от структурата и активността на мозъка, но и от други фактори.

Полова идентичност[редактиране | edit source]

Изследвания на детското развитие показват, че проявите на признаци на хомосексуално полово поведение и по-точно нетипична социополова идентичност в ранна възраст у децата са до известна степен свързани с хомосексуална ориентация след настъпването на пубертета. Не всички малки момчета, които проявяват традиционно женствено поведение, както и не всички малки момичета, които имат по-скоро мъжко поведение стават хомосексуални. От друга страна, над 2/3 от хомосексуалните мъже имат спомени да са проявявали нетипична социополова идентичност и женствено поведение в ранна възраст.

Дактилосоксопия[редактиране | edit source]

Дактилоскопски изследвания (сравняване на пръстови отпечатъци) сочат, че значителен процент хомосексуални мъже се различават от хетеросексуалните мъже по начин, който наподобява различията между хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже.

Антропологични изследвания[редактиране | edit source]

При някои култури от Карибския регион, при които е прието момчетата да бъдат обличани и възпитавани до началото на пубертета като момичета; истинският им пол им се съобщава едва тогава. Отбелязано е, че между 40 и 50% от така възпитаните момчета, отказват да приемат „смяната на пола“ и продължават да смятат себе си за жени. С израстването и промененото отношение на околните този процент намялява, за да достигне около 20 годишна възраст около 15%.

Библиография[редактиране | edit source]

На английски[редактиране | edit source]

  • American Psychological Association. (2008). Answers to your questions: For a better understanding of sexual orientation and homosexuality. Washington, DC: Author. Достъпно на адрес www.apa.org/topics/sorientation.pdf или http://www.apa.org/helpcenter/sexual-orientation.aspx. Достъпно на български на адрес http://stalik.wordpress.com/statii/homoseksualnost-oxford-university-press/
  • American Psychological Association. (2012). Guidelines for psychological practice with lesbian, gay, and bisexual clients. American Psychologist, Vol 67(1), pp. 10-42. doi:10.1037/a0024659
  • Herek, G.M. (2010). Homosexuality. In I. Weiner & W. Craighead (Eds.), The Corsini encyclopedia of psychology (Vol. 2, pp. 774-6). Hoboken, N.J: Wiley. ISBN 0470170263
  • Institute of Medicine. (2011). The Health of Lesbian, Gay, Bisexual, and Transgender People: Building a Foundation for Better Understanding. Washington, DC: National Academies Press. ISBN 0309210615

Бележки[редактиране | edit source]

