Антициганизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Антициганизмът (на френски: antitziganisme) [1] (по аналогия с антисемитизъм), е термин изразяващ проявата на враждебност или негативно отношение към циганите, предразсъдъци или расизъм. Използваният термин в Германия е Antiziganismus, в Русия- Антицыганизм, в Англия - Antiziganism (и Anti-Romanysm), в Чехия - Anticikanismus и т. н.

Като предразсъдък, антициганизмът не е реално обоснован, а се основава на насажданите от десни и сходни националистически движения клишета, които обвиняват ромите в неприемане на моралните и законови норми в държавите в които живеят. В течение на вековете, циганите запазват отличителната етническа уникална култура, обичаи, морал, нрави и отношение към околния свят. Разпространени клишета за циганите са, че те са склонни да са крадци, скитници, гадатели, мързеливци и занимаващи се с проституция.

Съдържание

История [редактиране]

През Средновековието [редактиране]

В ранните години на ХІІІ-ти век във византийски записи циганите се споменават като "магьосници..., обладани от дявола и преструващи се, че предсказват бъдещето"[2] Към ХVІ-ти век много роми от централна и източна Европа работят като музиканти, обработват метали или служат като войници.[3] При настъпването на османските турци в територията на днешна България те потискат циганите като хора "не практикуващи постоянна работа", като ги изпращат в най-ниските слоеве на обществото.[4]

В царство Унгария (днешни западна-Словакия, западна-Унгария и западна-Харватия) се засилва анти-ромската политика, защото ромите са възприемани като турски шпиони или петата колона на Осмаската империя. При тези условия ромите са прокудени от много от обитанията си и започват все повече да практикуват номадски живот.[5]

Първото анти-ромско законодателство се появява през 1538 г. в княжество Моравия, а три години по-късно, Фердинанд I заповядва изгонването на всичко роми от държавата му след серия от пожари в Прага. След седем години парламента на Свещената Римска империя постановява: " Който и да убие циганин, се счита за невинен за убийство".[6] През 1556 г., правителството забранява давенето на ромски жени и деца.[7]

В Англия с Египетския акт от 1530 г. се забранява влизането в страната на роми и се задължават тези, които живеят в нея да я напуснат в рамките на 16 дни. Неподчинилите се се наказват с конфискация на имуществото, затвор и депортиране. Актът е коригиран през 1554, като постановява циганите да преустановят своя "покварен, лентяйски и безбожен живот" като преминат към уседнал начин на живот. За тези, които не се подчиняват на издадената заповед се предприемат екзекуции за назидание на другите роми.[8]

Ново време [редактиране]

18 Век [редактиране]

През 1710 г., Йозеф I издава указ срещу ромите, заповядвайки "всички мъже да бъдат избесени без съдебен процес, докато жените и младежите трябва да бъдат бити и прокудени навеки". Освен това в Кралство Бохемия са им отрязани десните уши, а в Княжество Моравия левите. В други части на Хабсбургската империя са жигосвани по гърбовете с нагорещено желязо, като знака изобразявал бесило. Тези белези позволявали на властите да разпознават по-бързо и лесно ромите при следващо задържане. Указът поощрява местната власт към издевателства над циганите, като се налага глоба от 100 талера при неспазването му. Всеки, които помага на ромите се наказва с половин година принудителен труд. Резултатът е повече от "задоволителен" като се стига до масово изтребление на ромите. През 1721, Карл VI поправя декрета като затяга мерките като заповядва екзекуцията на ромските жени, а децата се предават на болниците, където се използват за "учебна цел".[9]

През 1774 г., Мария Тереза издава заповед забраняваща бракосъчетаването на цигани. Ако циганка се омъжи за не-циганин, то тя трябва да докаже "способности на прилежна домакиня и познаване на католическите ценности", при мъж от цигански произход се изисква той да докаже "възможността си да издържа жена и деца". заповедта гласи още, че чиганските деца на възраст на пет години трябва да се отнемат и да се дадат на не-циганско семейство за отглеждане".[10]

В Румъния циганите се използвани като роби през 18ти и 19 век. Робството е отменено около 1856 г.[11]

Третия райх [редактиране]

Депортиране на цигани от германския град Асперг (1940)

По времето на Третия райх циганите в Европа са били преследвани и убивани. Според различни оценки от 1945 година са загинали между 500 000 и 1 500 000 души.

