Пчели
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия е за насекомите. За селото в Югоизточна България вижте Пчела (село).
| Пчели | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Osmia ribifloris |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Семейства | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Пчелите са група насекоми от разред Ципокрили, наброяващи над 20 хиляди вида. Голяма част от тях са опрашители на цветните растения. Характеризират се и интересна организация на семейството, като някои от тях живеят на малки групи от по десет, други – сами. В едно гнездо могат да съжителстват до 80 000 пчели.
Най-съществената особеност на гнездото са клетките, по-голямата част от които са свързани и образуват пита. Всяка клетка е с шестоъгълна форма. Тази форма е особено устойчива и за изграждането ѝ са необходими по-малко восък и енергия, отколкото за която и да е друга . В някои от клетките се съхранява храна-прашец и нектар от цветята. Тук нектарът се превръща в пчелен мед. Всички яйца се снасят от пчелата майка (царица). Тя снася по едно яйце във всяка клетка, а пчелите работнички се грижат за него.
Съдържание |
Обща характеристика [редактиране]
Днес броят на пчелите на Земята е около 20 хиляди вида. Срещат се на всички континенти с изключение на Антарктида. Пчелите са се приспособили да се хранят с нектар и полен. Нектарът е източник на енергия за насекомите, докато полена е източник на белтъчини и други ценни хранителни вещества. Притежават дълго хоботче, което се използва за изсмукване на нектара от цветните растения. Дългите антенки на главата са съставени от от 13 сегмента при мъжките и 12 при женските. Всички имат две двойки крила, задната двойка е по-малка от предната. Само сред представителите на няколко вида на единия пол или на индивиди от различни обществени групи крилата са малки и правят полета почти невъзможен. Голяма част от пчелите са слабо изучени. Дължината на тялото им варира от 2,1 mm при Trigona minima до 39 mm при Megachile pluto, обитаващ Индонезия.
Еволюция [редактиране]
Пчелите, подобно на мравките представляват специализирани форми на осите. Предшествениците на пчелите са оси от семейство Crabronidae, които представляват хищници хранещи се с други насекоми. Преминаването от хищен начин на живот към хранене с полен е станало възможно в резултат на консумация на насекоми опрашители, частично покрити с цветен прашец. С тях древните оси са хранели своите ларви. Подобен тип на еволюция претърпяват и ципокрилите от надсемейство Vespoidea. До неотдавна най-старите известни изкопаеми пчели са представителите от род Meliponini, Cretotrigona prisca открити в кехлибар в Ню Джърси. През 2006 г. нови доказателства разкриват, че най-древният представител на пчелите е изчезвалия днес вид Melittosphex burmensis. Доказателства за съществуването му датират от началото на Креда.[1] Смята се, че най-примитивните съвременни пчели са представителите на семейство Colletidae.
Най-ранните насекоми, опрашващи растенията, са бръмбарите. Пчелите обаче се оказват далеч по-ефективни в процеса на опрашване. Новото е, че те са се специализирали за опрашване едновременно с поведенчески и физически промени, които позволяват конкретно подобряването му. Смята се, че заедно с появата на пчелите се задвижва и процесът на адаптивна радиация сред Покритосеменните растения.
Организация на пчелното семейство [редактиране]
Пчелите представляват високоорганизирани насекоми. Те могат заедно да търсят храна, вода, жилище и заедно да се защитават от врагове. Пчелите заедно изграждат своето жилище, отглеждат потомството и майката. Младите работнички кърмят ларвите с пчелно млечице, по-възрастните се занимават със строежа на жилището. Причината за това е, че при младите са развити кърмилните жлези, а при по-възрастните се развиват восковидните. Пчелите на средна възраст изпълняват роля на санитари. Само най-възрастните пчели събират мед. Пчелата работничка за целия си живот произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед.
