Френсис Дрейк
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Френсис Дрейк (на английски: Francis Drake) е английски пират, мореплавател, герой от много морски битки. Занимавал се също с политика и инженерство. Той е първият англичанин, който обикаля земното кълбо по вода (1577–1580) и така става вторият мореплавател след Фернандо Магелан, осъществил пълно околосветско пътешествие.
Франсис Дрейк е роден през 1540 г. в Тависток, Девън и въпреки, че някои смятат, че това не е истина, той принадлежи към семейство Дрейк от графство Девън. Нищо не се знае за Дрейк, докато той не взема участие в търговията с Гвинея през 1565 г. Две години по-късно той придобива слава като командир на кораб в ескадрона на братовчед си Джон Хокинс, който търгува с Америка, въпреки забраната на Испания. Хокинс и Дрейк са вероломно нападнати в пристанището Сан Хуан де Улуа и всичките им кораби без два са разрушени. При връщането си в Англия те искат обезщетение от английското правителство, но не го получават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот.
[редактиране] Пътешествия и кариера
През 1570, 1571 и 1572 г. Дрейк прави три пътувания до Карибските острови (наричани тогава „Западни Индии“), като при третото превзема и ограбва испанския град Номбрес де Диос. Много от крайбрежните градове са изоставени поради сериозните щети, причинени им от атаката на Дрейк. Дрейк се зарича следващия път неговият кораб, да бъде първият английски, който ще преплава Тихия океан.
През 1577 г. Дрейк предприема прочутото си пътуване с кораба „Златната кошута“ и още 4 по-малки по пътя на Магелан. По време на това пътуване Дрейк е изоставен от единия от корабите си, губи друг в буря, потушава два бунта, но успява да достигне тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка на 57 градуса морска ширина (протока Дрейк, разделящ Америка от Антрактида). Дрейк ограбва Валпарайсо, превзема Какапуего, и достига на север до Сан Франциско. Смятайки, че е по-безопасно да не се връща през протоците, Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ладронес. „Златната Кошута“ пуска котва за кратко край остров Ява, после и при Сиера Леоне и накрая пристига в Англия с пълни трюмове с подправки и испанско злато и сребро — 1580 г.
Испанският посланик настоява екипажът да бъде обесен, но кралица Елизабет I защитава моряците, като използва факта, че Испания подстрекава бунтовете срещу нейното царуване в Англия и Испания и третира английските кораби по същия начин, както Дрейк третира испанските. Освен това тя държи на правото на англичаните да прекосяват Тихия океан, въпреки че испанците гледат на него като на свое вътрешно море.
През 1582 г. Дрейк става кмет на Плимут и съветник на английското правителство по морските въпроси. През 1585 г. Дрейк става член на Парламента. През есента на същата година Дрейк е изпратен с флот от 25 кораба в Испанска Америка, за да отмъсти за ембаргото, което Испания е наложила на английските кораби. При това пътуване Дрейк ограбва испанския град Виго (Галисия), след това прекосява Атлантика и превзема и ограбва Сан Доминго, Картахена и няколко градчета във Флорида. Дрейк завежда и подслонява първите английски колонизатори във Вирджиния и се връща в Англия през лятото на 1586 г.
Следващата задача, която му е възложена, е да атакува испанските пристанища, в които се подготвя испанската „Непобедима Армада“ за нашествие в Англия. Дрейк напада Кадис и унищожава 38 кораба. Ако кралицата му е била позволила да повтори експедицията си и в Лисабон, Армадата никога не би потеглила. Заслугата на Дрейк за победата по-късно над Армадата е първостепенна и той постоянно кара правителството да усилва морската мощ на Англия. Атаката му срещу Армадата през 1589 г. е по-малко успешна, но той все пак успява да изгори част от експедицията, подготвяна в Ла Коруня. Английски войници дебаркират в Лисабон, но атаката срещу португалската столица се проваля. Дрейк е обвинен, че не е подкрепил нападението и наградите му са отнети.
Следващите 5 години няма сведения за дейността му и последната му експедиция (1595) със сър Джон Хокинс до Западните Индии е неуспешна. Испанците са предупредени и всяко техно пристанище е силно укрепено. Хокинс умира близо до Пуерто Рико, а Дрейк заболява от треска и умира на 28 януари 1596 г. при атаката на Сан Хуан, Пуерто Рико. Той е погребан в морето.
Сър Франсис Дрейк е най-добрият от моряците на Елизабет I: човек, готов на всякакви приключения, обичан и следван от хората си, човек с висока интелигентност. Най-добрият пример за почитта към него е заливът край Дартмур (близо до Плимут), който все още носи неговото име. Писмата му са пример за здрав разум и изключително живописни и добре описващи епохата на кралица Елизабет I.
