Пчела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пчели)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за насекомите. За селото в Югоизточна България вижте Пчела (село).

Пчела
Общоприето наименование
Терминът « Пчела » се използва на български в няколко отделни таксона.
Osmia ribifloris bee.jpg
Osmia ribifloris
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
надразред: Endopterygota Покритокрили
разред: Hymenoptera Ципокрили
подразред: Apocrita
надсемейство: Apoidea
Парафилетична група
Включени групи Andrenidae
Apidae
Colletidae
Dasypodaidae
Halictidae
Megachilidae
Meganomiidae
Melittidae
Stenotritidae
Обхват на вкаменелости
албий – настояще, 100–0 Ma

Пчелите са монофилетична група летящи насекоми от разред Ципокрили, представена от седем до девет семейства[1], близкородствена на осите и мравките. Пчелите са насекоми участващи активно в опрашването на растенията и произвеждат пчелен восък. Характеризират се и интересна организация на семейството, като някои от тях живеят на малки групи от по десет, други – сами. В едно гнездо могат да съжителстват до 80 000 пчели. Пчелите наброяват над 20 хиляди вида и вероятно съществуват нови неописани за науката видове. Обитават целия свят с изключение на Антарктида, а местообитанията им са изключително разнообразни, но винаги са свързани с наличието на цъфтящи растения.

Пчелите са специализирани за хранене с нектар и прашец, като нектарът от от растенията служи основно като източник на енергия, а поленът е източник на протеин и други хранителни вещества за насекомите, включително и за ларвите. Пчелите имат дълъг хобот (представляващ видоизменен сложен език), който им дава възможност за получаване на нектар от цветовете. Те имат антени почти универсално съставени от 13 сегмента при мъжките и 12 при женските индивиди. Всички представители имат два чифта крила като задната двойка е по-малка от предната. При някои видове или полове крилата са сравнително къси, което прави полета труден или невъзможен, но няма безкрили пчели. Най-съществената особеност на гнездото са клетките, по-голямата част от които са свързани и образуват пита. Всяка клетка е с шестоъгълна форма. Тази форма е особено устойчива и за изграждането ѝ са необходими по-малко восък и енергия, отколкото за която и да е друга. В някои от клетките се съхранява храна-прашец и нектар от цветята. Тук нектарът се превръща в пчелен мед. Всички яйца се снасят от пчелата майка (царица). Тя снася по едно яйце във всяка клетка, а пчелите работнички се грижат за него.

Голяма част от пчелите са слабо изучени. Най-малките пчели са от вида Plebeia minima и са с дължина на тялото от около 2,1 mm[2]. Най-едрата пчела е индонезийската Megachile pluto, чиито женски представители достигат дължина до 39 mm[3]. Представителите на семейство Halictidae са най-често срещаните пчели в Северното полукълбо, въпреки че често се бъркат с оси или мухи. Най-изветният представител на семейството е медоносната пчела, която от древността се използва от хората с цел добив на пчелен мед.

Пчелите са естествена жертва на много видове птици и особено на пчелояда, а също и на видове придмехулници както и на стършели и водни кончета.

Еволюция[редактиране | edit source]

Пчелите, подобно на мравките представляват специализирани форми на осите. Предшествениците на пчелите са оси от семейство Crabronidae, които представляват хищници хранещи се с други насекоми. Преминаването от хищен начин на живот към хранене с полен е станало възможно в резултат на консумация на насекоми опрашители, частично покрити с цветен прашец. С тях древните оси са хранели своите ларви. Подобен тип на еволюция претърпяват и ципокрилите от надсемейство Vespoidea. До неотдавна най-старите известни изкопаеми пчели са представителите от род Meliponini, Cretotrigona prisca открити в кехлибар в Ню Джърси. През 2006 г. нови доказателства разкриват, че най-древният представител на пчелите е изчезвалия днес вид Melittosphex burmensis. Доказателства за съществуването му датират от началото на Креда.[4] Смята се, че най-примитивните съвременни пчели са представителите на семейство Colletidae.

Най-ранните насекоми, опрашващи растенията, са бръмбарите. Пчелите обаче се оказват далеч по-ефективни в процеса на опрашване. Новото е, че те са се специализирали за опрашване едновременно с поведенчески и физически промени, които позволяват конкретно подобряването му. Смята се, че заедно с появата на пчелите се задвижва и процесът на адаптивна радиация сред Покритосеменните растения.

