Карлос IV
| Карлос IV | ||
|---|---|---|
| Крал на Испания | ||
_-_02.jpg) |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 14 декември 1788 - 19 март 1808, | |
| Роден | 11 ноември 1748 | |
| Портичи, Италия | ||
| Починал | 20 януари 1819 | |
| Рим, Италия | ||
| Предшественик | Карлос III | |
| Наследник | Фернандо VII | |
| Семейство | ||
| Брак | Мария-Луиза Бурбон-Пармска | |
| Династия | Бурбони | |
| Баща | Карлос III | |
| Майка | Мария-Амалия Сакска | |
Карлос IV (11 ноември 1748-20 януари 1819) е крал на Испания от 1788 до 1808.
Съдържание |
Наследник на испанския престол [редактиране]
Карлос IV е роден на 11 ноември 1748 в Портичи, Италия, в семейството на крал Карлос VII Неаполитански и V Сицилиански и Мария-Амалия Сакска. На 9 август 1759 г. умира чичото на Карлос, испанският крал Фернандо VI, който не оставя свои наследници. Така крал Карлос VII Неаполитански и V Сицилиански се възкачва на испанския престол като Карлос III и предава властта си над Неапол и Сицилия на по-малкия си брат, Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански. Цялото семейство на Карлос III се премества в Мадрид, където Карлос Младши получава титлата принц на Астуриас, която се дава само на испанския престолонсаледник. По принцип това трябвало да бъде по-големият брат на Карлос, Филип. Той обаче е лишен от престолонаследието поради менталните си увреждания. Така Карлос Младши започва да бъде готвен за наследник на испанския престол.
Слабохарактерен и придирчив, Карлос е лишен от всякакъв политически нюх и не изпитва никакъв интерес към държавническа работа, което го прави абсолютно негоден за задълженията, които трябвало да изпълнява в бъдеще.
На 4 септември 1765 г. Карлос се жени за Мария-Луиза Бурбон-Пармска (1751-1819), внучка на Луи XV, от която има 15 деца.
Крал на Испания [редактиране]
Карлос IV се възкачва на испанския престол на 14 декември 1788 г. Тъй като му липсва решителност и воля да управлява, той оставя управлението на страната на любовника на жена си, министър Мануел Годой.
Външна политика [редактиране]
Карлос IV получава испанската корона, когато страната се намира в сложна външнополитическа ситуация. От една страна, отношенията с Великобритания са обтегнати заради подкрепата, която Карлос III оказва на французите в Седемгодишната война и на американците във Американската война за независимост. От друга страна, през 1789 г. във Франция избухва революция, която помита властта на френските Бурбони в Париж и превръща Франция във неблагонадежден и нежелан съюзник за Испанската монархия.
Екзекуцията на Луи XVI и Мария Антоанета през 1793 г. хвърля в ужас всички европейски кралски дворове и особено този в Мадрид, който чувства непосредствена опасност от разпространение на революцията в собствената си страна. Това допълнително обтяга отношенията между Испания и революционните власти в Париж.
След идването на Наполеон на власт френският натиск над Испания се засилва, а правителството на Карлос IV се оказва неспособно да му се противопостави и през 1803 между Франция и Испания е подписан нов договор, който е изключително неизгоден за испанската страна. Испания е натоварена с различни задължния и повинности спрямо Франция, в това число и задължението да се включи във войната срещу Великобритания, която започва през 1804 г. На 20 октомври 1805 г. испанският кралски флот, който е принуден да се сражава на страната на Наполеон, е унищожен в битката при Трафалгар от британския флот под командването на адмирал Нелсън. През 1807 г. Испания и Франция подписват нов договор във Фонтебльо, който урежда подялбата на Португалия, за което Наполеон има свои планове.
Безсилието и покорството на Карлос IV са сигнал за Наполеон, че е настъпил часът за пълното подчинение на Испания. За изпълнението на този план му помагат вътрешнополитическите сътресения в страната. Външнополитическата ориентация на Испания разделя двора на две партии. Начело на едната, която има профренска ориентация, са кралят и министърът Годой, а начело на другата- престолонаследикът Фернандо и съпругата му Мария-Антония Неаполитанска. След смъртта на Мария-Антония (1806) положението се променя. Фернандо се ориентира към втори брак с принцеса от дома на Бонапарт, а Годой поема в проанглийска посока. През 1808 г. Карлос IV е принуден да абдикира в полза на сина си Фернандо VII, който на свой ред 2 месеца по-късно е принуден да остави престола на брата на Наполеон Жозеф Бонапарт. Карлос IV е изпратен от Наполеон в Компиен и получава пожизнена рента, а впоследствие се установява в Марсилия (1811) и накрая в Рим, където умира на 20 януари 1819.
Източник [редактиране]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карл IV (король Испании)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| Карлос III | → | Крал на Испания (14 декември 1788 – 19 март 1808) | → | Фернандо VII |
