Просветен абсолютизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих II в Прусия започва да въздига просветения абсолютизъм в ранг на държавна политика

Просветеният абсолютизъм е държавна политика, провеждана в редица от водещите европейски сили през XVIII век. Хронологичните граници на просветения абсолютизъм обхващат период от близо половин век - от 1740 г. до 1789 г., т.е. до началото на Френската революция. За основоположник и своеобразен идеолог на просветения абсолютизъм се счита Томас Хобс.

Философия[редактиране | edit source]

Философията на тази политика се свежда до постулата, че обществените реформи са възможни, но само чрез държавата и за държавата, явяваща се социален изразител на обществения интерес и единствено възможния защитник на основните права и свободи на гражданите. С други думи, според просветителите-абсолютисти (привърженици на абсолютната монархия) «общественото благосъстояние» е възможно единствено и само чрез държавата и реда установен от нея, явяващ се заместител на средновековния и църковен «божий ред» в света и вселената (виж и демиург).

Разпространение[редактиране | edit source]

В подкрепа на просветения абсолютизъм се обявяват почти всички европейски монарси, привърженици на просвещението. Като цяло тези държавни глави използват просветения абсолютизъм в свой интерес и за защита на по-бедните и непросветени слоеве от населението срещу църковните превилегии и феодалите, като прокарват линия на покровителстване и развитие на търговията и индустриализацията.

Просветеният абсолютизъм е отражение от политиката на френските монарси (Франция е водеща европейска и световна велика сила в периода от преди Френската революция) и има своеобразна разновидност в политиката на абсолютизма в Прусия при Фридрих II, в Хабсбургската империя при Йозеф II, и в Руската империя при Екатерина II, както и другаде, но в по-малка степен през втората половина на 18 век.

Цели и задачи[редактиране | edit source]

Цели на просветния абсолютизъм са постигането на реорганизация посредством преобразувания на закостенелите обществени институции от средновековието, както и премахване на някои съсловни привилегии, реформи в съдопроизводството, въвеждане на светско обучение в училищата, разумно смекчаване на цензурата и т.н.

Просветеният абсолютизъм има за основна задача постепенната социална еволюция към знанието, като двигател на прогреса, посредством всеобщо образование.

Просветеният абсолютизъм се явява изразител на традиционно съществуващите сред обществото още от средновековието възгледи и установени порядки в обществените отношения, като е и предтеча на възникналите по-късно в отговор на френската революция консервативни обществени настроения и политически течения. Привържениците на тази политика, превърнала се в обществено течение, провъзгласяват примата на естественото право над историческото.

Обществено измерение[редактиране | edit source]

Политиката на просветения абсолютизим намира отражение в почти всички сфери на обществения живот в Европа през втората половина на 18 век - философия, право, литература и т.н.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]