Пчела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пчели)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за насекомите. За селото в Югоизточна България вижте Пчела (село).

Пчела
Общоприето наименование
Терминът « Пчела » се използва на български в няколко отделни таксона.
Osmia ribifloris bee.jpg
Osmia ribifloris
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
надразред: Endopterygota Покритокрили
разред: Hymenoptera Ципокрили
подразред: Apocrita
надсемейство: Apoidea
Парафилетична група
Включени групи Andrenidae
Apidae
Colletidae
Dasypodaidae
Halictidae
Megachilidae
Meganomiidae
Melittidae
Stenotritidae
Обхват на вкаменелости
албий – настояще, 100–0 Ma

Пчелите са монофилетична група летящи насекоми от разред Ципокрили, представена от седем до девет семейства[1], близкородствена на осите и мравките. Пчелите са насекоми участващи активно в опрашването на растенията и произвеждат пчелен восък. Характеризират се и интересна организация на семейството, като някои от тях живеят на малки групи от по десет, други – сами. В едно гнездо могат да съжителстват до 80 000 пчели. Пчелите наброяват над 20 хиляди вида и вероятно съществуват нови неописани за науката видове. Обитават целия свят с изключение на Антарктида, а местообитанията им са изключително разнообразни, но винаги са свързани с наличието на цъфтящи растения.

Пчелите са специализирани за хранене с нектар и прашец, като нектарът от от растенията служи основно като източник на енергия, а поленът е източник на протеин и други хранителни вещества за насекомите, включително и за ларвите. Пчелите имат дълъг хобот (представляващ видоизменен сложен език), който им дава възможност за получаване на нектар от цветовете. Те имат антени почти универсално съставени от 13 сегмента при мъжките и 12 при женските индивиди. Всички представители имат два чифта крила като задната двойка е по-малка от предната. При някои видове или полове крилата са сравнително къси, което прави полета труден или невъзможен, но няма безкрили пчели. Най-съществената особеност на гнездото са клетките, по-голямата част от които са свързани и образуват пита. Всяка клетка е с шестоъгълна форма. Тази форма е особено устойчива и за изграждането ѝ са необходими по-малко восък и енергия, отколкото за която и да е друга. В някои от клетките се съхранява храна-прашец и нектар от цветята. Тук нектарът се превръща в пчелен мед. Всички яйца се снасят от пчелата майка (царица). Тя снася по едно яйце във всяка клетка, а пчелите работнички се грижат за него.

Голяма част от пчелите са слабо изучени. Най-малките пчели са от вида Plebeia minima и са с дължина на тялото от около 2,1 mm[2]. Най-едрата пчела е индонезийската Megachile pluto, чиито женски представители достигат дължина до 39 mm[3]. Представителите на семейство Halictidae са най-често срещаните пчели в Северното полукълбо, въпреки че често се бъркат с оси или мухи. Най-изветният представител на семейството е медоносната пчела, която от древността се използва от хората с цел добив на пчелен мед.

Пчелите са естествена жертва на много видове птици и особено на пчелояда, а също и на видове придмехулници както и на стършели и водни кончета.

Еволюция[редактиране | edit source]

Пчелите, подобно на мравките представляват специализирани форми на осите. Предшествениците на пчелите са оси от семейство Crabronidae, които представляват хищници хранещи се с други насекоми. Преминаването от хищен начин на живот към хранене с полен е станало възможно в резултат на консумация на насекоми опрашители, частично покрити с цветен прашец. С тях древните оси са хранели своите ларви. Подобен тип на еволюция претърпяват и ципокрилите от надсемейство Vespoidea. До неотдавна най-старите известни изкопаеми пчели са представителите от род Meliponini, Cretotrigona prisca открити в кехлибар в Ню Джърси. През 2006 г. нови доказателства разкриват, че най-древният представител на пчелите е изчезвалия днес вид Melittosphex burmensis. Доказателства за съществуването му датират от началото на Креда.[4] Смята се, че най-примитивните съвременни пчели са представителите на семейство Colletidae.

Най-ранните насекоми, опрашващи растенията, са бръмбарите. Пчелите обаче се оказват далеч по-ефективни в процеса на опрашване. Новото е, че те са се специализирали за опрашване едновременно с поведенчески и физически промени, които позволяват конкретно подобряването му. Смята се, че заедно с появата на пчелите се задвижва и процесът на адаптивна радиация сред Покритосеменните растения.

Кладограма на връзките между отделните съвременни семейства пчели[5]:

Anthophila

Dasypodaidae





Meganomiidae



Melittidae






Apidae



Megachilidae





Andrenidae




Halictidae




Stenotritidae



Colletidae








Надсемейство Apoidea включва две групи: Anthophila, която включва всички семейства пчели и Sphecoidea (сфекоидни оси), които в предходни класификации са категоризирани като отделно надсемейство. От кемействата пчели най-многочислени са следните родове: Наибольшими по числу видов являются следующие роды пчёл[6]:


Организация на пчелното семейство[редактиране | edit source]

Пчелите представляват високоорганизирани насекоми. Те могат заедно да търсят храна, вода, жилище и заедно да се защитават от врагове. Пчелите заедно изграждат своето жилище, отглеждат потомството и майката.

