Фердинанд I (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фердинанд I
император на Свещената Римска империя
Hans Bocksberger der Aeltere 001.jpg
Портрет на Фердинанд I от средата на XVI в.
автор: Ханс Боксберг Ст., Музей на изкуствата - Виена
Лични данни
Управление 15261564 г.
Други титли Ерцхерцог на Австрия
Крал на Унгария
Крал на Бохемия
Роден 10 март 1503 г.
Алкала де Енарес, Кастилия, Испания
Починал 25 юли 1564 г.
Виена, Австрия
Погребан в Катедрала Св. Вит, Прага
Предшественик Карл V
Наследник Максимилиан II
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Филип I Кастилски
Майка Хуана Кастилска Лудата
Брак Анна Ягелонина
Фердинанд I в Общомедия
Герб на Фердинанд, ерцхерцог на Австрия
Герб на император Фердинанд I

Фердинанд I (на немски: Ferdinand I, * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монарх от династията на Хабсбургите. Той е император на Свещената Римска империя от 1558 г. до смъртта си и крал на Бохемия и Унгария от 1526 г. до смъртта си. Крал е също и на Далмация, Хърватия, Славония, Галисия, Лодомерия и др. През по-голямата част от живота си управлява австрийските земи на Хабсбургите от името на брат си Карл V. Фердинанд е ерцхерцог на Австрия от 1521 до 1564 г. След смъртта на своя зет Лайош II, Фердинанд управлява кралството на Бохемия и Унгария. Когато Карл доброволно абдикира през 1556, Фердинанд де факто става наследник на трона на Свещената Римска империя, а официално неговата коронация е през 1558 г., докато Испания, Испанската империя, Неапол, Сицилия, Милано и Холандия остават за Филип II Испански, син на Карл V.

Девизът на Фердинанд е „Fiat justitia et pereat mundus“, което в превод от латински означава: „Нека правдата да възтържествува, дори светът да загине.“

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Портрет на Фердинанд I през 1531 г., направен от Бартел Беам

Фердинанд е роден в Алкала де Енарес, Кастилия на 40 километра от Мадрид. Син е на Филип Кастилски (1478–1506), хабсбургски ерцхерцог, наречен Красиви, херцог на Бургундия и бъдещ крал на Кастилия и Хуана Кастилска (1479–1555), наречена Лудата, бъдеща кралица на Кастилия. Бащата на Фердинанд е родственик на Максимилиан I. Фердинанд е роден на същата дата, както своя прадядо по майчина линия Фердинанд II Арагонски.

Карл V поверява на своя брат Фердинанд властта над унаследените земи в Австрия, които грубо казано образуват днешна Австрия и Словения. Фердинанд също поема службата на заместник на брат си като император на Свещената Римска империя по време на многото отсъствия на Карл, а през 1531 г. Фердинанд е избран за крал на римляните, което го прави избраният от Карл наследник на трона на империята. Карл абдикира през 1556 г. и брат му го наследява, приемайки официално титлата император през 1558 г.

Османлии и унгарци[редактиране | edit source]

След като Сюлейман Великолепни убива зета на Фердинанд - Лайош II, крал на Бохемия и Унгария в Битката при Мохач от 29 август 1526 г., императорът е избран за крал на Бохемия на негово място.

Хърватските благородници избират Фердинанд I за свои крал на 1 януари 1527 г. в Цетинския замък и потвърждават владичеството на земите им за него и за неговите наследници. В замяна на трона Фердинанд тържествено обещава на Цетинския събор (на хърватски: Cetinski Sabor) да спазва историческите права, свободи, закони и обичаи, които хърватите имат, когато се съюзяват с Унгария, за да защитят Хърватия от османската инвазия в Европа.

В Унгария Николай Олай, секретар на Лайош, се сближава с Фердинанд, но запазва своя пост при кралицата-вдовица Мария Хабсбург. Фердинанд е избран за крал на Унгария на международен конгрес в Братислава през декември 1526 г. Тронът на Унгария става обект на династически спор между Фердинанд и Ян Заполски, войвода на Трансилвания. И двете страни са поддържани от различни части от благородничеството в Унгарското кралство. Фердинанд получава и подкрепата на брат си Карл V. След като губи битка срещу Фердинанд през 1527, Заполски се съюзява със Сюлейман. Фердинанд успява да спечели контрол само върху западна Унгария, а източната част остава владение на Заполски, докато юга е в ръцете на османлиите. След смъртта на Заполски неговата вдовица Изабела Ягелонка подписва Вайсенбургския договор с Фердинанд и му предава Кралство Унгария и Трансилвания през 1551 г. През 1554 г. фландърският писател и дипломат Ожиен Гислен де Бусбек е изпратен в Истанбул от Фердинанд, за да обсъди договор за спорната граница със Сюлейман.

