Митоза
Митозата (от гр. митос — нишка, влакно) е процес на равномерно разпределение на генетичния материал на майчината клетка в две дъщерни клетки. В резултат от митозата от една майчина клетка се получават две дъщерни с еднакъв брой хромозоми, равен на броя на хромозомите в майчината клетка.
Преди да започне същинското делене, във всяка клетка протичат процеси на подготовка, които се наричат интерфаза. Интерфазата включва:
- увеличаване на клетъчната маса чрез усилен синтез на белтъци.
- репликация на ДНК.
- натрупване на енергия.
В края на интерфазата всички синтезни процеси спират. Клетката започва да се дели.
Самото митотично делене протича в четири фази — профаза, метафаза, анафаза и телофаза. За да ги опишем обаче, е необходимо да сме запознати със структурата на клетката. Клетка
Профаза
Профазата е началната фаза на делене на клетката. Ядрената мембрана изчезва, хроматиновите нишки в ядрото се удвояват и се спирализират, оформяйки две еднакви дълги спирали — хромозоми, свързани с центромер. Двете центриоли се придвижват към противоположните полюси на клетката.
Метафаза
Центриолите пускат протеинови нишки, които се свързват и образуват сфера (вретено). Хромозомите се придвижват към екваториалната зона на делителното вретено, като се изравняват, прикрепени чрез центромерите си (сферичките помежду им) към нишките на вретеното.
Анафаза
Центромерите се репликират и двата хроматида от всяка хромозомна двойка се придвиждат към срещуположните краища на клетката.
Телофаза
Телофазата е последната фаза на митозата. Нишките на вретеното изчезват и около всяка група дъщерни хромозоми се формира нова ядрена мембрана — образували са се нови ядра, в които хромозомите се деспирализират и отново образуват нишкоподобна маса.
