Водни кончета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Водни кончета
Dragonfly-(Elliotgoodrich).jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Ecdysozoa
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Palaeoptera Древнокрили
надразред: Odonatoptera
разред: Odonata Водни кончета
Научно наименование
Уикивидове Odonata
J.C. Fabricius, 1793
Подразреди
Обхват на вкаменелости
триас – настояще[1]

Водните кончета (Odonata) са разред хищни насекоми. Те са сравнително големи, с подвижна глава, големи фасетни очи, два чифта прозрачни крила, набраздени с жилки и издължено тяло. Срещат се в различни цветове, най-често червено, оранжево, жълто, зелено и синьо. Разредът наброява около 4 500 вида. В България се срещат около 70 от тях.[2] Едно от най-големите водни кончета е видът Megaloprepus caerulatus, чийто размах на крилете достига 19 cm при най-едрите мъжкари. Любопитно е, че през 1999 г. в България е открит нов вид водно конче, наречено по-късно „Български изумруд“ (Somatochlora borisii).

Класификация[редактиране | edit source]

Водното конче е член на разред Odonata, който е разделен на три подразреда. Първият е „истинското“ водно конче или Anisoptera (нееднакви криле, разнокрили), вторият е Zygoptera (равнокрили), а третият е малък подвид съдържаш само японски и непалски видове - древните водни кончета или Anisozygoptera.

Характеристики[редактиране | edit source]

Crocothemis erythraea

При равнокрилите водни кончета предните и задни крила са тесни, с почти еднаква форма и големина, повдигнати нагоре и притиснати едно към друго. При разнокрилите водни кончета крилата имат различна форма, разположени са встрани и задните имат по-широка основа. Дължината на крилата достига 94 mm, а дължината на тялото 120 mm. Водните кончета са най-бързите и най-големи насекоми на земята. Могат да летят със скорост 30 km/h. Разликата във външния вид на възрастните насекоми на Anisoptera и Zygoptera е, че водното конче от първия вид не може да държи крилете си сгънати назад близо до тялото. Също така възрастното водно конче Anisoptera е с по-голямо и силно тяло от Zygoptera. В стадиите на ларва също се забелязват различия. Опашката на ларвата на Zygoptera е от три листо-подобни образувания, служещи и за плавници при плуване, а Anisoptera няма опашка, а три израстъка. И двата вида си приличат по това, че са много хищни както в нимфовия си, така и в стадия си на възрастно насекомо.

Хранят се с други насекоми, които улавят в полет като мухи, пеперуди, пчели, оси и мравки. Като естествени врагове на комарите и други вредни насекоми, те принасят полза. Срещат се край реки и езера, защото женските снасят яйцата си във вода. Възрастните водни кончета нито хапят, нито жилят хората.

Метаморфоза[редактиране | edit source]

Водните кончета са насекоми с непълно превръщане (непълна метаморфоза). Жизненият им цикъл започва от яйца. Те се полагат във земята, водата или калта. От яйцето се излюпва малко насекомо, което след няколко секунди се превръща в ларва на водно конче.

Ларвата на водното конче има големи очи и плътно издължено тяло. Преди да се превърне във възрастно насекомо, ларвата достига дължина до 40 mm. Оцветяването на тялото на ларвата е в черно, тъмнокафяво или тъмнозелено. Ларвовият стадий може да продължи няколко месеца. Това зависи от температурата на водата и от останалите хищници. Видовете растящи в студена и бедна на храна вода изминават по-дълъг нимфовия стадий. Ларвата на водното конче живее по дъното на водния басейн или между водната растителност. Някои видове живеят в калта или между камъните. Поради добрата си окраска са много трудно откриваеми. Ларвите на водното конче се хранят с почти всичко, което се движи. Ларвите на по-малките видове се хранят с тубифекс, ларви на майски мухи, а по големите хващат дори малки рибки. След като е достигнала определена зрялост нимфата на водното конче излиза от водата, обикновено сутрин рано. Промяната на стадия се нарича излюпване. След като напусна водата, ларвата изчаква да изсъхне. След няколко часа кожата ѝ на гърба се разпуква и първо от нея се показва главата, след това тялото и краката. След това насекомото си почива известно време. След още няколко часа крилата са изсъхнали и възрастното водно конче е готово да отлети.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Hoell, H.V., Doyen, J.T. & Purcell, A.H.. Introduction to Insect Biology and Diversity, 2nd ed.. Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-510033-6. с. 320.
  2. Донев, Атанас (2008), с. 262

Елица Гърбева (2010)

Литература[редактиране | edit source]

  • Донев, Атанас. Зоология на безгръбначните животни. Пловдив, 2008, ISBN 978-954-8812-10-8 Елица Гъдева "зоология за насекоми"-София

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]