Полова дискриминация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Половата дискриминация (известна още и като сексизъм) е комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и/или омраза към хората, насочена в зависимост от техният пол, но терминът може да се отнася и до принципното разделение на хората по този признак.

Според сексистките представи и предубеждения между половете има базови различия, които предопределят различна социална роля, различна сексуална свобода и различен правен статут за мъжете и жените. Тези теории могат да се отнасят до редица вярвания или модели на мислене:

  • убеждението, че единият пол е по-висш от другия;
  • бинарност в разбирането за половете: че всеки един човек принадлежи или към мъжкия или към женския пол, и не може да има никоя от характеристиките на другия;
  • произтичащата от горното идея за стереотипизиране на понятието за мъжественост (полова роля) за мъжете (пол) и стереотипизиране на понятието за женственост (полова роля) при жените (пол).
  • отношения като мизогинията (женомразство) и мизандрията (мъжемразството);

Сексисткото мислене в повечето случаи е насочено в полза на мъжкия пол [източник? (Поискан преди 11 дни)], но може да бъде и в обратна посока. Най-често се смята, че жените са по-добри от мъжете в някои дейности (напр. домакинство, отглеждане на деца, ръкоделие и др.), докато мъжете ги превъзхождат във всички останали области на живота. Като резултат от това на жените се отказва достъп до определени професии, а в някои държави — и въобще до образование, и социална изява.

На законово ниво развитите държави (предимно западни общества) полагат усилия да се борят със сексизмите чрез антидискриминитативни закони, особено по отношение на работното място, тъй като дори в тях, сексизмът е наличен на обществените сфери и социалните стереотипи.

Обобщение и обособяване[редактиране | edit source]

Сексизмът може да бъде обобщен като вид есенциализъм. Според идеите му отделният човек следва да бъде разглеждан и оценяван според общите характеристики на половата група, към която принадлежи, а не според собствените му способности, поведение и капацитет. В резултат, от всеки човек се очаква да се вписва напълно в една от двете полови категории — мъжка и женска. Така се обособяват няколко типа сексизъм — насочен срещу женския пол, насочен срещу мъжкия пол, насочен срещу интерсексуалността (хермафродитизма и псевдохермафродитизма), както и срещу транссексуалните. Всеки тип сексизъм има своя история и отговаря на различен тип нетърпимост.

Като есенциалистки, сексистките убеждения почиват на мнението, че хората могат да бъдат разбирани или съдени само въз основа характеристиките на групата, към която принадлежат — в случая според пола си. Тази идея води до заключението, че всички индивиди се „вмъкват“ в моделите изградени за двата пола и изключва концепцията на интерсексуалността, при която са налични първични полови белези и на двата пола. Освен това се стига до хомогенизиране на групите мъже и жени, като се отхвърля възможността за богата вариативност вътре във въпросните групи. Също така има мъже с хромозомен набор ХХ и жени с хромозобен набор XY, които генетично принадлежат на единия пол, но през време на ембрионалното развитие развиват първични полови белези на противоположния.

Макар че в повечето западни държави половата дискриминация е обявена за противозаконна, почти всички държави по света все още имат закони, които дават или отнемат определени права, задължения и привилегии на единия или другия пол.

Полова дискриминация в рекламата[редактиране | edit source]

През септември 2008 Европейският парламент приема с мнозинство доклада на шведката Ева-Брит Свенсон (евросоциалист), за премахване на сексистките стереотипи в рекламата. Докладът настоява за премахването от учебници, играчки и телевизионни игри, Интернет, ТВ реклами на послания, които изразяват полови стереотипи и не зачитат човешкото достойнство. Предложението на депутатката Свенсон обаче няма задължителен характер. [1]

Сексизъм в езика[редактиране | edit source]

Сексизъм в езика, това е полово неравенство, форсирано от езика (виж речеви актове) или което е закодирано, семантизирано в езика (или и двете). Във втория тип сексизмът може да се проявява като игнориране или пренебрежение на жените, в определени дефиниции или неодобрения/осъждания към жените, които нараняват психически или материално. [2]

Примери[редактиране | edit source]

Пример за сексизъм е изказването на народния представител Кирил Добрев[3], относно твърденията, че жена ще е следващият лидер на БСП, които Добрев коментира с думите "Аз жените ги предпочитам за други работи".

Източници[редактиране | edit source]

  1. Сексизъм или социо-културен булгар модел?, CW, 6 юли 2009
  2. Joyce Penfield, Women and language in transition, SUNY Press, 1987, ISBN 088706485X, стр. 3
  3. Кирил Добрев: Жена начело на БСП? Жените ги предпочитам за други работиOffnews, 7 юли 2014 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Линковете се отнасят до организации и закони в САЩ