Филип II (Испания)
| Филип II | ||
|---|---|---|
| Крал на Испания | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 16 януари 1556 - 13 септември 1598 | |
| Други титли | крал на Португалия крал на Неапол и Сицилия |
|
| Роден | 21 май 1527 | |
| Валядолид, Испания | ||
| Починал | 13 септември 1598 | |
| Мадрид Испания | ||
| Предшественик | Карлос I (Испания) Кардинал-Крал Енрике (Португалия) |
|
| Наследник | Филип III Испански | |
| Семейство | ||
| Брак | Мария-Мануела Португалска Мария I Тюдор Елизабет Валоа Анна Австрийска |
|
| Династия | Хабсбурги | |
| Баща | Карл V, император на Свещената Римска империя | |
| Майка | Изабела Португалска | |
|
||||||||||||
Филип II Испански (на испански: Felipe II de España) е крал на Испания (1556–1598), крал на Неапол и Сицилия (1554–1558) и крал на Португалия под името Филип I (1580–1598). Роден във Валядолид, той е единственият оцелял законен син на император Карл V и кралица Изабела Португалска. Филип II е самообявилият се водач на католическата Контрареформация в Европа.
На 25 юли 1554 Филип сключва брак с английската кралица Мария I Тюдор (Мери) и вследствие на това е обявен и за крал на Англия (единственият принц-консорт в историята на Англия, който получава тази титла). Брачните клаузи обаче са много строги и осигуряват пълната независимост на Англия от Испания. През 1558 г. кралица Мери умира, без да остави наследник и Филип престава да бъде крал на Англия.
Вътрешна политика[редактиране]
Един от основните проблеми в областта на вътрешната политика е този за наследника на титлата. През първите години на управлението му той е свързан с психическото разстройство на първородния му син Карлос (роден от брака му с Мария Мануела Португалска). След няколко големи скандала (като този да наръга публично херцог Алба) той е затворен в отдалечен замък от собствения си баща. Там през 1568 г. Карлос умира от изтощение поради собствения си отказ да приема храна. От втория си брак с Мария I Тюдор Филип II няма деца, а от третия си брак с Елизабет Валоа има две дъщери. Мъжки наследник се ражда чак от четвъртия му брак с Анна Австрийска. От нея той има 4 сина, трима от които обаче умират преди него. В крайна сметка Филип II е наследен от сина си Филип III (1598-1621).
Филип II извършва и множество административни реформи, превръщайки Испания в една от първите модерни държави. Ликвидирайки средновековния феодализъм, той създава централизирана бюрократична и образована администрация, в която постове заемат и аристократи. Подпомага образованието и извършва цялостна пътна реформа. Друга основна дейност в областта на вътрешната политика е издигането на авторитета на Католическата църва и ликвидирането на огнищата на протестанството, най-вече във Валядолид и Севиля.
Външна политика[редактиране]
Външната политика на Филип II се характеризира с войни срещу Франция, Холандия, Османската империя и Англия. Причина за войните с Франция е подкрепата, която тя оказва на бунта срещу испанското управление в Холандия. По клаузите на сключения през 1559 г. мир, Франция признава испанското превъзходство, както и нейните интереси в Италия. Мирът е скрепен и с династичен брак между Филип и Елизабет Валоа. Почти цялото управление на Филип II е белязано от бунтове в протестантска Холандия, която през 1648 г. успява да извоюва своята независимост чрез подписването на Вестфалския мирен договор. Воюва с Англия поради религиозни мотиви и заради ограбването на испанските кораби, идващи от Америка. Екзекуцията на католическата кралица на Шотландия Мария Стюарт (през 1588 г.), става повод за изпращането на т. нар. Непобедима армада, която обаче е напълно разбита от бурите и английските атаки.
| Карлос I | → | Крал на Испания (16 януари 1556 – 13 септември 1598) | → | Филип III Испански |
