Пол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Полът е понятие в биологията, според, което група индивиди от даден биологичен вид, имащ възможност за полово размножаване, чрез специализацията в производството на определен вид полови клетки. Половете обикновено са два - мъжки и женски, като междуполовите биологични характеристики на половите жлези, половата физиология и/или ДНК полова хромозома се наричат хермафродитизъм.

Навлизане на сперматозоид в яйцеклетка

Повечето видове висши животни се състоят от два пола — мъжки и женски. Произвежданите от тях полови клетки имат значителни морфологични и функционални разлики - мъжките могат да се придвижват активно, докато женските натрупват запас от хранителни вещества (вижте сперматогенеза и овогенеза).

Индивидите на много видове са обособени в 2 (а понякога и повече) пола, докато при други те са двуполови.

Цена на половото размножаване[редактиране | edit source]

Според учени-детерминисти при повечето видове, които се размножават полово, цената за отделния индивид е собствената му смърт. За да спечели конкурентната битка с останалите живи същества (паразити, хищници, съперници за ресурси), генетичната информация на всеки дълго живеещ вид трябва непрекъснато да се разбърква и обменя, а това разбъркаване става в момента на полово размножаване. Отделният индивид е програмиран да си намери полов партньор, да създаде успешно поколение и да умре — така или иначе генетичният му апарат ще стане жертва на паразити или ще бъде повреден от смъртоносни мутации. Единственият фактор, стимулиращ удължаването на живота на половия индивид, е необходимостта да създаде и евентуално да отгледа децата си.

Вътревидова конкуренция[редактиране | edit source]

Индивидите от един и същ пол се състезават помежду си, стремейки се да получат по-изгоден достъп до индивидите от другия пол.

Индивидите от различен пол, осъществяващи полов контакт и размножаване, се състезават кой да положи по-малко грижи за потомството, без да се намалеят съществено шансовете му за оцеляване.

Тези състезания вътре във вида пораждат различни еволюционни стратегии и са причина за възникването на половите различия.

Детерминиране на пола[редактиране | edit source]

Детерминирането на пола е биологичен феномен, който обуславя развитието на определен набор от признаци определящи пола при разделно половите организми. Най-общо детерминирането бива генетично, когато качеството и/или количеството на генетичния материал задава пола и негенетично, когато полът се определя от външни фактори.

Хромозомно детерминиране[редактиране | edit source]

XX/XY хромозомно детерминиране[редактиране | edit source]

XX/XY системата за детерминиране е най-познатата и добре изучена, тъй като е представена при хората. При тази система женските индивиди имат две еднакви полови хромозоми(XX), докато при мъжките те са две различни (XY). Някои видове (в това число човекът) имат гена SRY носен от Y хромозомата, който детерминира развитието на мъжки пол; при други (като винената мушица) присъствието на две X хромозоми детерминира развитието на женски пол. Половите хромозоми X и Y се различават както по форма така и по размер за разлика от автозомите и се наричат алозоми. XX/XY системата се открива в повечето бозайници както и при някои насекоми.

XX/X0 хромозомно детерминиране[редактиране | edit source]

При този частен случай на XY системата, женските имат две копия на половата хромозома (XX), а мъжките само едно (X0), като не се наблюдава втори вид полова хромозома (Y). С 0 се обозначава тази липса на Y хромозома. Тази система се открива при редица насекоми като скакалци, щурци и хлебарки. Интересен е случайят при нематода C. elegans, където мъжките имат една полова хромозома (X0); докато при две (XX) индивидите са хермафродити.

Рядко и при бозайниците се среща липса на Y хромозома. Такъв представител е бодливото плъхче амами (Tokudaia osimensis) (японски ендемит), като механизмът на половото детерминиране не е все още установен.[1]

ZW хромозомно детерминиране[редактиране | edit source]

ZW системата за детерминиране се среща при птиците някои насекоми и други организми. Тази система е подобна на XY системата, но тук женските индивиди имат две различни полови хромозоми(ZW), докато при мъжките те са еднакви (ZZ). При кокошките е установено, че ключова роля изпълнява генът DMRT1.[2]

Хаплодиплоидно детерминиране[редактиране | edit source]

Този начин на детерминиране се открива при насекомите от разред ципокрили, като мравки и пчели. Неоплодените яйца се развиват в хаплоидни мъжки индивиди. Дилоидните могат да се развият в женски, но и в стерилни мъжки. Така когато царицата се кръстоса с търтей, нейните дъщери споделят ¾ от нейния генетичен материал, а не ½ както при XY и ZW системите.

Негенетични системи за детерминиране[редактиране | edit source]

Съществуват множество други системи за детерминиране. При някои представители на влечуги като алигатори и някои костенурки полът се определя от температурата на инкубация на яйцето. Мъжките се развиват при по-ниска температура на инкубиране от женските, като критичната разлика в температурата може да е само 1–2°C. При някои охлюви се наблюдава смяна на пола, зрелите индивиди първоначално са мъжки, сле което се трансформират в женски. При тропичната риба клоун доминантният мъжки в групата става женска докато другите запазват пола си. При морския червей Bonellia viridis, ларвата се развива в мъжки индивид ако има физически контакт с женската и в женска ако съзрее свободно на морското дъно.

