Джеймс Кук
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Джеймс Кук е английски мореплавател и изследовател; откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии.
[редактиране] Биография
Роден е през 1728 г. в английския град Мартън. Експедициите на английския мореплавател имат голямо значение за изследването на Тихия океан и заселването на европейците в Австралия и Океания. Първото му пътешествие по море е с мисията да извърши астрономически наблюдения и да открие т.н. Terra australis (Южна земя) - континент, за който се предполагало, че съществува в южното полукълбо. След като на остров Таити експедицията наблюдава преминаването на Венера между Слънцето и Земята, тя достига до Нова Зеландия. Кук решава, че това е южният континент, но след като го обикаля, установява, че това са два големи острова, отделени от проток. През април 1770 г., Кук пръв изследва източния бряг на Австралия. Плавайки на север, мореплавателят открива Големия бариерен риф. По време на втората си експедиция (1772-1775), Кук пръв в историята прекосява Южната полярна окръжност, и то няколко пъти, но се натъква на айсберги и ледени плочи. Той решава, че на Южния полюс няма земя. Плавайки през Тихия океан, става първият европеец посетил множество острови и островни групи, сред които и Нова Каледония. През 1774 г. открива атола Ниуе. Изминавайки над 96 000 км, Кук прави първото околосветско пътешествие от изток на запад. През 1776 г. Кук заминава с два кораба, за да търси Северозападен морски път към Тихи океан. Изследователят потегля на север и открива Хавайските острови. Екипажът продължава покрай бреговете на Америка и през Беринговия проток навлиза в Северния ледовит океан, но ледовете принуждават експедицията да се върне. Корабите отново спират на Хаваите, но между моряците и туземците възниква стълкновение, при което Джеймс Кук е убит - на 14 февруари 1779 г. На този ден хавайците открадват една лодка от експедицията. Кук вероятно е искал да вземе заложници, докато лодката не бъде върната. Капитанът слиза на брега и започва спор с местните жители. Те се разгневяват от неговата настоятелност, а когато разбрират, че британците са убили един от техните вождове, започват да ги атакуват с копия и камъни. От лодките са произведени изстрели, но британците са принудени да се оттеглят. Кук е ударен в главата от хавайците и после наръган с кама.
Хавайците имат култ към божеството Лоно и се оказва грешка, че експедицията се завръща на Хаваите тогава, когато сезонът на почит към Лоно (респективно период на мир) вече е завършил.
Смята се, че тялото на капитан Кук е изядено от туземците, макар този въпрос да остава спорен. Вероятно по-късно, по настояване на екипажа, е извършено формално погребение.
Капитан Чарлз Клерк продължава експедицията, като прави нов опит да премине през Беринговия проток, но умира край бреговете на Камчатка през август 1779 г. (вероятно от туберкулоза). Капитан Джон Гор поема командването и под негово ръководство, на следващата година, корабите "Резолюшън" и "Дискавъри" се завръщат във Великобритания. Записките на капитан Кук са довършени от капитан Джеймс Кинг.
