Карл VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл VII
император на Свещената Римска империя
Charles VII.jpg
Лични данни
Управление

1726–1745 (Бавария)

1742–1745 (Свещена Римска империя)
Коронация 12 февруари 1742
Пълно име Карл Албрехт фон Байерн
Роден
Починал
Погребан в Театинската църква в Мюнхен
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Максимилиан II Емануел
Майка Тереза Кунегунда Собеска
Брак Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Герб Coat of Arms of Charles VII Albert, Holy Roman Emperor.svg
Карл VII в Общомедия

Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 година до 1745 г. и от 12 февруари 1742 година до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя. [1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741–1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.

Той е син на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662–1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собеска от Полша (1676–1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески. През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен.

През 1717 и 1718 г. той участва с баварска войска в поход против турците.

На 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701–1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена.

Той построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.

През 1736 г. Карл VII участва с войска от 8000 души на страната на Карл VI срещу турците. [1]

С договора от Нимфенбург от 28 май 1741 г. Бавария влиза във Войната за австрийското наследство в съюз с Франция, Испания, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 г. и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII. Коронацията е извършена в църквата „Св. Вартоломей“ (Bartholomäuskirche) във Франкфурт на Майн от брат му Клеменс Август Баварски, архиепископ на Кьолн. [1]

Междувременно, на 19 декември 1741 г. Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.

Два дни след императорската му коронизация войските на Мария Терезия, дъщерята и наследничката на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите и губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите. [1]

На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г. [1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.

Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулди.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Ковчегът на император Карл VII в Театинската църква

Импператор Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:

От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter Claus Hartmann: Karl Albrecht – Karl VII. Regensburg 1985, ISBN 3-7917-0957-7
  • Karl Theodor von Heigel: Karl VII. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 219–226.
  • Rudolf Reiser: Karl VII. München 2002, ISBN 3-934036-87-2
  • Fritz Wagner: Kaiser Karl der VII. und die großen Mächte 1740-1745. Kohlhammer, Stuttgart 1938.
  • Fritz Wagner: Karl VII., Kaiser, Kurfürst von Bayern. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 218 f. (Digitalisat
  1. а б в г д Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 71-75.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]