Педерастия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Педерастията е вид хомосексуално отношение, при което единият партньор е зрял мъж, а другият - юноша. Терминът е използван още в Древна Гърция и идва от старогръцкото paidos (момче) и erastea (копнеж, желание).

Педерастията представлявала обществена норма в множество древни и средновековни култури (пр. в Древна Гърция, Древен Рим, Япония, Китай, Малайзия), а в някои от тях била и единствената допустима проява на хомосексуалност. В тези общества хомосексуалните отношения между равностойни по възраст и социално положение мъже били осъдителни.

Педерастията, обаче, не е педофилия, понеже юношата задължително трябвало да е полово съзрял и можел да бъде въвлечен в подобно отношение само по негово собствено желание.

Педерастичният характер на еднополовите връзки е основната разлика между хомосексуалните отношения в историята и в съвремието. Днес за мнозинството от хомосексуалните мъже, сексуалните контакти с непълнолетни момчета са нежелани и недопустими. Съвременните хомосексуални отношения включват възрастово и социално равнопоставени мъже.

Социални аспекти[редактиране | edit source]

В някои дорийски полиси в Древна Елада като Спарта, Крит и Тива педерастичните връзки имали характер на наставничество. Те били контролирани и уредени от държавата, както доказва наличието на закони в тази област. Също така са били одобрявани и от религиозните институции, тъй като присъствали в древногръцката религия.

Исторически и митографски сведения сочат, че връзката трябвало да бъде одобрена от бащата на момчето. Ксенофонт, например, пише в своя труд "Симпозиум": "Един благороден любовник не бива да крие нищо, което касае момчето, от бащата му".

Момчетата встъпвали във връзка с мъж веднага щом навлезели в полова зрялост.

Функцията на педерастичните връзки изглежда е била да се въведе младежът в обществото на зрелите мъже и да бъде запознат с поведението и отговорностите на възрастните. За тази цел се очаквало любовникът (erastes; в Спарта - eispnelas, т.е. вдъхновител) да напътства любимия си (eromenos; в Спарта - aites, т.е. слушател), да уреди и заплати за образованието му, да му предостави необходимите церемониални дарове при навършване на пълнолетие. Връзката между двамата трябвало да се основава на взаимна любов и желание (за разлика от връзката между мъж и жена), на редовни сексуални отношения, както и на сходните политическите интереси на двете фамилии. Връзките били изцяло открити и публични, и имали свое значение за социалниян статус на партньорите. Те ставали част от биографията на човека. Така например, спартанските историци винаги упоменавали, кой на кого е бил слушател и на кого - вдъхновител.

За семейството на младежа отношенията му с влиятелен възрастен мъж била от особено значение, тъй като предоставяла важни обществени връзки. По тази причина момчетата с много обожатели често сменяли любовниците си, като след сключване на брак, запазвали близки контакти с всички бивши партньори.

Педерастията била идеализирана форма на възрастово обусловен хомоеротизъм, чиито по-малко идилични проявления били проституцията и сексът със собствените момчета-роби. Някои хомосексуални практики, обаче, били абсолютно забранени. Така, например, забранено било роб да прониква пълноправен гражданин, както и да се плаща на свободни юноши за секс.

Много често връзките се разпадали, а за съответните момчета се казвало, че: "не мразят друг повече от онзи, който бил техен любовник".

Образователни аспекти[редактиране | edit source]

Относно критската традиция, историкът Ефор обяснява, че любовникът отвеждал любимия си в планините, където в продължение на няколко месеца живеели заедно, ловувайки и пирувайки с приятелите си.

Различните митографски материали предполагат и религиозно образование. Ученето да се кара бойна колесница е много често срещан символичен мотив в легендите. Аполон, пък, научава своя любим, Орфей, да свири на арфа. Зевс пък обучава Ганимед да сервира нектар, което също е мотив с религиозна конотация.

Според древногръцките представи, мъжкото семе било носител на знанието и мъдростта. Поради това, посредством сексуалния контакт, мъдростта на зрелия, улегнал и опитен мъж се предавала на още невъзмъжалото момче, подготвяйки го да встъпи в пълнолетие и да поеме съответните функции.

От обществено утвърдената педерастия, в Древна Елада, води началото си и институцията на педагога.

Исторически аспекти[редактиране | edit source]

Древните критяни, според историка Ефор, практикували архаична форма на педерастия, при която мъжът разигравал обредно отвличане на своя любим юноша, с одобрението на неговия баща. Изглежда тези обреди били извършвани само от аристократите; при навършване на пълнолетие, момчето бивало наричано kleinos (т.е. прославен) и се радвало на особен социален статус. Смята се, че от о-в Крит произхожда и митът за отвличането на младия Ганимед от бог Зевс, който бил влюбен в него.

В древногръцкия град Тива, друг известен център на педерастията, тази практика била съхранена в мита за зараждането на града. Според него Лай, един от митичните предци на тиванците, в ролята си на любовник предал бащата и насилил сина.

За разлика от Крит, в Спарта, в Атина и в другите градове-държави мъжът първо трябвало да спечели любовта на момчето, което желаел.

Предполага се, че държавата имала изгода от подобни връзки. Те действали силно мотивиращо и възспиращо на юношите, защото ако любимият извършел престъпление, отговорност се търсела и от любовника. На война любовниците воювали рамо до рамо, като всеки се опитвал да впечатли другия и да го пази. Затова се смятало, че армия от любовници би била непобедима, какъвто бил Свещеният отряд на Тива, съставен от 150 воини, всеки подпомаган от своя колесничар-любовник. Тираните се страхували от педерастичните двойки, защото свързаността между любовниците засенчвала подчинението пред владетеля. Неслучайно на атинските любовници Хармодий и Аристогитон се приписвало свалянето на тирана Хипий и установяването на демокрацията.

Други автори твърдят, че някои държави насърчавали педерастията с цел ограничаване на раждаемостта, насочвайки любовта и сексуалната енергия на гражданите си в непродуктивна насока.

По Римско време педерастията изгубила до голяма степен своето социално и образователно значение, и била възприемана като чисто сексуална проява. Общественото възприемане на педерастията намалявало и се засилвало в отделните периоди, достигайки своя последен зенит по времето на император Адриан, който обожествил своя любим Антиной, който загинал преждевременно.

Възходът на християнството довел до забраната на педерастичните отношения, които били възприемани като част от античната езическа култура.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]