Кладограма на връзките между отделните съвременни семейства пчели[5]:

Anthophila

Dasypodaidae





Meganomiidae



Melittidae






Apidae



Megachilidae





Andrenidae




Halictidae




Stenotritidae



Colletidae








Надсемейство Apoidea включва две групи: Anthophila, която включва всички семейства пчели и Sphecoidea (сфекоидни оси), които в предходни класификации са категоризирани като отделно надсемейство. От семействата пчели най-многочислени са следните родове[6]:

Опрашители[редактиране | edit source]

Пчелите играят важна роля в опрашването на цъфтящите растения. Те биват най-многочислената група опрашители в екосистемите свързани с цъфтеж на растенията. В зависимост от текущите потребности пчелите могат да се концентрират над събирането само на нектар или само на прашец от растенията. И в двата случая обаче способстват за опрашването, но когато събират цветен прашец те биват по-ефективни опрашители.

При повечето видове насекоми тялото е покрито с множество електростатични власинки, по които се прикрепва прашеца. Периодично насекомото се почиства от полепналия прашец посредством четчица разположена на крачетата. Прашецът се сладира в специални торбички на задния чифт крайници. Някои от видовете са се специализирали в опрашването само на един вид растения, но повечето посещават цветове на различни видове. Някои растения произвеждат цветно масло към добива, на което са се специализирали няколко вида. Неголяма подгрупа пчели (Meliponini) са се приспособили към консумацията на мърша като това ги прави единствената група пчели, които не консумират растителни продукти. Събраните прашец и нектар се складират в пчелни килийки и се използват за хранене на ларвите и останалите членове от пчелното семейство.

Пчелите и особено доместицираните видове са много ценни опрашители на огромни площи засети с монокултури. В някои части на света е развито и подвижо пчеларство, при което земеделците наемат пчелни семейства, които да бъдат настанени в близост до засетите блокове с цъфтящи култури. Много видове диви пчели обитаващи местности в близост до обработваеми земеделски площи участват активно в опрашването на растенията.

При опрашването обаче пчелите могат да се превърнат в жертва на различни видове паякообразни, които стоят в засада в близост до цвета. При полета се пчелите се превръщат в жертва на много видове птици хранещи се с насекоми. Инсектицидните препарати, които се прилагат в срдата за борба с комарите могат да навредят на пчелите и пчелните семейства в близост до мястото на третиране. Същият е и ефекта в случаите, когато се третират земеделски култури срещу различни инсекти-вредители.

Развитието и състоянието на пчелното семейство е в пряка зависимост от намиращите се в района цъфтящи растения.

Организация на пчелното семейство[редактиране | edit source]

Пчелите представляват високоорганизирани насекоми. Те могат заедно да търсят храна, вода, жилище и заедно да се защитават от врагове. Пчелите заедно изграждат своето жилище, отглеждат потомството и майката.

Пчелното семейство включва:[7]

  • вътрешни пчели работнички („приемачки“) - това са млади пчели, които стоят само в гнездото. Те приемат и преработват нектара, изграждат питите, изхранват майката и кърмят ларвите с пчелно млечице, почистват килийките и извършват всички останали дейности в гнездото. Пчелата работничка за целия си живот произвежда около 1/12 чаена лъжичка мед.
  • външни (възрастни) пчели - това са пчелите навършили 18-20 дена, които не се занимават с производство на мед, понеже са с развити восковидни жлези, докато при по-младите са развити кърмилните. Те се занимават с намиране на източниците на нектар и вода, събирането и пренасянето им до кошера.
    • пчели „разузнавачки“ - търсят нектар, ориентирайки се по цветовете, аромата, формата и размера на растенията, както и от шума който издават останалите пчели. След като открият нектар те вземат част от него и се връщат обратно в кошера, където чрез специфични действия съобщават на пчелите „събирачки“ за находището. Според движението им по питата разузнавачките съобщават за посоката и отдалечеността на находището, а чрез изпускане на част от нектара който са взели със себе си - за аромата.
    • пчели „събирачки“ - събират нектара и го доставят в кошера на пчелите „приемачки“, след което се връщат за нов товар. Средно на ден тези пчели извършват по 10 полета. Излитат рано сутрин и събират нектар до късно вечер, като в случаите в които не могат да се завърнат по светло остават да пренощуват върху цветовете, а на следващата сутрин се прибират в кошера. Ако температурите са прекалено високи те прекратяват събирането, понеже нектара се изпарява или става много гъст и негоден за тях.