В днешно време [редактиране]

България [редактиране]

През месец септември 2011 година, убийство на етнически българин от роднини на цигански бос, предизвикват антицигански вълнения в по-големите градове на България, предизвикани от расизъм и идентифициране на престъпния бос с етническата му принадлежност. Протестиращи правят опити да атакуват няколко цигански махали, но са спрени от полицията. Антициганските протести са подкрепени ултраси от ФК Зенит, които в мач от шампионска лига вдигнат транспарант на български език: „България за българите, а не за мръсотия“[12].

Косово [редактиране]

След Косовската война, Дружеството за застрашените народи заявява, че около 80 % от 150 000-то циганско население на Косово е прогонено от албанското население[13].

Словакия [редактиране]

Квартал Lunik IX в гр. Кошице-Източна Словакия с настанени цигански семейства.

През месец септември 2011 година словашкият националист и екстремист Ян Слота предлага да бъде създадена отделна държава за циганите. Предложението на Слота не става популярно извън екстремистките среди, а недоверието към критиките му за циганската престъпност се подклаждат от съдебното му минало (присъди за грабежи на магазини, автомобили, месарници).

Унгария [редактиране]

През месец април 2011 година, стълкновение между цигани и активисти от ултрадясно движение става в едно от селата в източна Унгария. Съобщава се че, в последните години в Унгария етническото напрежение между циганите и етническите унгарци се засилва[14].

Франция [редактиране]

През 2009 година от Франция са изгонени 9 875 цигани, от тях 85 процента емигранти от Румъния[15]. През 2010 година френското правителство експулсира множество цигани, емигрирали от България и Румъния. Тези действия на френската полиция биват критикувани от лявата опозиция като нехуманни и опит за привличане на крайно-десни избиратели в предизборно време.

Чехия [редактиране]

През месец септември 2011 година, в Чехия започват да се надигат антицигански вълнения. Пристигането им предизвиква силни реакции от местните чехи в региона, които привличат на своя страна крайно-десни националисти. Неонацисти организират анти-цигански погроми са огранизирани в Устецкия и Моравско-силезийския. При едно от нападенията, в град Витков, е загинало 3 годишно ромско момиче. Широката общественост реагира изключително остро на насилието, като благотворителна кампания събира пари за възстановяване на къщата на пострадалото семейство, а нападателите са осъдени на 18 и 22 години затвор[16].

Източник [редактиране]

  1. Vaclav Miko, Anticikanismus v Cechach, Nova Forma, 2009 (Мико, Вацлав, Антициганизъм в Бохемия, Издателство Nova Forma, 2009) - книга за проблеми на циганите в Чехия
  2. George Soulis (1961): The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages (Dumbarton Oak Papers) Vol.15 pp.146-147, cited in David Crowe (2004): A History of the Gypsies of Eastern Europe and Russia (Palgrave Macmillan) ISBN 0-312-08691-1 p.1
  3. David Crowe (2004): A History of the Gypsies of Eastern Europe and Russia (Palgrave Macmillan) ISBN 0-312-08691-1 p.XI
  4. Crowe (2004) p.2
  5. Crowe (2004) p.1, p.34
  6. Crowe (2004) p.34
  7. Crowe (2004) p.35
  8. Mayall, David. English gypsies and state policies. Univ of Hertfordshire Press, 1995. ISBN 9780900458644. с. 21, 24. Посетен на 2010-02-28.
  9. Crowe (2004) p.36-37
  10. Crowe (2004) p.75
  11. Company News Story
  12. http://argumenti-bg.com/8647/protestat-sreshtu-tsiganite-stigna-i-do-shampionskata-liga/
  13. http://www.gfbv.de/inhaltsDok.php?id=612&stayInsideTree=1
  14. http://bulgarian.ruvr.ru/2011/04/27/49540463.html
  15. http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/07/28/939287_franciia_goni_romi_ot_bulgariia_i_rumuniia/
  16. Tři žháři z Vítkova dostali trest 22 let vězení, čtvrtý 20 let