Списък на владетелите на Чехия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Това е списък на владетелите на владетелите на Бохемия, Моравия, Силезия и Лужица. Това са са чешки земи или земи на Чешката корона.
Князе на Великоморавия [редактиране]
- Моймир I (833-846)
- Ростислав (846-870)
- Славомир (871) (interim)
- Святополк I (871-894)
- Моймир II (894-906?)
- Святополк II (на Нитранското княжество) (871-894)
Князе [редактиране]
| Княз на Бохемия | |||
| Пршемисловци | |||
| Картинка | Име | Дати | Забележки |
| Борживой I. | c.870–888/9 | ||
| Спитигнев I. | 894–915 | Син на Борживой I. | |
| Вратислав I. | 915–921 | Брат на Спитигнев I. | |
| Вацлав I Свети (Венцеслав) |
921–935 | Син на Вратислав I; известен като Св. Венцеслав Добрия, покровител на чешките земи. | |
| Болеслав I Страшни | 935–972 | Брат на Вацлав I. | |
| Болеслав II Благочестиви | 972–999 | Син на Болеслав I. | |
| Болеслав III Червенокосия | 999–1002 | Син на Болеслав II. | |
| Владивой (Бохемия) | 1002–1003 | Вероятно от династия Пясти (?). Първи братовчед (?)на Болеслав III. | |
| Болеслав III. | 1003 | Втори път | |
| Болеслав Храбри | 1003–1004 | Вероятно от династия Пясти; брат на Владивой (?), внук на Болеслав I. Княз, по-късно крал на Полша (като Болеслав I Храбри). Четвърти чешки владетел с това име, но без пореден номер. | |
| Яромир | 1004–1012 | Брат на Болеслав III. | |
| Олдрих | 1012–1033 | Брат на Яромир. Известен и като Одалрих, Удалрих, Улрих. | |
| Яромир | 1033–1034 | Втори път | |
| Oлдрих | 1034 | Втори път | |
| Бретислав I. | 1034–1055 | Син на Олдрих. | |
| Спитигнев II. | 1055–1061 | Син на Бретислав I. | |
| Вратислав II. | 1061–1092 | Брат на Спитигнев II. Крал 1085–1092 като Вратислав I. | |
| Конрад I. Бърненски (Конрад от Бърно) |
1092 | Брат на Вратислав II. | |
| Бретислав II. | 1092–1100 | племенник на Конрад I, син на Вратислав II. | |
| Борживой II. | 1101–1107 | Брат на Бретислав II. | |
| Святополк Оломоуцки (Святополк от Оломоуц) |
1107–1109 | Първи братовчед на Борживой II. | |
| Владислав I. (Владислав) | 1109–1117 | Брат на Борживой II. | |
| Борживой II. | 1117–1120 | Втори път | |
| Владислав I. | 1120–1125 | Втори път | |
| Собеслав I. (Собеслав) | 1125–1140 | Брат на Владислав I. | |
| Владислав II. | 1140–1172 | племенник на Собеслав I, син на княз Владислав I. Крал 1158–1172 като Владислав I. | |
| Бедржих (Фредерик) | 1172–1173 | Син на Владислав II. | |
| Собеслав II. | 1173–1178 | Първи братовчед на бащата на Бедржих и син на Собеслав I. | |
| Бедржих | 1178–1189 | Втори път | |
| Конрад II. Ото (Конрад-Ото) |
1189–1191 | Потомък на Конрад I. | |
| Вацлав II. | 1191–1192 | Брат на Собеслав II. | |
| Пршемисъл I. Отакар (Отокар I) | 1192–1193 | Син на Владислав II. | |
| Индржих Бретислав | 1193–1197 | Първи братовчед на Пршемисъл I. Отакар. | |
| Владислав III Индржих | 1197 | Брат на Пршемисъл I. Отакар. | |
| Пршемисъл I. Oтакар | 1197–1198 | Втори път. Става крал през 1198, и наследниците му запазват титлата. | |
Крале [редактиране]
| Kрал на Бохемия | |||
| династия Пршемисловци | |||
| Картинка | Име | Дати | Забележки |
| Пршемисъл I. Отакар | 1198–1230 | Кралската му титла е призната от Филип Швабски, потвърдена със Златната була от Сицилия от 1212 г. | |
| Вацлав I. (Венцеслав I Пршемисъл) |
1230–1253 | Син на Пршемисъл I. Отакар. | |
| Пршемисъл II. Отакар (Отокар II) | 1253–1278 | Син на Вацлав I. Също херцог на Австрия, Херцог на Щирия, Херцог на Каринтия и херцог на Карниола. | |
| Вацлав II. | 1278–1305 | Син на Пршемисъл II Отакар. Също Княз на Краков (от 1291) и Крал на Полша (1300–1305). | |
| Вацлав III. | 1305–1306 | Син на Вацлав II. Некоронован (като крал на Чехия). Също крал на Унгария (като (V.) Ласло) и Крал на Полша. | |
| Нединастични | |||
| Анри Корутански (Анри Каринтийски) |
1306 | Осиновен от Вацлав II. Некоронован. | |
