Карлос III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карлос III
Крал на Испания
Charles III of Spain.jpg
Лични данни
Управление 10 август 1759 - 14 декември 1788,
Други титли Крал на Неапол
Крал на Сицилия (1735-1759)
Херцог на Парма (1732-1735)
Роден 20 януари 1716
Мадрид, Испания
Починал 14 декември 1788
Мадрид Испания
Предшественик Фернандо VI
Наследник Карлос IV
Семейство
Династия Бурбони
Баща Филип V Испански
Майка Изабела Фарнезе
Брак Мария-Амалия Сакска

Карлос III де Бурбон (на испански: Carlos III de Borbón, Carlos III de España, 20 януари 1716 - 14 декември 1788) е крал на Испания от 1759 до 1788, крал на Неапол (като Карл VII) и Сицилия (като Карл V) от 1735 до 1759 г. и херцог на Парма (като Карло I) от 1732 до 1735 г.

Крал на Неапол и Сицилия[редактиране | edit source]

Карлос е роден на 20 януари 1716 в Мадрид, Испания. Той е най-големият син от втория брак на крал Филип V Испански с Изабела Фарнезе. На шестнадесет години Карлос е изпратен да управлява Парма от името на майка си. На 1 декември 1834 г. след победата на испанците над Австрия при Битонто, Карлос се провъзгласява и за крал на Неапол и Сицилия. През 1735 г. Карлос преотстъпва Парма на австрийците, в замяна на което получава признание на кралската си титла от император Карл VI. Като неаполитански и сицилиански крал Карлос започва провеждането на мащабни реформи в тези страни, които по-късно провежда и в Испания.

Крал на Испания[редактиране | edit source]

На 9 август 1759 умира испанският крал Фернандо VI, заварен брат на Карлос от първия брак на Филип V Испански. Следващият в линията на онаследяване на испанския престол е самият Карлос, който е обявен за крал на Испания. За да заеме престола в Мадрид на 6 октомври 1759 г. Карлос абдикира от неаполитанския и сицилианския престол.

Външната политика на Карлос III е корено противоположна от тази на предшественика му. Карлос III сключва съюз с Франция и обявява война на Великобритания, най-големия испански съперник за колониите в Америка. Подкрепата към Франция в седемгодишната война е причина Испания да загуби контрола над Флорида, която е завладяна от Великобритания. Тази загуба е компенсирана частично от испанските придобивки във Френска Луизиана. Конфликтът и съперничеството с Великобритания е причина Карлос да подкрепи американците във войната им за независимост от Великобритания, въпреки че Американската революция служи за пример на испанските колонии в Америка, което не е в интерес на короната. По време на американската война за независимост Карлос възстановява испанския контрол над Менорка и Флорида, но окончателно пропилява шансовете си за възвръщане на Гибралтар.

Като цяло управлението на Карлос III е благотворно за вътрешното състояние на Испания. Една от първите му разпоредби е забраната мадридчани да изхвърлят нечистотиите си през прозорците. През 1766 той прави опит да накара жителите на Мадрид да се обличат по френски образец, което става причина за избухването на бунт. Известно време след това кралят пребивава в Аранхуес, оставяйки управлението изцяло в ръцете на своите министри.

Като цяло Карлос III е абсолютистки настроен монарх. Той обаче е изключително раздразнен от мнимата или реалната роля на йезуитите в бунта от 1766 г. Това е причината той да поеме политика, насочена към разтурването на ордена, и да подкрепя гоненията срещу йезуитите в други страни. Отношението на Карлос III към ордена на йезуитите е причина за възобновяване на някои стари търкания между испанската корона и Папството. С мерките си Карлос III намалява броя на духовенството, най вече на различните църковни ордени, а Испанската инквизиция, въпреки че не е премахната, е значително обезсилена.

Междувременно Карлос III отменя много остарели закони, които ограничават развитието на търговията и икономиката; по негово време е разширена пътната мрежа, построени са множество напоителни и отводнителни канали. Създадена е и Испанската парична лотария.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1738 Карлос III се жени за Мария-Амалия Сакска. Въпреки че бракът им е по сметка, двамата стават много близки и имат 13 деца:

  • Мария Изабела Антония (1740-1742)
  • Мария Жозефа Антония (1742)
  • Мария Изабела Анна (1743-1749)
  • Мария Жозефа Кармела (1744-1801)
  • Мария-Луиза Испанска (1745-1792), императрица на Свещената Римска империя.
  • Филип (1747-1777), херцог на Каламбрия, изключен от линията на онаследяване на престола заради менталните си увреждания
  • Карлос IV (1748-1819), крал на Испания
  • Мария-Тереза (1749)
  • Фердинанд IV Неаполитански (1751-1825)
  • Габриел (1752-1788)
  • Ана-Мария (1754-1755)
  • Антонио-Паскуал (1755-1817).
  • Франциско-Хавиер (1757-1771)

Карлос III умира на 14 декември 1788 г. и е наследен от сина си Карлос IV.

Източници[редактиране | edit source]

  • Acton, Sir Harold (1956). The Bourbons of Naples, 1734–1825. London: Methuen.
  • Chávez, Thomas E. Spain and the Independence of the United States: An Intrinsic Gift, Albuquerque: University of New Mexico Press, 2002.
  • Henderson, Nicholas. "Charles III of Spain: An Enlightened Despot," History Today, Nov 1968, Vol. 18 Issue 10, p673-682 and Issue 11, pp 760–768
  • Lynch, John (1989). Bourbon Spain, 1700–1808. Oxford: Basil Blackwell. ISBN 0-631-14576-1.
  • Petrie, Sir Charles (1971). King Charles III of Spain: An Enlightened Despot. London: Constable. ISBN 0-09-457270-4.
  • Thomas, Robin L. Architecture and Statecraft: Charles of Bourbon's Naples, 1734-1759 (Penn State University Press; 2013) 223 pages
  • Antonio Domínguez Ortiz, Carlos III y la España de la Ilustración (1988)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charles III of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Фернандо VI Крал на Испания (10 август 1759 – 14 декември 1788) Карлос IV