Обикновено пчелите събират нектар, като летят на близки разстояния до 1,5-2 km, но са наблюдавани случаи, в които те са се отдалечавали на разстояния от 7-9 km и повече от жилището си. Скоростта, с която летят е около 50-60 km/h, а когато са натоварени - 25-40 km/h. Изпитват затруднения при прелитане над големи водни площи, като често когато са натоварени с нектар падат и се давят във водата.

Анатомично устройство[редактиране | edit source]

Анатомична схема на пчела
Schéma abeille-tag.svg

1 - език
2 -
3 - долна челюст
4 - Основни челюсти
5 - горна устна
6 - долна устна
7 - долночелюстна жлеза
8 - задна долночелюстна жлеза
9 - устна кухина
10 - хранително-сокова жлеза
11 - мозък
12 - прости очи
13 - гръдна слюнчена жлеза
14 - гръдни мускули
15 -
16 - предно крило
17 - задно крило
18 - сърце
19 -
20 - въздушна възглавница
21 - средно черво
22 - сърдечни клапи

23 - тънко черво
24 - жлеза за обонянието
25 - коремна жлеза
26 - фекален мехур
27 - aнус
28 - жило
29 - отровен мехур
30 - дъга на жилните канали
31 - отровни жлези
32 - малки жлези
33 - семенна торбичка
34 - восъчни жлези
35 - коремна жлеза
36 - коремче
37 -
38 -
39 - медено коремче
40 - главна артерия
41 - хранопровод
42 - нервна нишка
43 - челюст
44 - заден крак



Сравнителна таблица
Медоносна пчела Земна пчела
Honeybee small.png Bfraternus6867.jpg
Цветове има вариации, но обикновено кехлибарено-кафява с черни ивици video. // жълта с черни ивици, понякога с червена "опашка" video. //
Горен пласт космата (късо) космата (дълго)
Размер 1.3 cm (½ inch) 2.5 cm (1 inch) или повече
Поведение дружелюбна дружелюбна[8]
Храна нектар от цветя
Жило убива пчелата при употреба[9] може да жили множество пъти
Болка при убождане по Скала на Шмит 2.x  
Живот на големи колонии, вертикални кошери малки кухини в почвата

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Danforth BN, Sipes S, Fang J, Brady SG. The history of early bee diversification based on five genes plus morphology. // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 103 (41). October 2006. DOI:10.1073/pnas.0604033103. с. 15118–23.
  2. Gribodo, G. Note imenotterologiche. Nota. II. Nuovi generi e nuove specie di Imenotteri Antofili ed osservazioni sopra alcune specie giá conosciute (итал.) // Boll. Soc. Entomol. Ital.. — 1893. — Т. 25. — С. 248-287 [261].
  3. Messer, A. C. (1984). "Chalicodoma pluto: The World's Largest Bee Rediscovered Living Communally in Termite Nests (Hymenoptera: Megachilidae)". Journal of the Kansas Entomological Society 57 (1): 165–168. JSTOR 25084498.
  4. Poinar GO, Danforth BN. A fossil bee from Early Cretaceous Burmese amber. // Science 314 (5799). October 2006. DOI:10.1126/science.1134103. с. 614.
  5. Danforth B.N., Sipes S.J., Fang S. & Brady S.G.. The history of early bee diversification based on five genes plus morphology. PNAS 2006; 103(41): 15118-15123.
  6. Пчелите в сайта discoverlife.org
  7. Б. Първулов. Уроци по пчеларство. Земиздат, 2004. ISBN 9540504287. с. 108.
  8. Защитават се на рояк.
  9. При ужилване, жилото остава в жертвата, а самата пчела загива до няколко минути. По-принцип, пчелите жилят единствено при директна атака на кошера. Африканската пчела е по-агресивна от европейската, но пак единствено жили при нападение над кошера.