Паякообразни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паякообразни
Haeckel Arachnida.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Ecdysozoa
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Chelicerata Хелицерови
клас: Arachnida Паякообразни
Научно наименование
Уикивидове Arachnida
G. Cuvier, 1812
Обхват на вкаменелости
лудфордий – настояще, 420–0 Ma[1]

Паякообразните (Arachnida) са клас безгръбначни трипластни животни от тип членестоноги. Тялото им е съставено от главогръд и коремче. Имат четири чифта крака, нямат антени.

Класът обединява над 60 000 вида. Представителите на класа са предимно хищници. Хранят се с насекоми и други малки животни. Голяма част са отровни, като отделят отрова от специални жлези, за да убият плячката или врага. Тялото на паякообразните се разделя на главогръд и коремче. Антените при тях липсват. Имат четири двойки крака. Други са паразити, от които една част пренасят болести. Обикновено снасят яйца, от които се излюпват недоразвити възрастни. Някои представители на този клас са:

Паякообразните са предимно сухоземни животни,но се срещат и водни обитатели.Едни от тях са свободни живеещи хищници , други са растителонядни,а трети паразитират по животните и човека.

Системи на паякообразните[редактиране | edit source]

Отделителната система се състои от малпигиеви съдове. Кръвоносната система е отворена, с тръбовидно сърце. Дихателна система — белодробни торбички или трахеи. Нервната система има главов и гръден ганглий, рядко коремна нервна верига. Полова система и развитие — могат да бъдат разделнополови:пряко развитие, само при кърлежите с метаморфоза.Повечето се грижат за поколението си.

Клас Паякообразни са разделнополови животни. Обикновено развитието е пряко, а при кърлежите е с метаморфоза.

Паякът кръстоносец — коремчето е значително по голямо от главогърда.В по долната му страна се намират паяжинни брадавички,в които се отварят каналчета на паяжинни нишки. При паяците храносмилането започва извънтелесно и завършва в храносмилателната система. Коремчето е от 11 сегмента, които са сраснали помежду си,а на главогръдът са 6. На коремчето има 2 чифта паяжинни брадавички, в които се намират паяжинни жлези. Секретът на паяжинните жлези се втвърдява при контакт с въздух. Уловената жертва на паяк-кръстоносец той оплита в паяжинна нишка и впръсква в нея отрова с хелицерите, а с основата на педипалпите — храносмилателни сокове. След време изсмуква полусмлените хранителни вещества. Тялото на паякообразните се състой от главогръд и коремче. Крайниците на главогръда са един чифт за хранене, два чифта за хващане на плячка и четири чифта за ходене. Общо са шест чифта. Паяците има паяжини брадавици на коремчето с които правят своите мрежи от пайжина. Тя им служи или за направата на пашкул за отгледане на малките си или за улавяне на храна.

Произход на думата „арахниди“[редактиране | edit source]

Думата „арахниди“ (буквално „потомци на Арахна“) произхожда от древногръцката митология: Според мита, смелата и непокорна тъкачка Арахна, уверена в своите умения, се осмелява да премери сили с богинята Атина Палада, известна като най-умелата тъкачка сред богините. Победата е присъдена на Атина, а Арахна е превърната в паяк, чийто потомци и до ден днешен висят на своята мрежа и непрестанно я тъкат. Дори и тези, които не плетат ловни мрежи, не извървяват и крачка без контролната нишка, влачена по земята, защото тя е нишката на живота им.

Учените нарекли с името на Арахна целия клас Паякообразни — Арахнида (Arachnida).

Представители[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. J. A. Dunlop. A trigonotarbid arachnid from the Upper Silurian of Shropshire. // Palaeontology 39 (3). September 1996. с. 605–614.

Вижте също[редактиране | edit source]