Папратовидни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За селото в Южна България вижте Папрат (село). За селото в Егейска Македония вижте Папрат (дем Кукуш).

Папратовидни
Ferns at melb botanical gardens.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Pteridophyta Папратовидни
Научно наименование
Уикивидове Pteridophyta
Smith, (2006)
Синоними
  • Monilophyta
  • Polypodiophyta
  • Filices
  • Filicophyta
Класове
Обхват на вкаменелости
емсий – настояще, 400–0 Ma[1]

Папратовидните (Pteridophyta) са отдел спорови васкуларни растения. Те се отличават от по-примитивните плауновидни по наличието на истински листа, а от по-развитите семенни растения — по отсъствието на семена. При папратовидните гаметофитът е самостоятелен организъм. Имат корени и тъкани. Коренът и стъблото са покрити с епидермис. Размножават се безполово:вегетативно или чрез спори, или полово.

Класификация[редактиране | edit source]

— Разред Плауновидни

  • Семейство Плаунови
  • Род Плаун, Плавун

— Разред Бронецовидни

  • Семейство Бронецови
  • Род Бронец

— Разред Изоетови, Шилолисни

  • Семейство Изоетови, Шилолистни
  • Род Изоетес, Шилолисти

— Разред Хвощовидни

  • Семейство Хвощови
  • Род Хвощ

— Разред Офиоглосови

  • Семейство Змийскоезикови
  • Род Змийски език
  • Род Лунна папрат

— Разред Папратови

  • Семейство Осмундови
  • Род Осмунда
  • Семейство Многоножкови папрати
  • Род Крехка папрат
  • Род Нефродиум
  • Род Многоредник —
  • Род Женска папрат, Безщитник
  • Род Волски език
  • Род Изтравниче, Страшниче
  • Род Златиста папрат
  • Род Блехнум
  • Род Лъжепокривница
  • Род Крайспорник
  • Род Криптограма, Скритолинейник
  • Род Адиантум
  • Род Орлова папрат
  • Род Сладка папрат

— Разред Водни папрати

  • Семейство Лейкови
  • Род Лейка
  • Семейство Марсилееви
  • Род Марсилея, Разковниче

Отдел Папратови са висши кормусни растения, на които спорите за безполово размножаване са събрани на групи по листата. Половото размножаване е зависимо от водата. За пръв път в растителния свят при папратовите се обособява корен. Приспособени са към сухоземен начин на живот и са едни от най-древните представители на кормусните растения. В света са познати около 20 000 вида.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Папратовите са тревисти или дървесни растения. У нас се срещат само тревисти папрати. Корените обикновено са влакнести. При повечето видове стъблата почти не са развити или са видоизменени подземни коренища. Листата нарастват с върха си. Обикновено те са силно развити, имат различни размери и най-разнообразна форма.

Размножаване и развитие[редактиране | edit source]

Папратовите се размножават безполово(вегетативно или чрез спори) и полово чрез полови клетки. Вегетативното размножаване най-често е чрез накъсване на коренището. Спорите се развиват в многоклетъчни органи (спороангии), които са събрани в групи спороси, най-често по-долната повърхност на листата. След покълване на спорите се развива малка сърцевидна зелена пластинка. Тя се прикрепя към почвата чрез ризоиди. Върху нея се развиват мъжките и женските размножителни органи. Оплождането става само при наличие на водна среда.

Местообитание[редактиране | edit source]

Папратовите растения растат при разнообразни условия. Най-често се срещат във влажни сенчести и блатисти места. Някои растат по дърветата (в тропичните гори).

Представители[редактиране | edit source]

У нас се срещат 45 вида папрати — в горите, по скалите, в езерата и блата. Широко разпространени са орловата папрат, волският език, сладката папрат, мъжката папрат, женската папрат и др. Други 13 вида са защитени (четирилистно разколниче, плаваща лейка и др.)

Значение[редактиране | edit source]

В тропичните страни, където са разпространени най-много видове папрати. Някои служат за храна, а други се прилагат в медицината.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Wattieza, Stein, W. E., F. Mannolini, L. V. Hernick, E. Landling, and C. M. Berry. 2007. "Giant cladoxylopsid trees resolve the enigma of the Earth's earliest forest stumps at Gilboa", Nature (19 April 2007) 446:904–907.

Външни препратки[редактиране | edit source]