Полът при хората[редактиране | edit source]

Виж още Символика на пола. Социопол.

Жена и мъж

Половите белези зависят както от X и Y хромозомите, така и от конкурентното действие на гени, които са общи за двата пола. [3]

Нива на определение Жена Мъж
Биологични нива (Пол)
Основни полови характеристики (Пол)
Обичен брой полови хромозоми XX у хората XY у хората
Обичайни Полови органи яйчници тестиси
Обичайно преобладаващи полови хормони естроген, прогестроген тестостерон
Обичайна анатомия на вътрешните гениталии клитор, вагина, матка, фалопиеви тръби пещеристо тяло, уретра, простата, семенни мехурчета
Обичайна анатомия на външната гениталия glans clitoris, labia, vulva, clitoral hood, perineal urethra glans penis, scrotum, phallus, foreskin fused perineum
Вторични полови белези (пол) Бюст, мензис, тяло с формата на пясъчен часовник (8), относително по-ниска височина, относително повече подкожна мазнина Брада и телесно окосмяване, след пубертета - триъгълно тяло (▼), относително по-голяма височина, относително по-малко мазнина, по-плътен и дълбок глас
Обикновено и двата пола Окосмяване на пубиса, подмишниците Окосмяване на пубиса, подмишниците
Социопсихологични равнища (Род)
Обичайно приписван пол "Това е момиче" "Това е момче"
Обичайно приписван пол/род (Родът като граматическа категория) "Ти си момиче" "Ти си момче"
Обичайна полова идентичност "Аз съм момиче/жена" "Аз съм момче/мъж"
Обичайна социална полова роля (Родът тук като понятие в хуманитаристиката) женственост, социално поведение - съпруга, майка, домакиня, работеща (в демократичните общества) мъжественост - социално поведение - съпруг, баща, готвещ и домакинстващ (в модерните либерални общества), работещ
Биологично предполагаема сексуална ориентация (влечение към) андрофилия (мъже) гинофилия (жени)

Полов диморфизъм[редактиране | edit source]

Колхидски фазан, при който двата пола се различават по размер и окраска.

При много животни мъжките и женските екземпляри се различават по размер и външно устройство, като тези различия се означават като полов диморфизъм. Половият диморфизъм, често се асоциира с половия отбор — конкуренцията на индивиди от един пол за чифтосване с противоположния [4]. Така например, рогата при мъжките елени се използват за битки в отблъскване на съперници при борбата за женска.

В повечето случаи мъжките индивиди са с по-голям размер. При бозайниците с откроен полов диморфизъм, често се наблюдава полигиния и селекция на определени мъжки индивиди. При другите животни, като например насекомите и рибите, обикновено женските са с по-големи размери. Това се обяснява с преимуществото при производството на яйца, което изисква значително по-големи хранителни ресурси от производството на мъжки полови клетки и съответно по-големите женски биха имали възможност за продукция на повече яйца [5]. В много редки случаи разликите между половете са значителни, като мъжките паразитират по женската и са със значително по-малки размери.

При птиците, мъжките екземпляри са с богато на цветове оперение и имат редица приспособления за привличане на женската. Такива напримр са перата на мъжките пауни. Обикновено яркото и открояващо се оперение е значително неудобство за оцеляване, но се счита, че индивидите открояващия се външен вид са предпочитан партньор именно защотото са успели да оцелеят [6].

Половите различия при хората са най-вече в по-големите размери и значителното окосмяване при мъжете и наличието на гърди и широк ханш при жените.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Kuroiwa A, Handa S, Nishiyama C, Chiba E, Yamada F, Abe S, Matsuda Y (2011) Additional copies of CBX2 in the genomes of males of mammals lacking SRY, the Amami spiny rat (Tokudaia osimensis) and the Tokunoshima spiny rat (Tokudaia tokunoshimensis). Chromosome Res.
  2. Smith CA, Roeszler KN, Ohnesorg T, et al.. The avian Z-linked gene DMRT1 is required for male sex determination in the chicken. // Nature 461 (7261). September 2009. DOI:10.1038/nature08298. с. 267–71.
  3. Половите белези зависят от ген, не само от хромозомите Х или У
  4. Darwin C. The Descent of Man. Murray, London, 1871. ISBN 0801420857.
  5. Stuart-Smith J, Swain R, Stuart-Smith R, Wapstra E. Is fecundity the ultimate cause of female-biased size dimorphism in a dragon lizard?. // Journal of Zoology 273 (3). 2007. DOI:10.1111/j.1469-7998.2007.00324.x. с. 266–272.
  6. Zahavi, A. and Zahavi, A. (1997) The handicap principle: a missing piece of Darwin's puzzle. Oxford University Press. Oxford. ISBN 0-19-510035-2