Фридрих II (Прусия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за краля на Прусия. За други значения вижте Фридрих II.

Фридрих II
крал на Прусия
Фридрих II 
Роден: 24 януари 1712
Берлин, Прусия
Починал: 17 август 1786
Потсдам, Прусия

Фридрих II (на немски: Friedrich II), наричан още Фридрих Велики (Friedrich der Große), е крал на Прусия от 1740 до 1786 г. Роден на 24 януари 1712 г., той е син и наследник на Фридрих Вилхелм I.

Ранни години[редактиране | edit source]

Грубият и тираничен крал Фридрих Вилхелм I презира принца заради интереса му към френската литература и изкуство (Фридрих Вилхелм I е изпитвал силна нетърпимост към чужденците и по-специално към французите) и незаинтересоваността му към войната и лова[1]. На 18 години, многократно малтретиран и унижаван, Фридрих планира бягство във Великобритания. Той е задържан, затворен и принуден да свидетелства срещу съучастника си — лейтенант Кат, който е обезглавен. Принц Фридрих е освободен и предаден на баща си. През 1733 г. по заповед на баща си се жени за Елизабет Брауншвайг-Беверн, с която се разделя скоро и до края на живота си не проявява интерес към жени. Смята се, че е бил хомосексуален, и че връзката му с Ханс Херман фон Кате е била романтична[2].

Принц Фридрих прекарва следващите няколко години в Райнсберг, където написва своя труд Антимакиавели — идеалистично опровержение на Николо Макиавели и започва коренспонденция с Франсоа Волтер. Периода му на относително бездействие приключва през 1740 г., когато Фридрих Вилхелм I умира и принц Фридрих се възкачва на трона. Той незабавно показва качества на водач и решителен мъж, които символизират царуването му.

Външна политика[редактиране | edit source]

Във войната за австрийското наследство срещу австрийската императрица Мария Тереза (1740-1748), Фридрих завладява Силезия без предупреждение, като предлага на императрицата помощ да запази трона си срещу отстъпване на част от Силезия на Прусия. Блестящ военачалник, Фридрих е безцеремонен със съюзниците си, особено Франция, и на два пъти сключва примирия с Австрия (1742 и 1745), които осигуряват Горна и Долна Силезия на Прусия.

В Седемгодишната война (1756-1763) отново има спор върху контрола над Силезия. Мария Тереза иска да си върне богатата провинция и Фридрих се изправя срещу силна коалиция — Австрия, Русия и Франция. Единственият му силен съюзник е Великобритания. Побеждавайки при Росбах и Лойтен (1757), той е разбит при Кюнерсдорф (1759) от австро-руските сили, които окупират Берлин. В този труден момент Фридрих е на границата на самоубийството. Възкачването на престола в Русия на неговия почитател Петър III (1762) изкарва Русия от войната и открива пътя на Фридрих към победата.

Мирния договор от Хюбертсбург (1763) оставя на Фридрих предишните му завоевания и прави Прусия най-силната във военно отношение страна в Европа. Брилянтно му асистират генералите — Фридрих Вилхелм фон Сайдлиц, Джеймс Кийт, Фердинанд Брунсвик, Ханс-Йоаким фон Цайтен и други. Фридрих е признат за най-добрият военен стратег на 18 век. Неговите тактики се изучават и намират възхищение у Наполеон Бонапарт и оказват голямо влияние върху военната наука.

След мирът от 1763 г. Фридрих залага на съюз с Русия, която почти го е победила в Седемгодишната война. Създаването на Пруско-руския съюз открива пътя за разделяне на Полша. До първото разделяне на полското кралство през 1772 г. Фридрих няколко пъти разширява територията на Прусия. Съперничеството му с Австрия в Германия остава. Той се противопоставя на всеки опит на Австрия да разшири влиянието си в Свещената римска империя на германската нация и провокира Войната за баварското наследство (1778-1779), за да предоврати австрийска анексия на Бавария. През 1785 г. Фридрих създава Фюрстенбунд (Лигата на принцовете) за да опонира на австрийските планове.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

В областта на вътрешната политика Фридрих продължава линията на баща си. Първата му грижа е за реда и дисциплината в армията. Просветен деспот, Фридрих извършва важни юридически реформи, създава търговски монополи и нови индустриални предприятия, подпомага напредъка на образованието и подобрява инфраструктурата на Прусия. Въпреки че подобрява живота на крепостните си селяни, аристокрацията има по-голям контрол над тях отколкото преди царуването му.

Характер[редактиране | edit source]

Крал Фридрих II изпълнява концерт за флейта в замъка Сансуси, а на клавесина е К.Ф.Е. Бах; маслено платно от Адолф фон Менцел, 1852 г.

Фридрих е толерантен в религията и най-вече към атеизма на личните си приятели. Студен и сериозен, той се отпуска само в прочутите си вечери с приятели до полунощ в Сансуси — резиденцията му в Потсдам. Обграден е от група образовани люде, главно френски философи и писатели, сред които Волтер (той се скарва с Фридрих през 1743 и по-късно, живеейки във Франция от безопасно разстояние, подновява приятелството си с него), Жан Лерон Д'Аламбер, Ла Метрие, Пиер Луис Моро дьо Мопертю.

Хуморът на Фридрих е остър и понякога груб. Той пише поезия и проза за политика, история, философия, право, литература, военна наука. Почти всичките му книги са на френски. Не успява да оцени хора като Йохан Гьоте и Готхолд Лесинг, които са негови горещи почитатели. Ученик на Йохан Йоаким Кванц, той свири отлично на флейта, композира концерти за флейта, маршове и други музикални творби. Личният му груб вид е част от легендата за „Стария Фриц“.

След като умира на 17 август 1786 г. Фридрих II е наследен на трона от племенника си Фридрих Вилхелм II.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Nancy Mitford, Frederick the Great, Vintage Classics (2011), ISBN 009952886X. Точен цитат: стр.5: Frederick William loathed foreigners so much that Berlin was said to be the purgatory of ambassadors; стр. 11-12: Frederick William's favourite pastime was hunting, which Frederick disliked all his life. He loved riding − a day never went by without several gallops − but thought that hunting was cruel and dull. He was forced to ride to hounds by his father, but infuriated him, but infuriated him by disappearing, to be found talking to his mother in her carriage or playing the flute in the forest glade. Worse still, he hated or pretended to hate anything to do with the army.
  2. Nancy Mitford, Frederick the Great, Vintage Classics (2011), ISBN 009952886X