Восък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пчелен восък

Восъкът е вещество, добивано от натуралните сокове на растения (например някои видове палми), животни (например пчели) или изкуствено получавано при пречистване на нефта (парафин). Восъкът има защитна функция в растенията. Обикновено е върху листата, стеблата и повърхността на плодовете. Пчелният восък се формира от пчелите-работнички, които го отделят благодарение на осемте си восъчни жлези, разположени на коремните сегменти. Размерите на тези восъчни жлези зависят от възрастта на пчелата-работничка, като ежедневните полети водят до атрофирането на тези жлези. Първоначално пчелният восък се отделя от жлезите под формата на восъчни пластинки, бистри като стъкло и безцветни. Восъкът става непрозрачен едва след сдъвкване от пчелата-работничка. Първоначално цветът му е почти бял, но става все по-жълт или кафяв след добавянето на прашецови масла и прополис.

Медоносните пчели използват пчелен восък за изграждане на медената пита и запечатването на килиийките ѝ, в които пчелите съхраняват пресния мед и прашец. За да изготвят своя восък, на пчелите им е необходимо около осем пъти повече пчелен мед от добитото количество восък. Благоприятната температура в кошера за производството на пчелен восък е между 33 и 36 градуса по целзий.

Състав[редактиране | edit source]

Представлява естер на висши мастни киселини с висши едновалентни алкохоли. Растителните восъци съдържат свободни мастни киселини, алкохоли и висши въглеводороди.

Употреба[редактиране | edit source]

В миналото червен восък се е използвал за запечтване на писма и поставяне на печат върху разтопения восък. В медицината се прилага при приготвянето на различни лечебни мазила, помади и пластири. В бита се използва за направа на свещи, рисуване на великденски яйца, в козметиката, защитен слой на повърхности (вакса) и др.