Най-опасният момент в управлението на Фердинанд идва през 1529 г., когато той се укрива в Бохемия заради масивната, но в крайна сметка неуспешна обсада над столицата му Виена от османските войски под ръководството на Сюлейман I. Още една неуспешна атака е проведена през 1533 г. През тази година Фердинанд подписва мирен договор с Османската империя, разделяйки Кралство Унгария на две части, едната от които остава под властта на Хабсбургите, а другата остава във владение на наследниците на Заполски и впоследствие става васал на Османската империя.

През 1538 г. чрез Надварадския договор Фердинанд става наследник на Заполски. Той не успява да скрепи това наследничество заради Ян II Заполски, малкият син на Ян Заполски и Изабела Ягелонка, който е избран за крал на Унгария през 1540 г. Заполски е подкрепен от крал Зигмунт I Стари, бащата на майка му, но през 1543 г. е подписан договор между Хабсбургите и полския владетел. Вследствие на това Полша остава неутрална в този конфликт, а принц Зигмунт II Август се жени за Елизабет Австрийска, дъщеря на Фердинанд.

Управление[редактиране | edit source]

Портрет на Фердинанд I като Велик магистър на Ордена на Златното руно
автор : Мартино Рота, 1575 г.

Западната част от Унгария, над която Фердинанд продължава да властва, става известна като Кралска Унгария. Като владетел на Австрия, Бохемия и Кралска Унгария, Фердинанд приема политика на централизация и създава абсолютизъм, както и другите монарси по негово време. През 1527 г. съставя конституция за своите подвластни територии (Hofstaatsordnung) и създава институции по австрийски модел в Братислава за Унгария, в Прага за Бохемия и Вроцлав за Силезия. Опълчилите се срещу него благородници го принуждават да преустанови независимостта на тези институции и да ги подчини на австрийското правителство във Виена през 1559 г.

През 1547 г. бохемските имения се вдигат на бунт срещу Фердинанд, след като той нарежда на бохемската армия да се придвижи срещу немските протестанти. След като потушава бунта благодарение на испанските сили на брат си Карл V, Фердинанд отвръща на тяхното неподчинение като намалява привилегиите на бохемските градове и поставя нова бюрокрация от кралски чиновници, която да контролира градските власти. Фердинанд подкрепя Контрареформацията и помага за католическия отговор срещу това, което той самият вижда като еретическа вълна от протестантство. Например през 1551 г. той кани важни членове от Ордена на йезуитите във Виена и след това през 1556 в Прага. В края на краищата Фердинанд възражда епархията на Прага, която преди това изчезва заради успеха на протестантите.

Фердинанд умира във Виена на 25 юли 1564 г. и е погребан в катедралата Св. Вит в Прага.

Фердинанд I
Гробът на Фердинанд I в катедралата Св. Вит, Прага

Монети[редактиране | edit source]

Ликът на Фердинанд I е мотив на много колекции от монети и медали. Най-скорошната монета е известната Ренесансова монета от 20 евро, появила се на 12 юни 2002 г. Портрет на Фердинанд е показан на едната ѝ страна, а на другата е изобразена Швейцарската порта на двореца Хофбург.

Фамилия[редактиране | edit source]

Фердинанд се жени на 25 май 1521 г. в Линц, Австрия за Анна Ягелонина (1503–1547), единствена дъщеря на унгарския крал Владислав II, сестра на Лайош II. Те имат петнадесет деца:

Източници[редактиране | edit source]

  • Ernst Laubach: Ferdinand I. als Kaiser. Politik und Herrscherauffassung des Nachfolgers Karls V, Aschendorff, Münster 2001, ISBN 3-402-05165-6.
  • Alfred Kohler: Ferdinand I. 1503–1564. Fürst, König und Kaiser, C. H. Beck, München 2003, ISBN 3-406-50278-4.
  • Tibor Simanyi: Er schuf das Reich: Ferdinand von Habsburg, Amalthea, Wien 1987, ISBN 3-85002-224-2.
  • Constantin von Wurzbach: Ferdinand I., deutscher Kaiser. Nr. 81. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 181–184.
  • Fichtner, Paula S.: Ferdinand I of Austria: The Politics of Dynasticism in the Age of the Reformation. Boulder, CO: East European Monographs, 1982. ISBN 0914710958 OCLC 8476035.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Карл V
Владетели на Австрия
Ерцхерцог на Австрия (1521 – 1564)
Максимилиан IIКарл IIФердинанд II
Лайош II
Крал на Унгария
Крал на Унгария и Хърватия (1526 – 1564)
Максимилиан II
Лайош II
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1526 – 1564)
Максимилиан II
Карл V
Римско-германски крал
Римско-германски крал (1531 – 1564)
Максимилиан II
Карл V
Желязната корона
Крал на Италия (1556 – 1564)
Максимилиан II