Война за австрийското наследство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката при Фонтеноа 1745 година

Войната за австрийското наследство избухва през 1741 г., когато на основание Прагматичната санкция от 1713 г. австрийската ерцхерцогиня Мария Тереза наследява баща си свещенният римски император Карл VI, като владетел на Хабсбургските земи. Електорът на БаварияКарл Алберт – предявява претенции към наследството на Хабсбургите, докато испанския крал Фелипе V и краля на Полша и Саксония – Август III – също предявяват териториални претенции. Новият крал на ПрусияФридрих II иска част от Силезия в замяна на подкрепа на Мария Тереза.

Мария Тереза отхвърля циничното предложение на пруския крал. Фридрих II започва войната, нападайки и окупирайки Силезия. Фридрих разгомява австрийците при Моловиц на 10 април 1741 г. С договора от Нимфенбург срещу австрийците с сключен съюз от Франция, Испания, Бавария, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. През октомври 1741 г. Прусия се съгласява на примирие в замяна на по-голямата част от Силезия. То скоро е развалено, но дава възможност на австрийците да прегрупират силите си. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 г. и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII. [1]

Междувременно Мария Тереза получава пълна подкрепа от Унгарската диета и обещание за помощ от Великобритания, която от 1739 г. е във война с Испания. В юни 1742 г. австрийската армия обсажда Прага. През юли Мария Тереза сключва Вроцлавския мир с Прусия в замяна на по-голямата част от Силезия. [1] С него се слага край на т.нар. Първа силезка война. Саксония също сключва мир и се присъединява към Австрия като съюзник през 1743 г. Епичното отстъпление от Прага на френската армия под командването на маршал Бел Ил е последвано от победа на британския крал Джордж II над французите при Детинген (1743).

През 1744 г. Фридрих II, страхувайки се от засилващата се мощ на Австрия, започва Втората силезка война. Той завладява Бохемия, но е прогонен от обединените австро-саксонски войски. През 1745 г. умира император Карл VII и Бавария излиза от войната [2]. Тези австрийски успехи са уравновесени от френски такива. Морис дьо Сакс разгромява британската армия при Фоненоа (1745). Нетърпелив да сключи мир Джордж II се споразумява в Хановер с Фридрих II , който обещава да подкрепи кандидатурата на съпруга на Мария Тереза – Франсоа дьо Лорен в замяна на цялата Силезия. Победена при Хоенфридберг и Кеселсдорф приема това компромисно предложение и сключва мир с Фридрих в Дрезден.

Войната продължава в Северна Италия, Нидерландите, Северна Америка и Индия. Главните воюващи страни се изтощават от конфликта. Въпреки, че Мария Тереза си осигурява съюза на Русия, останалите участващи в конфликта държави искат мир. Договора, с който се слага край на войната е подписан през 1748 г. в Екс-ла- Шапел. Прусия придобива Силезия и става велика европейска сила. Хабсбургите си осигуряват източните ресурси, необходими за развитието на империята им.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72-73.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 75.