Пршемисловци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пршемисловци
Бохемия и Моравия
Гербът на Пшемисловците
Информация
Страна Бохемия и Моравия
Полша, Унгария, Австрия, Силезия
Парентална династия няма
Титли княз, херцог, крал
Основател Борживой
Последен владетел Вацлав III
Настоящ потомък няма
Основавана 870
Разпадане 1521 г.
Националност Чехи
Кадетски линии няма

Пршемисловци (на чешки: Přemyslovci) — средновековна чешка владетелска династия, чиито представители управялват Чехия от 9 в. до 1306 г. , а през отделни периоди и Полша, Унгария, Австрия и Силезия.

Според Чешка хроника на Козма Пражки името на династията произлиза от името на Пршемисъл Орач - съпруг на легендарната чешка княгиня Либуше и първи законодател на чехите. Според историята на Козма Либуше приела властта от баща си Крок. Една от основните функции на княза по това време била да раздава правосъдие, което се извършвало на специално място под един стар дъб. Един от мъжете на племето обаче се разбунтувал срещу женското правосъдие и Либуше била принудена да изпрати хора, които да ѝ намерят жених. Това бил Пршемисъл Орач, когото пратениците намерили на нивата и го взели, за да го направят свой княз. Той измислил първите чешки закони и наредби.

Първият исторически засвидетелстван представител на династията обаче е княз Борживой I, покръстен през 874 г. от св. Методий. До 11 в. Пршемисловци се титулували с княжеско достойнство. През 1085 г. княз Вратислав I, a през 1198 г. и княз Владислав II, били удостоени с титлата Крал на Чехия лично от Свещения Римски император. Въпреки това титлата все още не се предава по наследство.

През 1198 г. княз Отокар I получава кралската титла в знак на благодарност от император Фридрих II, който през 1212 признал титла Крал на Бохемия за наследство на потомците на Отокар II. През 1300 чешкият крал Вацлав II е коронован и за крал на Полша. Царуването на Пршемисловци в Полша обаче е кратко — то продължава до 1306 г., когато смъртта на Вацлав III отбелязва края на династията в Бохемия, където се възцаряват Люксембургите, и в Полша, където на власт се връщат Пястите.

Легендарни владетели[редактиране | edit source]

Страницата от Chronica Boemorum, на която са написани имената на легендарните чешки владетели

Чешки Херцози[редактиране | edit source]

Херцог на Бохемия
Пршемисловци
Картинка Име Дати Забележки
Bořivoj I.jpg
Борживой I c.870–888/9 Първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения. Основател на династията на Пршемисловците.
Spitygniew I.jpg
Спитигнев I 894–915 Син на Борживой I.
KnizeVratislav1.jpg
Вратислав І 915–921 Брат на Спитигнев I.
SvVaclavOcko.jpg
Вацлав І Свети
(Венцеслав)
921–935 Син на Вратислав I; известен като Св. Венцеслав Добрия, покровител на чешките земи.
Boleslav-I-Bohemian.jpg
Болеслав I Страшни 935–972 Брат на Вацлав I.
Boleslav-II-Bohemian.jpg
Болеслав II Благочестиви 972–999 Син на Болеслав I.
Bolesław III Rudy.jpg
Болеслав III Червенокосия 999–1002 Син на Болеслав II и Адива Английска.
Владивой (Бохемия) 1002–1003 Of the династия Пясти (?). Първи братовчед на Болеслав III.
Bolesław III Rudy.jpg
Болеслав III 1003 Втори път
Boleslaus I.jpg
Болеслав Храбри 1003–1004 Of the династия Пясти; внук на Болеслав I. Херцог, по-късно крал на Полша (като Болеслав I Храбри). Като бохемски владетел - Болеслав IV.
Jaroměř-Jaromír.jpg
Яромир 1004–1012 Брат на Болеслав III.
Oldrzych.jpg
Олдрих 1012–1033 Брат на Яромир. Известен и като Одалрих, Удалрих, Улрих.
Jaroměř-Jaromír.jpg
Яромир 1033–1034 Втори път
Oldrzych.jpg
Oлдрих 1034 Втори път
Břetislav I.-Chrudim2.jpg
Бретислав I 1034–1055 Син на Олдрих.
Spytihnev2vesvatovitskeapo.jpg
Спитигнев II 1055–1061 Син на Бретислав I.
W vratislav ii 198 320.jpeg
Вратислав II 1061–1092 Брат на Спитигнев II. Крал 1085–1092 като Вратислав I.
Konrad1.jpg
Конрад I Бърненски
(Конрад от Бърно)
1092 Брат на Вратислав II.
Brzetysław II.jpg
Бретислав II 1092–1100 племенник на Конрад I, син на Вратислав II.
Borzywój II.jpg
Борживой II 1101–1107 Брат на Бретислав II.
Świętopełk Ołomuniecki.jpg
Святополк Оломоуцки
(Святополк от Оломоуц)
1107–1109 Първи братовчед на Борживой II.
VladislavI.JPG
Владислав I (Владислав) 1109–1117 Брат на Борживой II.
Borzywój II.jpg
Борживой II 1117–1120 Втори път
VladislavI.JPG
Владислав I 1120–1125 Втори път
Sobiesław I.jpg
Собеслав I (Собеслав) 1125–1140 Брат на Владислав I.
Владислав II. 1140–1172 племенник на Собеслав I, син на херцог Владислав I. Крал 1158–1172 като Владислав I.
PecetknizeteBedricha.jpg
Бедрих (Фредерик) 1172–1173 Син на Владислав II.
Собеслав II. 1173–1178 Първи братовчед на бащата на Берджих и син на Собеслав I.
PecetknizeteBedricha.jpg
Бедржих 1178–1189 Втори път
PecetKonradaIIOty.jpg
Конрад II Ото
(Конрад-Oto)
1189–1191 Потомък на Конрад I (Оломоуцки клон).
Вацлав II. 1191–1192 Брат на Собеслав II.
PremyslOtakarI Parleruvnahrobek.jpg
Пршемисъл I Отакар (Отокар I) 1192–1193 Сина на Владислав II.
Индржих Бретислав 1193–1197 Първи братовчед на Пршемисъл I. Отакар.
PecetVladislavaJindricha.jpg
Владислав (III) Анри 1197 Брат на Пршемисъл I. Отакар.
PremyslOtakarI Parleruvnahrobek.jpg
Пршемисъл I Oтакар 1197–1198 Втори път. Става крал през 1198, и наследниците му запазват титлата.

Крале[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Kрал на Бохемия
династия Пршемисловци
Картинка Име Шаблон:SpacesДатиШаблон:Spaces Забележки
PremyslOtakarI Parleruvnahrobek.jpg Пршемисъл I Отакар 1198–1230 Кралската му титла е призната от Филип Швабски, потвърдена със Златната була от Сицилия от 1212 г.
VaclavGelnhausenovekodexu.jpg Вацлав I
(Венцеслав I Пршемисъл)
1230–1253 Син на Пршемисъл I. Отакар.
Ottokar II Premysl.jpg
Пршемисъл II Отакар (Отокар II) 1253–1278 Син на Вацлав I. Също херцог на Австрия, Херцог на Щирия, Херцог на Каринтия и херцог на Карниола.
Codex Manesse Wenzel II. von Böhmen.jpg
Вацлав II 1278–1305 Син на Пршемисъл II Отакар. Също Херцог на Краков (от 1291) и крал на Полша (1300–1305).
Wenzel3.jpg
Вацлав III 1305–1306 Син на Вацлав II. Некоронован (като Бохемски крал). Също крал на Унгария (като (V.) Ласло) и крал на Полша.