  1. American Psychological Association (2008)
  2. Herek (2010), стр. 774.
  3. Institute of Medicine (2011), стр. 27-8.
  4. "Основна тенденция в лексикалната система през последните две-три десетилетия си остава бурното количествено и качествено обновление на речниковия фонд във всичките му сфери. Този процес се извършва по три основни начина – чрез активизиране на словообразуването, чрез образно преосмисляне или възраждане на съществуваща лексика и, не на последно място, чрез заемане на чужди думи". [1]
  5. http://liternet.bg/publish13/d_blagoeva/neologizmite.htm
  6. Тодор Бостанджиев. Сексология. Второ поправено и допълнено издание, С. 2004 ISBN 954-649-656-1
  7. Хомосексуалност и психично здраве, Българска психиатрична асоциация, С. 2001
  8. Милена Кирова, Удоволствието от удоволствието или "женският" еротизъм като парадигма на постмодерното знание в Словото
  9. ((bg)) Панайотов, Станимир. Капаните на езика или какво значи ЛГБТ?. // www.Bulgaria.Indymedia.org, 01.02.2005. Посетен на 23.10.2012. На езиково ниво, само хомосексуалността притежава този двоен статус: на предикативна/субстантивна (или прилагателна/съществителна) употреба (съответно хомосексуален/хомосексуалист; хомосексуализъм/хомосексуалност). За отбелязване е, че няма хетеросексуалист или хетеросексуализъм.
  10. Case No. S147999 in the Supreme Court of the State of California, In re Marriage Cases Judicial Council Coordination Proceeding No. 4365, Application for leave to file brief amici curiae in support of the parties challenging the marriage exclusion, and brief amici curiae of the American Psychological Association, California Psychological Association, American Psychiatric Association, National Association of Social Workers, and National Association of Social Workers, California Chapter in support of the parties challenging the marriage exclusion
  11. Франсоа Шаму. „Гръцката цивилизация“. София, 1979, стр.245.
  12. Sacks, David. Encyclopedia of the Ancient Greek World. Constable and Co., 1995. ISBN 0094752702., p. 16
  13. Worthington, Ian. Alexander the Great. Routledge, 2003. ISBN 0415291879., p. 159
  14. Crompton, Louis. (2002). Plato. In: glbtq: An Encyclopedia of Gay, Lesbian, Bisexual, Transgender, and Queer Culture. www.glbtq.com/literature/plato.html
  15. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/28279/Antinous
  16. Hubbard, Thomas K.. Homosexuality in Greece and Rome: a sourcebook of basic documents. University of California Press, 2003. ISBN 0520223810., p. 372.
  17. della Chiesa, Angela Ottino (1967). The Complete Paintings of Leonardo da Vinci. p. 83.
  18. Michael Rocke, Forbidden Friendships epigraph, p. 148 & N120 p.298
  19. "Michelangelo", The New Encyclopaedia Britannica, Macropaedia, Volume 24, page 58, 1991.
  20. Alfred Kinsey, Wardell Pomeroy and Clyde Martin. Sexual Behaviour in the Human Male. Philadelphia, W.B. Saunders, 1948, стр. 656
  21. ibid., стр. 651
  22. http://www.bbt.tv/news.php?item.5580.1
  23. Prop. 8: Gay-marriage ban unconstitutional, court rules. // latimes.com. 2012-02-07. Посетен на 2011-02-07.
  24. Върховният съд в Индия върна забраната на секса между хомосексуални, [[Дневник (2001-2011)|], 11 декември 2013 г.]
  25. SHYAMANTHA, ASOKAN. India's Supreme Court turns the clock back with gay sex ban. // reuters, 11 декември 2013 г.. Посетен на 6 февруари 2014 г..
  26. Sonia Gandhi. Full text of Sonia Gandhi's statement on SC order on Section 377. // 12 декември 2013 г.. Посетен на 6 февруари 2014 г..
  27. Изследване на Български хелзинкски комитет: Българско и международно законодателство, свързано с хомосексуалните лица -3
  28. Жак Постел (ред.). Речник по психиатрия и клинична психопатология. Плевен: ЕА, 2000. ISBN 954-450-117-7
  29. Franklin D. Jones and Ronald J. Koshes. Homosexuality and the military. American Journal on Psychiatry, (1995) 152:16-21, цитирано в Francis Mark Mondimore, M.D. A Natural History of Homosexuality. 1996
  30. Stephen O. Murray. Homosexualities. University Of Chicago Press, 2002. ISBN 0226551954
  31. David Halperin. One Hundred Years of Homosexuality. Diacritics (Summer 1986): 39
  32. а б в Мондаймър, Ф.М. Истината за хомосексуалността. София: Планета-3, 2002.
  33. What Causes a Person To Have a Particular Sexual Orientation? в страницата на Американската асоциация по психология
  34. Lawrence J. Hatterer, M.D. Homosexuality. В: Raymond J. Corsini. Concise Encyclopedia of Psychology. John Wiley & Sons Inc, 1987. 1998. ISBN 0471010685
  35. Eric Vilain. Genetics of Sexual Development. Annual Review of Sex Research, 2000;11:1-25.
  36. Glenn Wilson and Qazi Rahman. Born Gay. Peter Owen Publishers, 2005. ISBN 0720612233 (вж. глава 5)
  37. Anke A. Ehrhardt et al. Sexual orientation after prenatal exposure to exogenous estrogen. Archives of Sexual Behavior 14 (1985): стр. 57-77
  38. Linda Titus-Ernstoff et al. Psychosexual characteristics of men and women exposed prenatally to diethylstilbestrol. Epidemiology, 2003 14(2):155-60