| Рудолф I Хабсбург | 1306–1307 | Хабсбурги. Втори съпруг на Елишка Рейчка от Полша, вдовица на Вацлав II. Некоронован. | |
| Анри Корутански | 1307–1310 | Втори път | |
| династия Люксембург | |||
| Ян Люксембургски | 1310–1346 | Осиновен от Вацлав II. | |
| Карел IV. (Карл IV) |
1346–1378 | Син на Ян. Също император на Свещената Римска империя. Първи в Чехия с това име, но е означен с поредния номер като в Свещената Римска империя. | |
| Вацлав IV (Венцеслав IV) |
1378–1419 | Син на Карел IV. Също и Римски крал (като Венцел I) от 1400. | |
| Зикмунд (Сигизмунд) |
1419–1437 | Брат на Вацлав IV. Управлява ефективно само 1436–1437 (заради Хуситските войни). Също и Свещен Римски император и Крал на Унгария (като Жигмонд). | |
| Хабсбурги | |||
| Албрехт Хабсбургски | 1437–1439 | Осиновен от Сигизмунд. Също Римски крал (като Алберт II) и Унгария (като Алберт). | |
| междуцарствие | 1440–1453 | Синът на Албрехт не е признат от чешката аристокрация. | |
| Владислав Постум | 1453–1457 | Син на Албрехт, роден след смъртта на баща си. Също и крал на Унгария като Ласло V. | |
| Нединастични | |||
| Иржи от Подебради |
1457–1471 | Избран за крал от чешката аристокрация. | |
| Матияш Корвин | 1469–1490 | Крал на Унгария като Матиаш I Хунияди, не е коронясван никога, но запазва титлата си. Антикрал. | |
| династия Ягелони | |||
| Владислав II Ягелонски | 1471–1516 | Племенник на Владислав Постум, също крал на Унгария като Уласло II след 1490. | |
| Лудвиг Ягело | 1516–1526 | Син на Владислав II. Също и крал на Унгария (като Лайош II). | |
| династия Хабсбурги | |||
| Фердинанд I. | 1526–1564 | Брат на Лудвиг, избран за крал. Също и крал на Унгария (като Фердинанд I) и император на Свещената Римска империя от 1558 г. | |
| Максимилиан | 1564–1576 | Син на Фердинанд, внук на Владислав II. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
| Рудолф II | 1576–1611 | Син на Максимилиан, също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
| Матиас | 1611–1619 | Брат на Рудолф II. Също и крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
| Фердинанд II. | 1619–1637 | Племенник на Матиас. Също и крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
| Фридрих V (Пфалц) | 1619–1620 | От династията Вителсбах. Избран и не след дълго избягал от страната. | |
| Фердинанд III. | 1627–1657 | Син на Фердинанд II. Също крал на Унгария (като Фердинанд III) и Свещен Римски император. | |
| Фердинанд IV | 1646–1654 | Син на Фердинанд III. Също и Римски крал и крал на Унгария (като Фердинанд IV). | |
| Леополд I. | 1657–1705 | Брат на Фердинанд IV. Също и крал на Унгария (като Липот I) и Свещен Римски император. | |
| Йозеф I. | 1705–1711 | Син на Леополд I. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
| Карел VI. | 1711–1740 | Брат на Йозеф I. Също и Крал на Унгария (като Карой III) и Свещен Римски император. | |
| Карел Албрехт | 1741–1743 | От династията Вителсбах. Осиновен от Йозеф I. Свещен Римски император. | |
| Мария Тереза | 1740–1780 | Дъщеря на Карл VI. Също кралица на Унгария | |
| династия Хабсбург-Лотарингия | |||
| Йозеф II. | 1780–1790 | Син на Мария Тереза. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
| Леополд II. | 1790–1792 | Брат на Йозеф II. Също крал на Унгария и Свещен Римски император. | |
| Франтишек II. (Франц II) |
1792–1835 | Син на Леополд II. Също крал на Унгария, Свещен Римски император до 1806, Австрийски император (като Франц I) от 1804. | |
| Фердинанд V. (Фердинанд I на Австрия) |
1835–1848 | Син на Франтишек, също Австрийски император и крал на Унгария. Последен крал на Бохемия. | |
| Франтишек Йозеф I. (Франц Йосиф I на Австрия) |
1848–1916 | Племенник на Фердинанд V. Също Австрийски император и крал на Унгария. | |
| Карел I. (Карл I на Австрия) | 1916–1918 | Племенник на Франтишек Йозеф I. Също и Австрийски император и крал на Унгария. Управлява до края на Първата световна война, когато абдикира. | |