Пчелното семейство включва:[7]

  • вътрешни пчели работнички („приемачки“) - това са млади пчели, които стоят само в гнездото. Те приемат и преработват нектара, изграждат питите, изхранват майката и кърмят ларвите с пчелно млечице, почистват килийките и извършват всички останали дейности в гнездото. Пчелата работничка за целия си живот произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед.
  • външни (възрастни) пчели - това са пчелите навършили 18-20 дена, които не се занимават с производство на мед, понеже са с развити восковидни жлези, докато при по-младите са развити кърмилните. Те се занимават с намиране на източниците на нектар и вода, събирането и пренасянето им до кошера.
    • пчели „разузнавачки“ - търсят нектар, ориентирайки се по цветовете, аромата, формата и размера на растенията, както и от шума който издават останалите пчели. След като открият нектар те вземат част от него и се връщат обратно в кошера, където чрез специфични действия съобщават на пчелите „събирачки“ за находището. Според движението им по питата разузнавачките съобщават за посоката и отдалечеността на находището, а чрез изпускане на част от нектара който са взели със себе си - за аромата.
    • пчели „събирачки“ - събират нектара и го доставят в кошера на пчелите „приемачки“, след което се връщат за нов товар. Средно на ден тези пчели извършват по 10 полета. Излитат рано сутрин и събират нектар до късно вечер, като в случаите в които не могат да се завърнат по светло остават да пренощуват върху цветовете, а на следващата сутрин се прибират в кошера. Ако температурите са прекалено високи те прекратяват събирането, понеже нектара се изпарява или става много гъст и негоден за тях.

Обикновено пчелите събират нектар, като летят на близки разстояния до 1,5-2 km, но са наблюдавани случаи, в които те са се отдалечавали на разстояния от 7-9 km и повече от жилището си. Скоростта, с която летят е около 50-60 km/h, а когато са натоварени - 25-40 km/h. Изпитват затруднения при прелитане над големи водни площи, като често когато са натоварени с нектар падат и се давят във водата.

Анатомично устройство[редактиране | edit source]

Анатомична схема на пчела
Schéma abeille-tag.svg

1 - език
2 -
3 - долна челюст
4 - Основни челюсти
5 - горна устна
6 - долна устна
7 - долночелюстна жлеза
8 - задна долночелюстна жлеза
9 - устна кухина
10 - хранително-сокова жлеза
11 - мозък
12 - прости очи
13 - гръдна слюнчена жлеза
14 - гръдни мускули
15 -
16 - предно крило
17 - задно крило
18 - сърце
19 -
20 - въздушна възглавница
21 - средно черво
22 - сърдечни клапи

23 - тънко черво
24 - жлеза за обонянието
25 - коремна жлеза
26 - фекален мехур
27 - aнус
28 - жило
29 - отровен мехур
30 - дъга на жилните канали
31 - отровни жлези
32 - малки жлези
33 - семенна торбичка
34 - восъчни жлези
35 - коремна жлеза
36 - коремче
37 -
38 -
39 - медено коремче
40 - главна артерия
41 - хранопровод
42 - нервна нишка
43 - челюст
44 - заден крак



Сравнителна таблица
Медоносна пчела Земна пчела
Honeybee small.png Bfraternus6867.jpg
Цветове има вариации, но обикновено кехлибарено-кафява с черни ивици video. // жълта с черни ивици, понякога с червена "опашка" video. //
Горен пласт космата (късо) космата (дълго)
Размер 1.3 cm (½ inch) 2.5 cm (1 inch) или повече
Поведение дружелюбна дружелюбна[8]
Храна нектар от цветя
Жило убива пчелата при употреба[9] може да жили множество пъти
Болка при убождане по Скала на Шмит 2.x  
Живот на големи колонии, вертикални кошери малки кухини в почвата

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Danforth BN, Sipes S, Fang J, Brady SG. The history of early bee diversification based on five genes plus morphology. // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 103 (41). October 2006. DOI:10.1073/pnas.0604033103. с. 15118–23.
  2. Gribodo, G. Note imenotterologiche. Nota. II. Nuovi generi e nuove specie di Imenotteri Antofili ed osservazioni sopra alcune specie giá conosciute (итал.) // Boll. Soc. Entomol. Ital.. — 1893. — Т. 25. — С. 248-287 [261].
  3. Messer, A. C. (1984). "Chalicodoma pluto: The World's Largest Bee Rediscovered Living Communally in Termite Nests (Hymenoptera: Megachilidae)". Journal of the Kansas Entomological Society 57 (1): 165–168. JSTOR 25084498.
  4. Poinar GO, Danforth BN. A fossil bee from Early Cretaceous Burmese amber. // Science 314 (5799). October 2006. DOI:10.1126/science.1134103. с. 614.
  5. Danforth B.N., Sipes S.J., Fang S. & Brady S.G.. The history of early bee diversification based on five genes plus morphology. PNAS 2006; 103(41): 15118-15123.
  6. Пчелите в сайта discoverlife.org
  7. Б. Първулов. Уроци по пчеларство. Земиздат, 2004. ISBN 9540504287. с. 108.
  8. Защитават се на рояк.
  9. При ужилване, жилото остава в жертвата, а самата пчела загива до няколко минути. По-принцип, пчелите жилят единствено при директна атака на кошера. Африканската пчела е по-агресивна от европейската, но пак единствено жили при нападение над кошера.