Хуан Понсе де Леон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хуан Понсе де Леон (на испански Juan Ponce de León) (около 1460 г. - юли 1521 г.) испански конкистадор.

Роден във Валядолид в семейство на дворянин. Служи като паж в кралския двор, а след това се отличава в сраженията за освобождаването на Гренада от маврите.

През 1493-1496 г. участва във втората експедиция на Христофор Колумб.

През 1503 г. се появява в Новия свят като капитан под началството на губернатора на Испаньола Николас Овамбо. Като награда за успешното потушаване на въстанието на индианците Понсе де Леон е назначен от Овамбо за наместник на източната част на Испаньола, днешната територия на Доминиканската република. Когато до него започват да достигат слухове за богати златни находища на съседния остров Пуерто Рико, Понсе де Леон веднага организира експедиция, която през 1508-1509 г. завоюва острова, унищожава с брутална жестокост значителна част от местното население и основава в североизточната му част град Сан Хуан, днешната столица на Пуерто Рико. След завръщането си на Испаньола е назначен за управител на завоювания от него остров. Това предизвиква завист у неговите сподвижници, които скоро го отстраняват от длъжността му.

На Пуерто Рико Понсе де Леон научава от местните индианци легендата за "извора на вечната младост", която изцяло го завладява. Със собствени средства организира експедиция на три кораба и поканва да участва в нея известния кормчия, участник в четвъртата експедиция на Христофор Колумб - Антон Аламинос. На корабите са наети като екипаж предимно стари хора и инвалиди, като се очаква, че при пристигането на "острова на вечната младост" старите ще станат млади, а болните – здрави. Вероятно екипажът на тази флотилия е бил най-старият в цялата световна морска история.

На 3 март 1513 г. флотилията отплава от Пуерто Рико на северозапад. Северно от южната група острови на Бахамските о-ви, които са открити още от Колумб по време на първото му плаване, Аламинос внимателно води корабите във все още непознатите води от остров към остров. Испанците се къпят във всяка река или езеро, което видят на островите, но все не намират чудодейния източник. Там Понсе де Леон открива островите Кат (24°25′ с. ш. 75°32′ з. д. / 24.416667° с. ш. 75.533333° з. д.), Елютера (25°06′ с. ш. 76°08′ з. д. / 25.1° с. ш. 76.133333° з. д.) и Голям Абако (27 март, 26°23′ с. ш. 77°07′ з. д. / 26.383333° с. ш. 77.116667° з. д.) и на 2 април, на 29º с.ш. - полуостров Флорида. На 3 април Понсе де Леон слиза на брега и с подобаващите формалности за онова време встъпва във владение на новия "остров Бимини", първата испанска колония на континента Северна Америка. На 8 април Аламинос се опитва да продължи на север покрай брега, но успява да достигне едва до 30° с.ш. и обръща обратно на юг.

От там флотилията продължава на юг, като испанците продължават да се къпят във всеки водоизточник и да се надяват на подмладяване, но за разлика от това много намират смъртта си в схватки с местните войнствени индиански племена. За един месец Понсе де Леон открива около 500 км от източното крайбрежие на полуострова до най-южната му точка, в т.ч. нос Канаверал (28°27′ с. ш. 80°32′ з. д. / 28.45° с. ш. 80.533333° з. д.). Южно от полуострова испанците откриват 200 километровата гирлянда от островчета Флорида-Кис и Флоридското течение (Гълфстрийм). Понсе де Леон продължава на север покрай западния бряг на Флорида до открития от него залива Шарлот Харбър (26º 45` с.ш.) и на 14 юни, след като установява, че на Флорида няма източник на вечна младост, тръгва обратно. На 24°40′ с. ш. 82°51′ з. д. / 24.666667° с. ш. 82.85° з. д. испанците откриват о-вите Драй Тортугас, където в продължение на 10 дни се запасяват с провизии – костенурки, тюлени, пеликани и друг дивеч.

На 24 юни корабите напускат островите и продължават на югозапад. През юли вторично открива около 200 км от северния бряг на п-ов Юкатан. На 6 август флотилията напуска бреговете на Юкатан и през Флоридския проток, използвайки Гълфстрийм на 18 август достига до остров Елютера. Там Понсе де Леон заповядва на Аламинос с един кораб да продължи да търси "острова на вечната младост", а сам с останалите кораби на 10 октомври се завръща в Пуерто Рико. През февруари 1514 г. Аламинос се завръща в Пуерто Рико с известието, че е открил всички останали острови от Бахамския архипелаг и че на 25°45′ с. ш. 79°16′ з. д. / 25.75° с. ш. 79.266667° з. д. е открил остров с название Бимини (два острова Северен и Южен Бимини).

През 1514 г. Понсе де Леон е в Испания, където е назначен от краля за губернатор на откритите от него Бахамски острови и Флорида и получава патент за тяхната колонизация. Чак през 1521 г. обаче на два кораба и с 200 въоръжени войници Понсе де Леон акостира на западния бряг на Флорида и встъпва в изтребителна война с местните племена. В завързалите се сражения той е ранен с отровна стрела и умира през юли 1521 г. в Хавана. Погребан е в Сан Хуан.

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 75-78. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 131-135. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 114-117. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Понсе де Леон, Хуан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.