  39. Simon Le Vay. A difference in hypothalamic structure between homosexual and heterosexual men. Science, 30 август 1991; 253(5023):1034-7.
  40. William Bynea, Mitchell S. Lasco et al. The interstitial nuclei of the human anterior hypothalamus: an investigation of sexual variation in volume and cell size, number and density. Brain Research, 2000 Feb 21;856(1-2):254-8.
  41. David Nimmons. Sex and the brain. Discover, 1994, стр. 64-71
  42. Charles E. Roselli, Kay Larkin et al. The Volume of a Sexually Dimorphic Nucleus in the Ovine Medial Preoptic Area/Anterior Hypothalamus Varies with Sexual Partner Preference.
  43. Laura S. Allen and Roger A. Gorski. Sexual orientation and the size of the anterior commissure in the human brain. Proceedings of the National Academy of Sciences of the U.S.A., vol. 89, pp. 7199-7202, August 1992
  44. Stop discrimination against homosexual men and women. // World Health Organisation — Europe, 2011-05-17. Посетен на 2012-03-08.
  45. Alfred C. Kinsey, Sexual Behavior in the Human Male, 1948, ISBN 0-7216-5445-2(o.p.), ISBN 0-253-33412-8(reprint).
  46. Alfred C. Kinsey, Sexual Behavior in the Human Female, 1953, ISBN 0-7216-5450-9(o.p.), ISBN 0-671-78615-6(o.p. pbk.), ISBN 0-253-33411-X(reprint).
  47. Answers to Your Questions About Sexual Orientation and Homosexuality, American Psychological Association
  48. Жак Кораз. Хомосексуалността. София: Издателство „Одри“, 2000. ISBN 954-9904-20-2 (онлайн версия)
  49. Действа ли терапията за промяна на хомо- в хетеросексуални? във „Въпроси и отговори за сексуалната ориентация и хомосексуалността“ на Американската асоциация по психология(оригинален текст)
  50. Йозеф Ратнер. Психоанализа. Класиците. София: Кибеа, 2003, стр 19
  51. Зигмунд Фройд. Психология на сексуалността. София: Христо Ботев, 1991, стр. 22: „Такива лица се наричат хомосексуални, или по-добре инвертирани, а самият факт - инверсия.“
  52. Зигмунд Фройд. Психология на сексуалността. София: Христо Ботев, 1991, стр. 22
  53. Зигмунд Фройд. Психология на сексуалността. София: Христо Ботев, София, 1991, стр. 31, бележка под линия, допълнение към настоящия труд направено от Фройд през 1910: „Макар и да не се изясни досега напълно произхода на инверсията, психоанализата разкри, все пак психичния механизъм на нейното възникване.... Във всички изследвани случаи ние установихме, че по-късно инвертираните в първите години на своето детство прекарват една фаза на много интензивно фиксиране върху жената (най-вече върху майката), след чието преодоляване се идентифицират с жената и избират самите себе си за сексуален обект, т. е. под влияние на нарцисизма търсят млади или приличащи на тях мъже, които те искат да обичат така както ги е обичала майка им.“
  54. Зигмунд Фройд. Психология на сексуалността. София: Христо Ботев, София, 1991, стр. 32, бележка под линия.
  55. Карл Юнг. Избрано. Книга втора. Евразия-Абагар, 1993, стр. 209
  56. Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, Кибеа, 2003, стр 93
  57. Йозеф Ратнер. Психоанализа. Класиците. София: Кибеа, 2003, стр 94
  58. Йозеф Ратнер. Психоанализа. Класиците. София: Кибеа, 2003, стр 106
  59. Йозеф Ратнер. Психоанализа. Класиците. София: Кибеа, 2003, стр. 151
  60. Йозеф Ратнер. Психоанализа. Класиците. София: Кибеа, 2003, стр. 151
  61. Йозеф Ратнер. Психоанализа. Класиците. София: Кибеа, 2003, стр. 223
  62. Йозеф Ратнер. Психоанализа. Класиците. София: Кибеа, 2003, стр. 572
  63. Дрешер, Джак. Психоанализа и хомосексуалност в постмодерното хилядолетие. (Превод на български) (В оригинал на английски)
  64. Savic, I., Garcia-Falgueras, A., & Swaab, D.F. (2010). Sexual differentiation of the human brain in relation to gender identity and sexual orientation. В Savic, I. (ed.), Sex Differences in the Human Brain, Their Underpinnings and Implications (pp. 41-62). New York, NY: Elsevier B.V. ISBN 978-0-444-53630-3
  65. Rahman, Q. (2005). The neurodevelopment of human sexual orientation. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 29(7), pp. 1057–1066. doi:10.1016/j.neubiorev.2005.03.002
  66. Love That Dare Not Squeak Its Name
  67. Bruce Bagemihl, Biological Exuberance: Animal Homosexuality and Natural Diversity, St. Martin's Press, 1999; ISBN 0312192398
  68. Harrold, Max. Biological Exuberance: Animal Homosexuality and Natural Diversity. // The Advocate, reprinted in Highbeam Encyclopedia, 1999-02-16. Посетен на 2007-09-10.
  69. ((ru)) [2]
  70. Нов поглед върху хомосексуалността в природата (A New Look At Homosexuality in Nature), статия върху книгата на Брус Бейгъмил Biological Exuberance: Animal Homosexuality and Natural Diversity‎
  71. Мишел Фуко, История на сексуалността
  • Статията в секциите Сексуалност и джендър идентичност, както и Хомосексуалност при животните, е отчасти превод на английската статия homosexuality от 11 октомври 2009.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Български

Библиография

Законодателство

Религия и хомосексуалност

Чужди[редактиране | edit source]

Английски
Испански
Немски
Френски
Италиански