Карлос III
| Карлос III | ||
|---|---|---|
| Крал на Испания | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 10 август 1759 - 14 декември 1788, | |
| Други титли | Крал на Неапол Крал на Сицилия (1735-1759) Херцог на Парма (1732-1735) |
|
| Роден | 20 януари 1716 | |
| Мадрид, Испания | ||
| Починал | 14 декември 1788 | |
| Мадрид Испания | ||
| Предшественик | Фернандо VI | |
| Наследник | Карлос IV | |
| Семейство | ||
| Брак | Мария-Амалия Сакска | |
| Династия | Бурбони | |
| Баща | Филип V Испански | |
| Майка | Елизабет Фернезе | |
Карлос III де Бурбон (20 януари 1716 - 14 декември 1788) е крал на Испания от 1759 до 1788, крал на Неапол (като Карл VII) и Сицилия (като Карл V) от 1735 до 1759 г. и херцог на Парма (като Карло I) от 1732 до 1735 г.
Съдържание |
Крал на Неапол и Сицилия [редактиране]
Карлос е роден на 20 януари 1716 в Мадрид, Испания. Той е най-големият син от втория брак на крал Филип V Испански с Елизабет Фернезе. На шестнадесет години Карлос е изпратен да управлява Парма от името на майка си. На 1 декември 1834 г. след победата на испанците над Австрия при Битонто, Карлос се провъзгласява и за крал на Неапол и Сицилия. През 1735 г. Карлос преотстъпва Парма на австрийците, в замяна на което получава признание на кралската си титла от имератор Карл VI. Като неаполитански и сицилиански крал Карлос започва провеждането на мащабни реформи в тези страни, които по-късно провежда и в Испания.
Крал на Испания [редактиране]
На 9 август 1759 умира испанският крал Фернандо VI, полубрат на Карлос от първия брак на Филип V Испански. Следващият в линията на онаследяване на испанския престол е самият Карлос, който е обявен за крал на Испания. За да заеме престола в Мадрид на 6 октомври 1759 г. Карлос абдикира от неаполитанския и сицилианския престол.
Външната политика на Карлос III е корено противоположна от тази на предшественика му. Карлос III сключва съюз с Франция и обявява война на Великобритания, най-големия испански съперник за колониите в Америка. Подкрепата към Франция в седемгодишната война е причина Испания да загуби контрола над Флорида, която е завладяна от Великобритания. Тази загуба е компенсирана частично от испанските придобивки във Френска Луизиана. Конфликтът и съперничеството с Великобритания е причина Карлос да подкрепи Американците във войната за независимост от Великобритания, въпреки че Американската революция служи за пример на испанските колонии в Америка, което не е в интерес на короната. По време на американската война за независимост Карлос възстановява испанския контрол над Минорка и Флорида, но окончателно пропилява шансовете си за възвръщане на Гибралтар.
Като цяло управлението на Карлос III е благотворно за вътрешното състояние на Испания. Една от първите му разпоредби е забраната мадридчани да изхвърлят нечистотиите си през прозорците. През 1766 той прави опит да накара жителите на Мадрид да се обличат по френски образец, което става причина за избухването на бунт. Известно време след това кралят пребивава в Аранхуес, оставяйки управлението изцяло в ръцете на своите министри.
Като цяло Карлос III е абсолютистки настроен монарх. Той обаче е изключително раздразнен от мнимата или реалната роля на йезуитите в бунта от 1766 г. Това е причина той да поеме политика, насочена към разтурването на ордена, и да става главен защитник на гоненията срещу йезуитите в други страни. Отношението на Карлос III към ордена на йезуитите е причина за възобновяване на някои стари търкания между испанската корона и Папството. С мерките си Карлос III намалява броя на духовенството, най вече на различните църковни ордени, а Испанската инквизиция, въпреки че не е премахната, е значително обезсилена.
Междувременно Карлос III отменя много остарели закони, които ограничават развитието на търговията и икономиката; по негово време е разширена пътната инфраструктура, построени са множество напоителни и отводнителни канали. Създадена е и Испанската парична лотария.
Семейство [редактиране]
През 1738 Карлос III се жени за Мария-Амалия Сакска. Въпреки че бракът им е по сметка, двамата стават много близки и имат 13 деца:
- Мария Изабела Антония (1740-1742)
- Мария Жозефа Антония (1742)
- Мария Изабела Анна (1743-1749)
- Мария Жозефа Кармела (1744-1801)
- Мария-Луиза Испанска (1745-1792), императрица на Свещенната Римска империя.
- Филип (1747-1777), херцог на Каламбрия, изключен от линията на онаследяване на престола заради менталните си увреждания
- Карлос IV (1748-1819), крал на Испания
- Мария-Тереза (1749)
- Фердинанд IV Неаполитански (1751-1825)
- Габриел (1752-1788)
- Ана-Мария (1754-1755)
- Антонио-Паскуал (1755-1817).
- Франциско-Хавиер (1757-1771)
Карлос III умира на 14 декември 1788 г. и е наследен от сина си Карлос IV.
Източник [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charles III of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| Фернандо VI | → | Крал на Испания (10 август 1759 – 14 декември 1788) | → | Карлос IV |