Анатомично устройство [редактиране]
| Анатомична схема на пчела | ||
 |
1 - език |
23 - тънко черво |
Класификация [редактиране]
- Семейство Heterogynaidae Nagy, 1969
- Семейство Ampulicidae Shuckard, 1840
- Подсемейство Ampulicinae Shuckard, 1840
- Семейство Sphecidae Latreille, 1802 - Риещи оси
- Подсемейство Chloriontinae Fernald, 1905
- Подсемейство Sceliphrinae Ashmead, 1899
- Подсемейство Stangeellinae Bohart and Menke, 1976
- Подсемейство Sphecinae Latreille, 1802
- Семейство Crabronidae Latreille, 1802
- Подсемейство Astatinae Lepeletier de Saint Fargeau, 1845
- Подсемейство Bembicinae Latreille, 1802
- Подсемейство Philanthinae Latreille, 1802
- Подсемейство Pemphredoninae Dahlbom, 1835
- Подсемейство Crabroninae Latreille, 1802
- Семейство Colletidae Lepeletier de Saint Fargeau, 1841
- Подсемейство Stenotritinae Cockerell, 1934 [2]
- Подсемейство Diphaglossinae Vachal, 1909
- Подсемейство Paracolletinae Cockerell, 1934
- Подсемейство Colletinae Lepeletier de Saint Fargeau, 1841
- Подсемейство Scraptrinae Ascher and Engel, subfamilia novum
- Подсемейство Hylaeinae Viereck, 1916
- Семейство Halictidae Thomson, 1869 [3]
- Подсемейство Rophitinae Schenck, 1866
- Подсемейство Nomiinae Robertson, 1904
- Подсемейство Nomioidinae Börner, 1919 [4]
- Подсемейство Halictinae Thomson, 1869
- Семейство Andrenidae Latreille, 1802
- Подсемейство Euherbstiinae Moure, 1950
- Подсемейство Andreninae Latreille, 1802
- Подсемейство Oxaeinae Ashmead, 1899
- Подсемейство Panurginae Leach, 1815
- Семейство Melittidae Schenck, 1860
- Подсемейство Meganomiinae Michener, 1981 [2]
- Подсемейство Macropidinae Robertson, 1904
- Подсемейство Melittinae Schenck, 1860
- Подсемейство Dasypodainae Börner, 1919 [2]
- Семейство Megachilidae Latreille, 1802
- Подсемейство Pararhophitinae Popov, 1949
- Подсемейство Fideliinae Cockerell, 1932
- Подсемейство Lithurginae Newman, 1834
- Подсемейство Megachilinae Latreille, 1802
- Семейство Apidae Latreille, 1802
- Подсемейство Xylocopinae Latreille, 1802
- Подсемейство Nomadinae Latreille, 1802
- Подсемейство Apinae Latreille, 1802
| Сравнителна таблица | ||
|---|---|---|
| Медоносна пчела | Земна пчела | |
 |
 |
|
| Цветове | има вариации, но обикновено кехлибарено-кафява с черни ивици video. // | жълта с черни ивици, понякога с червена "опашка" video. // |
| Горен пласт | космата (късо) | космата (дълго) |
| Размер | 1.3 cm (½ inch) | 2.5 cm (1 inch) или повече |
| Поведение | дружелюбна | дружелюбна[5] |
| Храна | нектар от цветя | |
| Жило | убива пчелата при употреба[6] | може да жили множество пъти |
| Болка при убождане по Скала на Шмит | 2.x | |
| Живот | на големи колонии, вертикални кошери | малки кухини в почвата |
Външни препратки [редактиране]
- Статии за отглеждане на пчелите, Agrosaveti.com
Източници [редактиране]
- ↑ Poinar GO, Danforth BN. A fossil bee from Early Cretaceous Burmese amber. // Science 314 (5799). October 2006. DOI:10.1126/science.1134103. с. 614.
- ↑ а б в Danforth 2006, considera Dasypodainae, Meganomiinae e Stenotritinae al rango di famiglie (rispettivamente Dasypodaidae, Meganomiidae e Stenotritidae)
- ↑ Danforth BN, Eardley C, Packer L, Walker K, Pauly A and Randrianambinintsoa FJ. Phylogeny of Halictidae with an emphasis on endemic African Halictinae. // Apidologie. 2008; 39: 86-101.
- ↑ Engel (2005) considera Nomioidinae come una tribù delle Halictinae, ma il loro status di sottofamiglia è oggi accertato - vedi nota precedente.
- ↑ Защитават се на рояк.
- ↑ При ужилване, жилото остава в жертвата, а самата пчела загива до няколко минути. По-принцип, пчелите жилят единствено при директна атака на кошера. Африканската пчела е по-агресивна от европейската, но пак единствено жили при нападение над кошера.
